"Хейтенето" като начин на забавление

Колкото и да ти се струва невероятно, тази песен е на 15 години. В седми-осми клас, когато се закачахме с момичетата и те ни "разкарваха", им дърпахме косите и им пеехме "You can hate me now, but I won't stop now"... Тогава [хейт] означаваше само едно - мразя, и то на чужд език. Сега си има свое собствено значение и в българския - мрънкам почти безпричинно за щяло и нещяло... И е доста далеко от дефиницията на "реч на омразата", макар под повърхността да не е чак толкова безобидно, колкото ни се струва.

В един случай бих казал, че "хейтенето" е станало нещо като национален спорт, но там Марко Семов е писал достатъчно, макар и с различни термини. Напоследък обаче ми се струва, че сипването на негативни мнения по разни теми и поводи се е превърнало в начин за забавление - стоиш отстрани, негодуваш спрямо някакви странни за теб неща или хора, тук-таме пускаш някоя злостна шегичка и си хепи. Да, и аз съм го правил, преди - по-често, сега - по-рядко, но и съвсем наскоро. Действа отпускащо, но в много малки дози.

И без да омаловажавам собственото си включване, забелязвам, че сред много хора "хейтенето" е нещо като криворазбран хумор в стил Самуил от "Не!Новините" - виждаш, че хората се смеят на негативни неща, ама някак не ти се получава. Самуил го прави по много специфичен, интелигентен начин, с който успява да създаде чудесно настроение, и там "не"-то е по-скоро като сигнал, че става въпрос за сатира. Иначе през цялото време си казваш "Да, да, да!".

Да четеш негативни коментари във Facebook обаче никак не е забавно. Понякога ти става тъжно за хората, които се превръщат в автентични тролове просто защото не им се получава да бъдат негативно забавни. И тогава се превръща в чист "хейт".

И накрая, трябва да кажа, че не харесвам термина "хейт/хейтя" още от появата му преди няколко години (затова изписвам в кавички - с лека погнуса от самия себе си). Звучи ми като нещо от речника на нискоинтелигентен или безразличен човек, който не иска да погледне какво стои като подбуда зад нечии действия. Нещо като лишения от всякакъв смисъл израз "прави си пиар".

А сега, след дозата понеделнишки хейт - прекрасна седмица! ;)

Тематична хипстърска картинка. Източник: fluentu.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За "Читалище.то". Или най-добрият Ден на будителите

Учредяване на Читалище.то, 1 ноември 2014 г. (Снимка: Тихомира Методиева)

Имам много особени взаимоотношения с културните институции. Като малък баба Райна често ме водеше в селското читалище в Живково, където сред праха и тъмницата симпатична лелка (ту с турско, ту с българско име - сещаш се защо) ми даваше интересни книжки за четене. После в гимназията така и не се спогодихме с училищната библиотека - посещавах я само преди олимпиадата по литература и толкова. Чак в първи курс, когато интересът ми към журналистиката не беше още "опетнен" от реална представа за какво се ползват медиите у нас, започнах да прекарвам голяма част от дните си в Университетската библиотека на СУ, четейки сутрешните вестници.

Появи се и "Аз чета" и започнах да търся начини за популяризиране на дейностите на библиотеките в цялата страна, защото хората там го заслужават. И ето ме, няколко години по-късно, вече официално "Посланик на библиотеките", празнувам почти професионално Деня на будителите на всеки 1 ноември. А вчера - вчера взаимоотношенията ми с културните институции минаха на изцяло ново ниво, след като с немалка група ентусиасти и подкрепата на над 200 души, дошли в Аулата на Софийския университет, учредихме Читалище.то. Както се вижда от името, това ще е традиционната българска институция, но поддържана по съвременни методи и с напълно подходящ за 21. век набор от читалищни услуги. Най-добрият възможен начин да отпразнуваш Деня на будителите, нали?

Вчерашното учредително събрание бе плодът на над 3-месечна подготовка, много срещи и будувания "по нощите", за да налучкаме най-добрия формат. Много от инициаторите са членове на Протестна мрежа, но всички имаме една цел - нормално развитие на обществото и основа за добро бъдеще на децата ни в България. Да, едно читалище е идеалната форма, в която да допринесем за всичко това.

Истината е, че вчера бяхме прекалено развълнувани и вероятно доста разхвърляни, което се надявам да не е объркало хората. Искахме обаче всичко да се случи "по буквата на закона" - не проформа, както често се случва при основаването на подобни инициативи. Като резултат от гласуванията бе приет предварително подготеният и разгласен във Facebook-събитието устав на "Читалище.то" и бяха избрани членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Секретарят на самото Читалище. Последното се случи почти импровизирано - в последния момент решихме да не "даваме" един от най-ценните хора в екипа в Настоятелството, а да го помолим да си направи отвод от гласуването и да бъде предложен за секретар. Любо Авджийски бе избран единодушно за този пост, а уменията му като адвокат и организатор със сигурност ще са от първостепенна важност за институционализирането на Читалище.то в трудните първи месеци.

Аз лично бях избран за член на Настоятелството, като пред себе си поставям 3 основни приоритета - създаване на медийна грамотност, повишаване на финансовата грамотност и разбира се, засилване на функционалната грамотност при четене на художествена и нехудожествена литература. Грамотност. Къде другаде да се насърчава, ако не в Читалище(.то). След съвсем скорошното си местене съм подготвил и доста сериозен брой книги, които ще отидат като дарение за читалищната библиотека.

На практика Читалище.то ще даде възможност на "Аз чета" най-накрая да има свой офис (при намиране на добра сграда това ще може да се случва и за много други организации) и място за провеждане на много от инициативите, за които досега сме си мечтали. Това е и причината почти половината екип да бъде сред учредителите, а много от останалите ще се включат веднага щом е възможно.

Сега се заемаме за работа - сайт, Facebook страница, и-мейл комуникация с членовете, първи концепции - всичко това, което умишлено задържахме, за да има максимална прозрачност при подготовката и реализацията. Още сме в процес на търсене на физическо място за Читалище.то, защото големите ни планове изискват добра локация и подходящо пространство. С финансирането също ще е трудно, но писането на проекти до европрограми и донори не ни плаши.

На добър час на Читалище.то и всички заедно да вървим напред! Вярвам, че идеята е заразителна и скоро ще се мултиплицира в цялата страна.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Годината на новите начала

Не знам какво мислят по въпроса Венера, Марс и ретроспективният Меркурий, но 2014-та определено е годината на новите начала. Давам само няколко примера:

Поне дузина мои познати, някои от които много близки приятели и роднини, официално поеха по пътя на щастливия брак. Че и аз покрай тях :)

Още толкова разбраха, че ще стават родители, а други дори успяха да станат.

Няколко дори смениха работните си места с изгледи това да е повече от правилно решение.

Ами - смело напред, през 2015-та ще жънем посятото!

P.S. Е, нали не си мислеше, че ще пропусна големите начала от тази година след падането на Орешарски и класирането на мегаотбора на републиката в Шампионската лига :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#обещавам

Това не е просто значка, това е отговорност! (клик на снимката и носи)

Ден е за размисъл, затова дори няма да ти обяснявам колко е важно утре да гласуваш, въпреки всичко, което така и привидно не се промени. Но ще си размишлявам на глас и ще ти обещая няколко неща с уговорката, че ще се радвам да бъдеш до мен в случването им:

Обещавам да запазя гражданската си непримиримост към "следващите", макар че те не направиха особено много, за да си тръгнат "предните". Вероятно защото всички са от "онези".

Обещавам утре да подредя вкъщи, да се разходя до мола, за да напазарувам и да платя сметките, може би да си купя и нещо есенно за носене. Но преди това ще мина през урните, за да гласувам.

Обещавам утре наистина да гласувам, макар да не виждам за кого мога да сложа преференция в избраната от мен листа в моя МИР (това доста боли, особено след като в други райони има поне 4-ма души, за които бих гласувал на драго сърце, но мога да го преглътна).

Обещавам, ако ми се наложи да прекарам още една нулева година заради нечия бърза алчност и наглост след избори, да направя всичко възможно тя да не бъде изцяло нулева. Сигурен съм, че ще има с кого.

P.S. Обещавам да послушам Сани Жекова, направи го и ти:

Post by Alexandra Jekova Pro Snowboarder.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Печеливши винаги са аргументите, подкрепени с факти

Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година...

Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около "Южен поток" се принизява до "работа в полза на чужди господари", журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.

И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.

Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и "правотата", а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.

И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: