12 юли 2008

A x4o Corp. IPO announcement


Прессъобщението за първото първично публично предлагане на x4o Corp. е тук.

*Изображение: rediff.com
Прочети

10 юли 2008

Червен Мишкен Ден!

Прочети

03 юли 2008

Обществен експеримент: порно в нормален киносалон


Киносалон. Обикновено тук се прожектират европейски филми, правени по конвенционалните методи. Тази вечер прожекцията е селекция от късометражни филми за порното в изкуството и за изкуството в порното. Водя М, защото вярвам, че ще й е ако не интересно, то поне отчасти забавно. Може би съм сгрешил.
"Без ограничения" е един експеримент от 7 части с кросграничното виждане за човешкото отношение към секса и порнографията на 7 различни автори. Или най-кратко казано, "кой къде как чука". Всъщност този филм се оказва истински обществен експеримент. Най-интересното от вечерта няма да бъдат различните празнини (в изкуството), които трябва да бъдат запълнени, а начините, по които хората ще реагират на видяното.
Разбира се, голяма част от публиката е изненадана от откровеното порно, което излъчва проекторът. Явно само аз съм отишъл да гледам "легално порно". (Съвет: продължавай да си теглиш от торент-тракерите, да си плащаш няма смисъл. Или най-добре иди си намери партньор и си практикувайте.). Странното обаче е не начинът, по който публиката (не) реагира на откровено заблуждаващите и раждащи предразсъдъци визии за сексуалността на балканските народи (където жените са с по една вежда, мъжете - с малки пишки, а децата - с лица, намазани с... не искам и да си спомням), изпращани от филма на... сръбкиня. По-интересен се оказва епизодът с мастурбиращ на средата на пустинята мъж, на когото му пада 4 пъти, докато опитва да свърши. И накрая симулира. За да получи овациите на цялата зала. Всъщност не цялата - точно по средата на тази част от експеримента няколко групички не издържат и си тръгват. Жалко, не останаха за хардкор-частта.
В крайна сметка филмчетата си имат градация в порно-елементите и последната миниатюра представля откровен порноепизод. Къде е изкуството тук ли? Просто изпълненият с подробности акт е сниман от екрана на телевизор.
Експериментът свършва. Минават финалните надписи, които са доста интересни - има си човек, който да прави мониторинг за кадрите за порноколажа, човек, който да търси място за пича, който в последствие се превръща в пустинен чекиджия. И още 100-тина имена като участници в гореспоменатия порноколаж. Я, не е свършило още! Показва се черен пенис. Спаднал. Лека нощ.

"Destricted" е с участие в официалната програма на пет престижни европейски кинофестивала през 2006 година. Официалният сайт е на www.destricted.com. Можеш да изтеглиш филма на торент от тук.
Прочети

02 юли 2008

Кола с покривка

BMW почват да ми харесват все повече. Вчера пуснаха за простосмъртните и автомобила със собствена кожа GINA - “Geometry and Functions in “N” Adaptions”.




Още инфо от автомобилния портал RS-Auto.
Прочети

29 юни 2008

Mалко по-синьо. Или по-малко синьо

Днес страстта към адреналина взе още един български творец - Дими от Сленг. Харесвах го и като музикант, и като мъж дори. Вярно, изборът му за съпруга не е от най-добрите, но всеки може да сгреши.

Днес към обяд разглеждах последния брой на Gentleman, където Дими говори за манията си по сърфа. кой да предполага, че само на 20 километра...

Сега за човека, възпял един от най-красивите цветове - синьото. R.I.P.

Прочети

Почти без пари

Представям ти най-новия модел от Zenith - El Primero Zero-G.


"El Primero Zero-G made by elite watchmaker Zenith is now available. The starting price is €350,000."

Без пари, дето се вика. Според мен за толкова пари (1-2 яхти са си това) гравитацията около Zero-G трябва да спира. Според Тоди с него би трябвало да можеш да летиш. Той каза също, че бил силно лимитирана серия, така че побързай с поръчката. Знаеш на какъв адрес трябва да ми го пратят. Благодаря.
Прочети

27 юни 2008

Оченце...

Който познае кой е този, ще получи много гуш!
Прочети

20 юни 2008

Some golf, Player? Yes, please!

Докато правехме регатата, бях на път да усетя тръпката от голфа, докато наблизо откриваха голфигрище. Но правехме регата. И затова си изтеглих голф симулация за Macbook-а. Следващата стъпка е офис-голф, а като стана голям - може и да се докосна до истински стик.
Реално обаче нещата стоят малко по-различно. От известно време България е обхваната от голф-мания, състояща се в ревностно строене на голф игрища, издаване на нови и нови списания, свързани с поредните голф-магнати на родината. И разбира се - шумни маркетингови кампании за развитие на туризма чрез голф и спа.
Лятото ми започна по северното Черноморие. Яхти, мидени ферми, курортни комплекси, строящи и откриващи се поляни за голф. И реклама. Много реклама. С едно голямо лого - средновековен рицарски шлем и надпис Gary Player Design. Кой обаче е въпросният Гери Плейър? Доста аматьорски въпрос за един запален голфър.
Оказва се, че Плейър е един истински "играч", който дори на 72 години успява да печели адски много пари от името и славата си. Човек-марка, както биха се изразили специалистите по маркетинг. Със 163 победи в професионални голфтурнири по целия свят, Гери със сигурност е заслужил това право. Какво имаме от Player - фондация, занимаваща се с образованието на деца в Африка (и най-вече в родината на играча - ЮАР), компания, занимаваща се с издателска и продуцентска дейност, фирма за недвижими имоти и инвестиции, винарна. Всичко това е под шапката на Black Knight International - мащабният проект на голфъра, когото всички наричат Черния рицар. (Другите му прякори са Г-н Фитнес и Посланникът на голфа). Като допълнение идва Player TV, излъчваща специализирани предавания за голф и други подобни зелени развлечения, както и списанието Player Magazine. Един вид, той е като Краси Гергов, само че нашето момче има още много да се учи.
Най-важното - Gary Player е може би най-известният голф-архитект в света. Направил е проекти за над 300 игрища в 35 страни по целия свят, като едно от тях е споменатото горе пряснооткрито черноморско Black Sea Rama, намиращо се на няколко минути път от апарт комплекса Калиакрия. Блексирама отвори "дупки" в началото на юли и събра доста запалени голфъри на първите няколко открити игри. За подготовката на един подобен проект Плейър казва: "Създаването на дизайн за едно голф игрище е много по-сложен процес, отколкото хората си мислят - изисква не само отлично познаване на спецификите на играта, но и добри визуални способности и умело планиране."
Хубаво е, че в спорта винаги има философия. Особено когато тя се развива и след прекратяване на активната кариера. Да си спомним само десетките големи играчи, които имат свои марки за спортни стоки, школи и т.н. и по някакъв начин инвестират в младите поколения. Именно затова хора като Черния рицар, колкото и комерсиално да действат, заслужават адмирации.
Прочети

