Думи много...

Неусетно мина времето, в което имах много за казване, в което предимно се "раздавах", както обича да казва майка ми. Сега предпочитам да слушам и да чета, (обикновено) премислям какво казвам и кога точно да го кажа. Предимно задавам въпроси и давам отговорите първо за себе си, преди да ги споделя с останалите (с презумпцията, че може и да са грешни).

Не съм докрай сигурен на какво точно се дължи това - дали съм се уморил, дали съм видял, че няма особен смисъл от вербална хиперактивност, а може и да съм помъдрял (най-слабо вероятното от трите :P). Но вече пиша по-малко, изразявам се по-кратко, мълча повече.

Да кажем, че съм стигнал до момента, в който осъзнавам колко е важно да уча от всичко. Така че - ПРАС!, написах прословутата 3-годишна магистърска теза за почти ненужната ми магистърска степен и сега се попрехвърлих на онлайн лекции по всякакви интересни тематики. От снощи - "Анализ на социалните мрежи" и "Организационен анализ", които вървят в реално време, по няколко видеа на седмица. Ако остане възможност тия дни - ще прехвърля и "Технологично предприемачество" на Станфорд, което е качено цялото в YouTube.

Препоръчвам Coursera с близо 200 видеокурса от 33 американски университета и VentureLab на Станфорд.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Страх ли ме е вече от книгите?

Напоследък малко ми е трудно да "захвана" книга. Май ме е страх. И не ми се смей!

Може би ме е страх, че няма да ми хареса - прочел съм вече толкова много книги, че трудно нещо ме изненадва.
Може би ме е страх, че ще ми хареса толкова много, че няма да искам да се откъсна и ще пропусна да свърша толкова много други неща.
Може би ме е страх, че трябва да избирам от толкова много книги, които ми се четат в момента, че не съм сигурен колко правилен би бил изборът ми.
А може би просто ме е страх, че ще започна и някой ще ме прекъсне и ще трябва да го... удостоя с вниманието си, пренебрегвайки книгата.

Казвам се Александър и май имам библиофобия. Можеш ли да ми помогнеш?
(За щастие, още не съм станал библиофоб)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Наръчник на националния състезател

Българските спортисти са малко особени - гледат батковците си от чужбина и се объркват; прекарват повечко време по увеселителните заведения и се бъркат още повече; понякога ги "трансферират" в чужбина и започват съвсем съвсем да се объркват...

Това тяхно объркване се случва най-често около участията им в националните отбори, така че им предлагам един кратък наръчник за национални състезатели, с който да са подготвени за този голям "шок", наречен покана за националния отбор:

1. Научи химна на страната си. Никой фен по света не го прощава на националните спортисти, освен може би испанците. Но те си имат обективна причина.
   
   
2. Гони целта си докрай. Всяка топка, всеки метър е важен, така че, ако не ти се мърда много-много, взимай пример от германците и англичаните, които гонят целта до последната възможност. (И не, онази топка НЕ излизаше в аут!)
   
   
   
   
3. Никога не си позволявай да симулираш игра пред родна публика. Преструвките и сметките на дребно може да вършат работа, когато националният отбор гостува и състезанието се предава само по телевизията, но никой в залата или на стадиона няма да ти прости размотаването по терена и лекото пресягане, когато трябва да скачаш и да се бориш като лъв.
   
   
   
4. Съдията не ти е виновен. Да, научи това - треньорът ти в първенството може да си позволи да праща поздрави на съдиите след всеки мач на клубния ти отбор, но твоята работа е да изпълняваш решенията му на терена и да си играеш играта.
   
   
5. Феновете не се интересуват от парите, които взимаш. Поне това не интересува голяма част от хората, които застават със затаен дъх пред телевизора, всеки път, когато има национални състезатели на игрището. Така че ще трябва да потичаш още няколко минути 5-6 пъти тази година.
   
   
   
   
   
6. За страната си трябва да играеш със сърце. Което прави отказването на покана за националния отпор нещо като грях. Да, знам, че е нечестно, но иди обяснявай на някакви си милиони фенове... Пък и какво - не искаш ли да си като Меси, който винаги играе за националния си отбор без значение от десетките мачове за Барселона всеки сезон?!
   
   

Искрено се надявам това кратко наръчниче да достигне до когото трябва, та да спрем с примадонските изпълнения. Когато става въпрос за националния герб, сърдити няма как да има.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За музиката като социокултурно определящ фактор

Снощи, докато Германия опитваше да мачка САЩ в един от геймовете от Final Six на Световната лига по волейбол, наблюдавах внимателно треньора на американците по време на техническа пауза. 'Calm down boys, we can take the set, we're taking it, no problem! Just move your feet, move your feet!'

Така типично по американски и с комбинация от мотивационните техники на Мохамед Али, Алън Найп си вкара момчетата на терена да продължат да се борят. Няма палячовски изпълнения, няма навивания от типа "Най-големите сме" - само спокойствие и позитивна енергия.
И понеже прозорецът беше отворен, нямаше как да не чуя минаващия в това време по Оборище автомобил с надънена чалга-песен. И схванах къде е разликата, една напълно социокултурна разлика, така да се каже...
Повечето американски песни, които можеш да чуеш, са за любовта, за постигането на целите, за даването на всичко от себе си, за изправянето след като си паднал, та дори и за късмета. Повечето български песни (а чалгата е 90% от музикалния бизнес, знаем добре) са за чукането на другата, за поредна изневяра, за разбити сърца, за престъпени правила, за мускулести красавци, които не могат да бъдат достигнати.
И какво - подиграваме се на американчетата, които имат самочувствието на представители на силна нация, която може да мачка всичко, а всъщност възпитаваме (или по-скоро възпитават) децата ни да бъдат конформисти и комплексари, със съзнание на смачкани от живота още на 12.
Мерси ви за role-model-ите...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Hate Unlimited - за "хейтенето" като начин да те приемат

От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...

Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:

Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)

За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!

Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм... 


Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"


Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри. 


Жив и здрав да си и прощавай!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: