Добрият мениджър и добрият лидер - от и за протестите

"- Движението ви е скапано, Шели!
- Сигурна съм, че така изглежда отвън.
- И точно там идва основният ви проблем, защото на кого, по дяволите, му пука как изглежда отвътре?"

Разговор между героя на Джеф Даниелс - водещият вечерно обзорно-политическо предаване Уил Макавой, и девойка от движението Окупирай Уолстрийт от последния епизод на "Нюзрум". Секунди след това той ѝ обяснява как в предишното му предаване 8-те кандидати за президент от републиканската партия са цитирали на няколко пъти Чаеното парти, но нито веднъж OWS (действието се развива септември 2011, Чаеното парти година преди това са успели да си гарантират места в конгреса).

Понякога имам чувството, че някой трябва да го каже на хората от протеста - всеки момент на разсеяност, проявил се външно като вътрешна несигурност, "техните" медии (на онези, срещу които се борим) пречупват през "онази" призма и опитват, често дори успяват да изопачат. Но в крайна сметка, се оказва, че бунтарският колективен разум на българина успява да се справи и с първия си "безлидерски" протест. 

И понеже трябва да вървим напред, съвсем скоро все пак този протест ще трябва да излъчи говорителите си от цялата безспорно хоризонтална структура. Хората, които са се доказали през тези близо 2 месеца, дали са всичко от себе си за каузата и са били забелязани. Сред тях ще има такива, които са искали по-ясни и силни действия, и такива, които са били за мирен протест със силен интелектуален натиск. Ще има такива, които просто са помагали, такива, които са били основни двигатели на идеите. 

Но най-важното - ще има мениджъри и лидери на протеста. Извеждам ги поотделно не защото ги противопоставям, а защото е важно да осъзнаваш моментната си позиция, за да я изпълниш с възможно най-доброто съдържание. В случая, пиша го, защото много от тези хора всъщност ще прочетат тази публикация :)

По-важният текст за четене обаче е на Винийт Наяр за Harvard Business Review - "Три разлики между мениджърите и лидерите". Есенцията: влияние срещу власт, създаване на стойност срещу отчитане на създадената от останалите стойност, вдъхновяване на екипа срещу управление на работата. Всяка от двете страни има своите предимства и са, смея да кажа, еднакво нужни на този протест. А хората ще ги подкрепят.

Другари по борба, избирайте позиция и я следвайте!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Divide et impera - Ко? Не!

Давам си сметка, че едната седмица, в която обмислям този пост, го е направила доста поостарял. Или по-скоро неуникален - той, за съжаление, ще е актуален доста дълго време, макар темата да е вече доста обсъждана. И не защото тепърва започвам да уча латински, а защото по всичко личи, че управляващата политическа класа скоро няма да осъзнае колко неефективни са и ще продължават да бъдат методите й за приспиване на народа.

"Divide et impera". Разделяй и владей. Повече от 23 века след като Филип II Македонски ползва тази максима, за да разширява империята си, това продължава да е най-предпочитаният пропаганден похват. Разделянето на красиви и други, на богати и други, на умни и други, на софиянци и други - изглежда най-гениалният ход, който пропагандата може да направи. Ползвам "и други", защото хората на протеста не са се самоопределяли никога, това направиха управляващите. Но... сбъркали са...

Протестите от лятото на 2013-та не са като протестите, с които в Москва те учат как да се справяш. Търсиш лидерите и ги унижаваш и унищожаваш, после последователите малко по малко стихват. "Хуц-хуц!", както би казал един пародиен комиксов facebook-герой (също активно подкрепящ протестите срещу Орешарски, между другото).

Как унищожаваш лидерите на протест, единствената ясна част от който са часът и мястото на събиране, както и маршрутът? На кого точно са последователи хора със среден и едър бизнес, които се събират всяка вечер с децата си, колеги, партньори, че и служители (какво сега - не мога да се виждам с шефа си, ако съм излязъл доброволно ли)? Как внедряваш провокатори, когато на 5-та минута около тях е образуван сериозен кръг от свободна площ, за да се види разграничението на мирно протестиращите от тях? Препоръчвам на политическите инженери на правителството (опериращи по-скоро като минни инженери) книгата "Морската звезда и паякът", за да разберат защо каузата им е "perduta".