13 юни 2008

Моренце. Пак

Регатата свърши. Победители, победени... Шампанско и вълни, както находчиво отбеляза Камен Алипиев. После дойде ред и на официалното откриване на Калиакрия. Комплексът вече беше скрил шапката на журналистите, така че след купона-регата, беше време за купона-...купон.
6 часа път на отиване си струваха. Спряхме през Стражица, където нямаше кой знае какво интересно, но пък си починахме. Искаше ми се да покажа на приятелите си някой нов бизнесцентър или мол, но такива там просто няма. За сметка на това имаше доста завистливи погледи. На тена, който бях хванал предишната седмица.
Стигнахме бързо. Трудното влизане в комплекса веднага компенсира със завладяващото чувство на извънземност. И как да е иначе - всичко в Калиакрия започва от небето и свършва в морето. Комплексът е построен до Каварна, в местността Топола и стои някак неестествено на фона на обширното поле в района. Но и това предстои да се промени - с постоянно строящите се голф игрища и апарт комплекси от подобен тип. Покрай Калиакрия са три. Можеш всеки ден да разцъкваш голф на различна ливада, както се казва.
Но пък влезеш ли веднъж вътре, излизането изглежда мираж. Или поне ти се желае да е така. Kloster & Notenson от Марбея. Точка. Тия момчета (момче и момиче, ако трябва да бъдем точни) явно не си поплюват и идейният проект, който са направили за Калиакрия, направо изстрелва в космоса. Или поне някъде по Средиземно море. Самата Дебора Нотенсон не изглежда зле и би стояла чудесно около басейна. А той е специален - свършва в морето. Или в небето - зависи откъде гледа човек. Двамата от Марбея обаче добре са се постарали да поглезят окото. Приятни извивки, стройна архитектура, която не дразни окото с натрапваща екстравагантност. Типчиен черноморски стил с истински средиземноморски привкус.
Kaliakria обаче си има едно малко бижу. Нямах предвид точно симпатичните мацки от персонала на комплекса, но щом го спомена. Става въпрос за бара. Totally Romantic Kaliakria Pool Bar. Дълго име. И дълги балдахини покрай шезлонгите. Мохитото може да не е от най-добрите, които съм пил, но поне го има. Предния път в "любимото" ми Infinity в Студентски град им беше свършил "джодженът". Така и не стъпих повече там.
В Калиакрия обаче ми се иска да се върна. Обичам краката ми да висят към морето, а слънцето да проблясва в поляризираните стъкла на очилата Oakley Jouliet.
Знаеш, че ми е скъпичко. Не съм от тези, дето се захласват по непостижими в разумен период от време неща, така че... дано ме поканят пак. Иначе просто ще си се радвам на спомена от хубавия комплекс. И най-вече от DJ Eva Gardner, която в най-горещата част от партито опита да ме вкара в басейна направо с дрехите, пускайки Here I Am, на David Morales с вокалите на Тамра Кийнан. Kaskade ремикс, разбира се. Денс!
Прочети

09 юни 2008

Азу... изкуство

Някои сладури обичат Мечо Пух, други пък обичат Пимболи, и Добрявко (едно бяло закърпено такова мече, не го знам как се казва - ще ти го покажа някой път) . Аз пък си знам отдавна едни дечица и съвсем наскоро за Мишката открих как се казват.

Представям ти Пон и Зи. Двете вечно обичащи се и вечно нещастни човечета са дело на един гений на име Джефри Томас. Или много по-добре познат като Азузефър (ударението е на Е-то). Azuzephre е един от малкото художници, които успяват да се харесват със сантименталността на картинките си. Нормално, нали - и твоето сърце се разтуптя, докато гледаше онази горе. Е, това е само началото. Сега Джеф работи в Junction Point Studios, които вече година са част от Disney.
A Пон и Зи... Те са от човечетата, които искат по всякакъв начин да си кажат, че се обичат, и нещо все не се получава. Разминават се все нещата. Адски позната работа. И тъжна. Още от тяхната история - на страницата на усмихнатата Джени Кайе.

Сега те поздравявам специално с картинката, която ме описва най-добре.

И ако скоро ти се е ревало, но не е имало повод, пусни си това клипче към песента на 3 Doors Down Here By Me от предишния им албум и излей чувствата си.

Прочети