Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...
Показват се публикациите с етикет фоторазказ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фоторазказ. Показване на всички публикации
30 март 2010
11 април 2008
25 март 2008
Синьо или тъжно?
Ами то все е Blue. И дори без Гери Мур може да бъде красиво. Днес искам да се усмихваш повече от вчера. А утре - повече от днес. Ако не става, изгледай това:
08 февруари 2008
Pic of the day: Двама пичове поздравяват един друг пич за рождения му ден
Двама от най-горещите секссимволи, които светът някога е познавал, поздравиха Блогчо за рождения му ден и за настоящата публикация, която е под номер 200.
Снимка: в. 24 часа
Снимка: в. 24 часа
07 май 2007
Гето ли е Студентски град?
Аз живея в ето този блок. Води се семеен, но семействата в него не са особено много. Поне не и в моя вход. Леко е поизлющен, но това е от годините. Старата любов ръжда не хваща ръжда, казват. Но това явно не се отнася до старите панелки.
Това пък е домът на моите съседи. Мисля, че имам много съседи, но тези са по-специални. Те живеят в... трансформатор.Едно време исках да ида на гости на семейството, което живее над нас, за да видя бебенцето. Отказах се, защото майка му крещи всяка сутрин, когато дребосъчето се разплаче. (Постоянно се чудя дали тя не огладнява някога, за да разбере какво му е на него.) Сега обаче ми се иска да отида на гости на комшиите от трансформатора. Вярно, че са роми, но какво пък. И циганите са хора, и на тях не им е лесно (паразитният живот също е труден, предполагам).
Това са съседите отсреща. Мисля, че са строители, понеже спят във фургон. Ама май живеят по-добре от мен. Аз се "ширя" в студентска стая 3.5 на 4.5 метра с още един съквартирант. На тях им е по-тясно. Аз обаче нямам сателитна цифрова телевизия.Ако не си ми идвал/а още на гости, няма смисъл. Ще видиш съвсем нормална стая. И все пак, ако дойдеш, ще се направя на габровец - ще те заведа у комшиите. Те живеят по-интересно.
P.S. ЧРД на другия щастлив обитател на 115 стая в 55б - Роско.
25 февруари 2007
Още 5 неща, които (предполагам) не знаеш за мен
22.02.2007 @ 11.13 a.m., Велико Търново
1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.
1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.