Иначе другарите успяват да се ориентират към мястото, където да атакуват - ползват младите кадри, в които са инвестирали досега прикрито и не чак толкова, за да "наблягат" на тяхната си гледна точка, като уж тактично налагат негативно отношение към протестиращите. И там обръщането на неколкодневно недоволни стана за нощ. Обаче... само мястото е вярно, а маниерите са толкова остарели - погледнете copy-paste-троловете във Facebook и онлайн изданията - че просто създават успешно пренебрегван шум.

И колкото и да се опитват да ни разделят на "гласували за нас"-"гласували за Бойко"-"гласували за ония, които не влязоха", всички ние сме европейски граждани и "голямата сестра" в Брюксел ни наблюдава внимателно. И ако през есента се окаже, че пак ще ни дърпат ушите, към протеста на "умните и ситите" ще се присъединят и "другите и другите". Тогава като "не човек, а желязо" ще трябва да се проявят другарите, за да избегнат позора си. А той, позорът, си е лично тяхна заслуга, хората просто всеки ден им се присмиват допълнително с нови и нови акции (внушението от вчера беше достатъчно сило - "няма море за нас, но не пречи да имаме плаж на метри от вас").

"Разделяй и владей" може да проработи само в общество, в което болшинството от хората са неуки и подчинени. Макар тенденциите и у нас да са такива, критичният минимум на "активно недоволни" ще продължи да е достатъчно висок, а "триъгълникът на властта" между Министерски съвет, Президетството и административната сграда на Народното събрание - пълен със знаещи какво искат протестиращи. А те искат само едно: "Оставка".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

The Next Big Thing ще се роди на протеста

Знаете ли как се раждат добрите идеи? Според Стивън Джонсън това се случва в гранични ситуации, често при докосването на две привидно несъвместими среди или концепции. В много от случаите е и чисто стечение на обстоятелствата, дори серендипност, нещо като да откриеш партньора за следващия си голям бизнес проект по време на протест.

Това всъщност искам да кажа - в рамките на над 40 дни по един установил се вече маршрут успях да срещна - да се запозная, да видя отново след много време, да опозная по-сериозно - толкова много хора с различни идеи и опит, че няма как сред тях да не е мой бъдещ бизнес партньор.

Излизаме от частния случай и си даваме сметка, че на протестите имаме всички онези условности, които описах в самото начало. Така че - напълно убеден съм - "следващото голямо нещо" ще се роди именно между пл. Независимост, пл. Народно събрание и Орлов мост. Ако вече не се е родило!

Ето няколко примера:

- в палатките до паметника на Цар Освободител живеят и собственици на големи IT-компании, някои от които движат големи образователни проекти за ученици и студенти;

- мъж на средна възраст оставя на заден план международния си бизнес с дистрибуция, за да раздава "висящо" кафе пред Парламента всеки ден - пиещият плаща, колкото сметне за добре. Оказва се, че се събират повече пари от стойността на кафето и те отиват за дарение дарение;

- група бивши и действащи журналисти и комуникатори създават пресслужба с нулев бюджет, за да се противопоставят на проправителствената пропаганда на институционалната пресслужба. Така протестът има не само нещо като своя медия, но и пряк достъп до останалите медии;

- десетина протестиращи пишат писмо до вицепрезидента на Европейската комисия, ползвайки софтуер за споделено създване на съдържание, благодарение на който всеки може да прави корекции и предложения. След това ползват отворена платформа за набиране на подписи и събират подкрепа от над 8000 души в рамките на под 24 часа (за сведение, след 35 дни усилен труд "контрапротестът" твърди, че разполага с 220000 гласа в подкрепа на правителството Орешарски, като от няколко различни места има информация за събирането на тези подписи под строй, със социалните помощи или срещу направление от личния лекар)...

Цялата тази атмосфера, гарнирана с празничността на шествията, в които нетуъркингът не спира, а нощите са прекарвани в криейтив на акциите за следващия ден, определено ме правят сигурен, че The Next Big Thing ще се роди на протеста!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Политиката на народа

Изпитвам доста силно негодувание от това, че думата "политика" съвсем целенасочено бе избутана в стената като мръсна. Разбира се, от няколко поредни редици политици. "Политика" и "политики", макар различни неща, са напълно идентични в главата на нормалния човек. Резултатът от което е отдръпване от всякакво желание да се реализират политики, различни от чисто партийните. Бум - къде си ми тръгнало, ти, гражданско общество.

#ДАНСwithme обаче е стъпка в другата посока. Без да се е институционализирал, протестът вече дава все повече наченки на граждански натиск, отделно от основния си инструмент - вечерното шествие и сутрешното пиене на кафе + редица по-малки акции. Първо се появи Харта 2013, в която много хора, може би с основание, се усъмниха; после още документи, днес вече е онлайн една петиция до еврокомисар Вивиан Рединг, която в този момент е подписана от над 5000 души, по-малко от 24 часа след публикуването си.

На практика, важно е петицията да бъде подписана от колкото може повече хора до утре в 10 ч. сутринта, когато самата Рединг ще бъде на срещата от серията "Дебат за бъдещето на Европа" във Военния клуб (#EUdeb8 в Twitter), така че подпиши я тук и препрати на приятели :) Давам информация, че документът е плод на сериозен краудсорсинг, което е сред най-хубавите неща, които могат да ни се случат в 21. век.

Още нещо хубаво ми се струва, че се зароди тези дни - антиправителствената информационна служба noresharski.com, която, както показва и каламбурът с официалния пресцентър на правителството, ще дава информацията за протестите, която не попада в официалните хроники. Както го разбирам, вероятно и такава, която правителственият пресцентър се опитва да скрие (нов пример от днес - с промяната на часа на извънредното заседание на МС за актуализацията в бюджета и пускането на инфо до медиите само час преди това).

Днес бях на първата пресконференция на NOresharski.com - с участието на икономиста Георги Ганев от ЦЛС. На тротоара на пл. Народно събрание, на фона на самия парламент и на броени метри от него, Ганев говори доста аргументирано защо няма нужда да се прави актуализация на бюджета. И най-вече за това, което мен ме притеснява през цялото време - че на практика няма изказани аргументи от страна на правителството за изтеглянето на 1 млрд. лева заем... Човекът звучеше доста убедително, а дори хора неексперти го разбираха - факт, там имаше освен много журналисти и доста граждани, които дойдоха след сутрешното пиене на кафе.

Няма как да анализирам думите на Георги Ганев, но пък снимах почти цялата пресконференция, която можете да видите в това видео.


И така, чувствам, че малко по малко хората започват да осъзнават колко е важно сами да започват да правят политики (извън класическия НПО-сектор), дори без активно да са замесени с политиката. Обнадежден съм - когато и да си тръгнат наглите управляващи, ще сме израстнали като гражданско общество!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

По стъпките на Гърция, та дори при медиите

Дъждовна софийска утрин и четем следния текст. "Според медийния експерт, до спирането на обществената телевизия се е стигнало, защото правителството не е могло да наложи какво и как точно да предава тя в ефира си, както това се прави с частните медии, които са зависими и лесно могат да бъдат манипулирани заради дълговете си към банките."

По всичко личи, че така би могъл да изглежда материал на Весислава Антонова от в. Капитал на 12 юни 2014 г., който се отнася до спряната от правителството на Орешарски Българска национална телевизия. Това, на този етап, е цитат отново от материал на Весислава, отново от Капитал, но, за щастие, от 12 юни 2013 г. и се отнася за гръцката радио и телевизия ERT, чийто сигнал бе спрян в средата на юни и възстановен преди броени дни, а спирането на БНТ засега официално не стои на дневен ред.

"Гръцките зрители може би не гледат толкова много обществената телевизия, но там има по-голям плурализъм - и в културните, и в политическите предавания", каза на чудесен български в пряко включване по БНТ само преди месец деканът на факултета по журналистика в Атинския университет Йоргос Плиос, коментирайки безпрецедентния акт на правителството на Самарас. Тогава десетки хиляди излязоха на протест пред сградата на телевизията, а два от най-големите синдикати в Гърция обявиха 24-часова стачка, подкрепата си оказаха и много европейски обществени медии, сред които и БНТ и БНР (PDF).

Какво се случва в България в момента: десетки хиляди в цялата страна протестират срещу правителството на новата Тройна коалиция (винаги ми е било гнусно това определение, сега е очевадно защо); почти всички електронни медии са под контрола на една определена групировка около една определена банка, чиято подкрепа опитва да поддържа на системи това напълно дискредитирало се за броени дни управение; достойните медии (сякаш всички извън собствеността на Пеевски + няколко сателита), дават всичко от себе си, за да бъдат максимално обективни и да изпълняват обществената си служба.

В това време председателят на Народното събрание Михаил Миков отправи обръщение към нацията с призив към медиите да намалят отразяването на протестите, лидерът на псевдонационалисическата партия Атака нахлу в сградата на БНТ след като репортер на телевизията показа как партията му си купува протестиращи, в СЕМ бяха направени будещи притеснения постъпки за спешни промени очевидно дни преди взимането на решение кой да бъде новият Генерален директор на БНТ, а вчера "председателят на медийната комисия в Народното събрание Стефан Данаилов (Коалиция за България) изиска пълна проверка на обществените поръчки на БНТ за последните две години (от 1 юли 2011 г. до 1 юли 2013 г.)".

Прекалено дългият и изпълнен с факти преамбюл би трябвало да си е свършил работата с показването на това какво всъщност се случва - парламентът и представените в него политически и икономически кръгове се опитват да сложат ръка и върху един от последните бастиони на качествената журналистика у нас.

Да, БНТ очевидно има раздут щат, елементи на остарели практики и (поради обществената си функция) доста негледаеми рубрики и предавания. Но е още по-вярно, че през последните години националната телевизия направи качествен скок с обновяване на техника, екип и възгледи, даде шанс на ново поколение амбициозни и бързо доказали се журналисти, разви ужасно много актуално-политическите си предавания и...

Стигнахме до ключа към кутията - когато обществената телевизия в една държава (а нормативната уредба на ЕС задължава всяка една страна-членка да има подобна) е силна като качествно на политически ориентираното съдържание и е натрупала доверие, то управлението има интерес това съдържание да може да бъде ползвано като пропагандна машина. Това означава подчиняване чрез всички мерки, като най-лесното е чисто и просто смяна на ръководството, за която сега е удобен момент и за която безспорно има първите сигнали.

Аз, като гражданин на тази държава, нямам интерес това да се случи. Няма интерес и болшинството от останалите граждани - изключение правят единствено дори не конкурентните телевизии, а шепа самозабравили се хора. Затова организираният тази вечер протест "5 минути аплодисменти в подкрепа на свободната журналистика" в подкрепа на целия екип на националната телевизия. Както красноречиво е споменато в описанието на Facebook-събитието, "Ако не изразим ясно позицията си в подкрепа на БНТ и свободната журналистика и публицистика у нас, от утре може и да ги загубим като понятия".

Тази вечер нямам по-важна работа от това да бъда на протеста пред сградата на Българската национална телевизия, за да покажа подкрепата си за един чудесен екип, претърпял и все още претърпяващ метаморфоза към по-добро, във важен и труден момент, когато натискът срещу него е ужасяващо нагъл. Но да, бих го направил и в подкрепа на всяка една медия, която уважавам и която някой опита да застраши по подобен начин.

Не мисля, че мога да дам някакъв аргумент към този акт - вътрешно и напълно искрено е.

В 20.00 ще бъда пред БНТ на Сан Стефано 29, надявам се и ти да бъдеш там!

P.S. Нямам против да сме като Гърция - безспорно една от най-достойните нации в света. Искам обаче и да сме като Люксембург.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: