25 януари 2007
СУ се грижи за своите студенти!?!
Снимката, която виждате, е едно от малкото доказателства, че Софийският университет се грижи за своите студенти. В случая - за студентите си със затруднено придвижване. След като бе изграден паркинг, най-голямата ползва от който е разбуждането на дремещи студенти, щом алармата на някой от многото паркирани в двора автомобили се задейства, "СУ" явно се е сетил, че и студентите му имат нужда от удобства. А някои просто имат Нужди.
Та именно за тези Нуждаещи се е изградена тази рампа за инвалидни колички. Тя се намира в коридорчето на Университетската книжарница и както се вижда, е сравнително лесна за ползване - просто трябва да се премести вляво и количката на студента да бъде качена на горното ниво. Това обаче при положение, че има придружител.
Тук поне можем да сме спокойи - за разлика от ръководството на Университета, студентите в СУ са интелигентни и отговорни млади хора и на драго сърце биха помогнали на свой колега в неравностойно физическо положение. Край на дискриминацията!
Публикувано от Александър Кръстев
21 януари 2007
Асен Блатечки измами Рачков и Любо Нейков
Това звучи като част сценарий за предаването на Албена Вулева.
А всъщност е част сценарий за постановката "Вражалец" по Ст. Л. Костов, която Театрална работилница "Мелпомена" поредставя на сцената на театър "Сълза и смях".
Сюжетът напомня доста този на "Криворазбраната цивилизация", но в случая става въпрос за друг вид измамник - фалшификатор, а култът към "Авропата" вече е изместен от култа на селото към "най-голямото село" - София.
Тук обаче Happy end няма, защото глупостта трябва да бъде наказана все пак.
Историята конкретно е такава: появява се един ден вражалец (Асен Блатечки) - циганин, който гледа на ръка и познава всичко на всеки във селото (култова реплика: "Е, мангал лъже ли!?!"). И "познава" на Попа (Любомир Нейков) и Кмета (Димитър Рачков), че много бързо ще забогатеят, "заради някого, който е в селото, но идва отдалеко". Те разбира се познават този "Някого" у фотографа (как кой - пак Блатечки), дошъл да си почине и да се насити на чистия въздух и природата.
И започват едни откривания на плаки за фалшифициране на пари, обсъждания на Европа и София, събиране на пари и любовни изживявания. Всичко това примесено с "порочния" смях на Любо Нейков
по време на представление, който задължително увлича останалите на сцената. И задължителните май маймунджулъци на Рачков. На техен фон Асен Блатечки изглежда като зрител от VIP ложата, но също се справя добре. Въпреки че, личи си, определено не се чувства особено комфортно.
Снимките, които виждаш, са малко, как да се изразя... нелегални. Но все пак ги виждаш, колкото и лошо да е качеството. Ясно е, че не го правя с комерсиална цел. Просто искам и ти да се насладиш на това прекрасно изживяване. И за да съм напълно лоялен, "легални" снимки на представлението можеш да видиш в галерията на "Мелпомена".
Сюжетът напомня доста този на "Криворазбраната цивилизация", но в случая става въпрос за друг вид измамник - фалшификатор, а култът към "Авропата" вече е изместен от култа на селото към "най-голямото село" - София.
Историята конкретно е такава: появява се един ден вражалец (Асен Блатечки) - циганин, който гледа на ръка и познава всичко на всеки във селото (култова реплика: "Е, мангал лъже ли!?!"). И "познава" на Попа (Любомир Нейков) и Кмета (Димитър Рачков), че много бързо ще забогатеят, "заради някого, който е в селото, но идва отдалеко". Те разбира се познават този "Някого" у фотографа (как кой - пак Блатечки), дошъл да си почине и да се насити на чистия въздух и природата.
Снимките, които виждаш, са малко, как да се изразя... нелегални. Но все пак ги виждаш, колкото и лошо да е качеството. Ясно е, че не го правя с комерсиална цел. Просто искам и ти да се насладиш на това прекрасно изживяване. И за да съм напълно лоялен, "легални" снимки на представлението можеш да видиш в галерията на "Мелпомена".
Публикувано от Александър Кръстев
18 януари 2007
I'm a Loser, baby...
Опааа, кой е пич, а? Друго е да си на 100 "лосер", ама има бая да опитвам. Е, получава ми се понякога, знаеш.
Публикувано от Александър Кръстев

