Чувствам се изпързалян

Това е снимка от пързалката пред Народния театър. Направих я вчера, около 5 минути след като разбрах, че "пропуските" за представлението "Пушката ще гръмне след антракта" са "приключени". Малко преди това в Сълзата ми казаха, че и там няма билети за тяхното безплатно представление "Клюки от ада".
А бях решил да "получа" подаръка, който Министарски съвет ми осигури за това, че съм вече официално гражданин на Европейския съюз. Знаех за тази инициатива вече повече от месец и предполагам, че причината за пропуснатата възможност да бъда "почерпен" един театър си е единствено моя. Но пък у нас така или иначе първият по време не е първи по място. Вече предпочитам да разбирам за нещо последен и да мога да съм свидетел на случването му, отколкото да научавам месеци преди това и да стоя на последния ред. Както се случи с двата концерта на Сити радио и ТВ и много други мероприятия.
Не знам дали и Ти се чудиш колко "простосмъртни" са имали достъп до заветните "пропуски". Дали пък не са били раздадени по начина, по който обикновено се раздават подаръците?
Не подхождам черногледо - просто е факт, че в единствените дни, в които хората можеха да си резервират места за представления (друг е въпросът дали това бе начинът), касите на театрите бяха затворени. Похвала единствено за "199", чийто билетен център работеше и на 2 януари. За там безплатните пропуски обаче отдавна бяха свършили, което е закономерно, като се има предвид високата цена на билетите им по принцип.
И все пак се попързалях. Днес. Обиколих прекрасните национални галерии, които така или иначе си позволявам да посещавам малко по-често. Сам или с други хора.
Но по-добре сам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали си струва...

Искам мойте мечти!
Искам старите дни!
Исках малко любов!
Искам моя живот!

P.I.F. - "Нова вяра"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Не сте сами!

През изминалите няколко години външната политика на България бе и успешна, и неуспешна. Успехите й бяха успехи за Държавата - доведоха до присъединяването на страната към Европейския съюз, а неуспехите - за народа. Именно заради това сега в либийски затвор лежат българки, които ги очаква екзекуция.
Има едни хора, на които през определен срок от време гласуваме доверие и делегираме права да ни управляват. За последните 17 години (а и повече) те са едни и същи и винаги са доказвали, че не владеят изкуството, наречено политика. Заявявам го - в голяма степен вина да се стигне до това положение имат и родните политици.
Затова пак дойде време да покажем, че не оставяме никого да се подиграва с българския народ. И в крайна сметка ще трябва да се оправяме без дипломатите.
Тук ти поставям един линк, на който е най-подходящата картинка, с която да покажеш, че си съпричастен, да докажем, че всеички сме съпричастни. Можеш да я сложиш на сайта си, като подпис във форумите, да я изпратиш на някого - в България или чужбина. Текстът ще дойде от сърцето ти.

Да им кажем "Не сте сами!"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Годината на www.AlexanderKrastev.blogspot.com

1. Осъзнах, че не ми отиват женски дрехи. По-късно ми го казаха и дуги хора.



2. Разбрах, че все още не сме готови за Европейския съюз.




3. Почувствах, че големият град ме е променил.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: