Днес в блога на гуруто на графичния дизайн на медии Марио Гарсия излезе публикация за новия безплатен всекидневник 19 Минути. С малко моя помощ.
Публикацията е тук.
Публикацията е тук.
Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации
05 септември 2008
30 юли 2008
Грамота или Срамота
Сигурно съм ти обяснил, че това е най-гадната медия на света и не ща на бай ти Тошо парите. Още по-малко искам да си прави пиар на мой гръб.Така че "калните" 3 бона отиват за благотворителност. Запзвам правото си да не споделя къде и по колко.
Благодаря, че ме караш да запазя нещо за себе си, но най-вероятно ще минеш само с почерпка. Както и другите важни хора.
28 юли 2008
Ребъл му е майката!
Докато тaзи вечер целият екип на АМТВ се пържеше пред екрана със "Завръщането" (както в крайна сметка идиотски бе прекръстено предаването ни "Ку-Ку се завръща") , аз се пържех пред прожекторите на ст. "Академик" на концерта на Лени Кравиц. Демек, докато Мадлен Алгафари призоваваше младите на революция, Лени призоваваше всички на "любовна революция". Вярно, последният опит да изям цялата жица на стадиона не беше крайно сполучлив, но не съжалявам за него.
Не съжалявам и за това, че подарих нещо страхотно на приятел. Защото споделих това прекрасно нещо с човек, който наистина го оцени. Ленчо беше невероятен. Няма толкова силно поведение на сцената (Роби, не си идвал още, брат, затова така говоря), няма такова изпълнение на "I'll be waiting" (Жабчо, за теб!).
Мислех да ти споделя още, но шибаното "завръщане" се е сторило на някакви хора слабо. Не ги разбирам. Разбирам само, че никой няма да ни подкрепя особено много. Няма да мога да ти разкажа, защото нямам глас, мамка му, не оставих си го на концерта! Знаеш, че аз не обичам да се прибирам с глас от подобни концерти - неслучайно се подготвям по месец-два. Накефих се на маххх, накефих и един фоторепортер, който реши да ми цъкне 5-6 снимки, напоих и мацките с вода, която накарах Милена да поиска от танцуващата охрана.
P.S. Ще потърся фотографиите на онзи симпатичен младеж и ще ти покажа, ако се различавам ;)
Не съжалявам и за това, че подарих нещо страхотно на приятел. Защото споделих това прекрасно нещо с човек, който наистина го оцени. Ленчо беше невероятен. Няма толкова силно поведение на сцената (Роби, не си идвал още, брат, затова така говоря), няма такова изпълнение на "I'll be waiting" (Жабчо, за теб!).
Мислех да ти споделя още, но шибаното "завръщане" се е сторило на някакви хора слабо. Не ги разбирам. Разбирам само, че никой няма да ни подкрепя особено много. Няма да мога да ти разкажа, защото нямам глас, мамка му, не оставих си го на концерта! Знаеш, че аз не обичам да се прибирам с глас от подобни концерти - неслучайно се подготвям по месец-два. Накефих се на маххх, накефих и един фоторепортер, който реши да ми цъкне 5-6 снимки, напоих и мацките с вода, която накарах Милена да поиска от танцуващата охрана.
P.S. Ще потърся фотографиите на онзи симпатичен младеж и ще ти покажа, ако се различавам ;)
12 юли 2008
03 юни 2008
Регатосвахме
Освен това и доста погурмосвахме, но гурме-изпълненията ни са тема на други материали.
принципно хората изгарят или силно, или на потник. Аз пък изгорях... на яхта.
принципно хората изгарят или силно, или на потник. Аз пък изгорях... на яхта.
14 май 2008
Искаш ли на музей с мен?
На 17 май от 18 до 24 ч. е Нощта на музеите. Търся си някой да обикаля с мен.
Утре ще разгледам по-обстойно програмата и ще допълня инфото.
Допълнение @ 15.05., 00.42
Малко се оказва съвсем обикновена вечер, което доста му смъква от романтиката, но все файдица. Дано идат повече хора, отколкото на Дните на свободното слово.
Програмата е следната:
19.30 - СГХГ - Изложба на Пиер и Жил
20.00 - НАИ с музей при БАН - Изпълнение на ансамбъл с класически китари на НМУ "Любомир Пипков"
21.00 - Галерия НХА - Пърформанс Тransfusion
22.00 - СГХГ - Концерт на Gravity Co.
23.00 - НГЧИ - Пърформанс, посветен на Марсел Марсо (дано го хванем, инче ще гледаме, каквото дават), и изпълнения на Ян Гарбарек
24.00 - Нах хаузе ге'ен. Аз черпя тахито.
Утре ще разгледам по-обстойно програмата и ще допълня инфото.
Допълнение @ 15.05., 00.42
Малко се оказва съвсем обикновена вечер, което доста му смъква от романтиката, но все файдица. Дано идат повече хора, отколкото на Дните на свободното слово.
Програмата е следната:
19.30 - СГХГ - Изложба на Пиер и Жил
20.00 - НАИ с музей при БАН - Изпълнение на ансамбъл с класически китари на НМУ "Любомир Пипков"
21.00 - Галерия НХА - Пърформанс Тransfusion
22.00 - СГХГ - Концерт на Gravity Co.
23.00 - НГЧИ - Пърформанс, посветен на Марсел Марсо (дано го хванем, инче ще гледаме, каквото дават), и изпълнения на Ян Гарбарек
24.00 - Нах хаузе ге'ен. Аз черпя тахито.
30 април 2008
Идеалът ми за мъж или защо ходя да бягам
Е, вярно, заглавието е подвеждащо. Поне в първата си част. Но имам оправдание - от четене на Труд и 24 часа съм се поизкривил, даже почвам и да послъгвам явно малко. Ще си говорим за антиидеала ми за мъж и защо не искам да съм като него.35-годишен, плешив, със забелязващ се достатъчно отдалеко корем. И ако покрай него се увърта някоя млада и засукана сладуранка - страхотно. Как си е постигнал човекът перфектната за себе си форма, не знам. Точно защото не искам да я постигам.
И за да не се наричам с любимата ми квалификация "Дебелак", ходя да си тичкам. Веднъж или два пъти в седмицата - действа успокояващо, носи малко време за себе си и е полезно за добрия тонус. Резултатът едва ли ще е тяло като на Рони Колман, но и без това нямам мераци да ставам Мистър Олимпия. Важно ми е само да го няма тумбакът. Щото другата ми любима думичка е "тУмбак". И от известно време доста често ми се иска да си я изрека, докато се гледам в огледалото сутрин.
Но стоицизмът си е стоицизъм. Задействал съм се - лека промяна в диетата, повечко движение, редовно бягане. И така ще съм си ОК. Ако искаш да бягаме заедно - там съм. Но, ако не ти се бяга, внимавай да не достигаш "идеала ми за мъж" (особено ако си мацка).
Е, ще се видим след 14 години. А сега отивам да тичам.
18 април 2008
Let the music... Speak!
Напоследък пиша много за музика. Нищо, аз и без това живея предимно с музика. Лошото е, че не обичам да я деля. Не обичам и някой друг да ми пуска музиката. Но ти това много добре си го знаеш.
Винаги съм искал да говоря с... песни. Именно затова много се зарадвах на един от роботите в Трансформърс, който говореше чрез песни от различните радиостанции. Моят идол! Защото понякога една песен казва толкова много неща. Затова си и направих x4o Music Station - да говоря чрез музиката, която ти пускам там.
Слушай смс-тата, но никога не ходи с мен на концерт! Няма да има време за теб. Просто тогава съм напълно Неин. На музиката. По-силно е от мен, а аз никога не скачам срещу сърцето си. Рациото ми е чуждо, дето се вика. Най-много да споделя 2-3 балади, но това е всичко. Другото си е за мен. И за Нея. Но ще се разберем някак.
Така че, нека музиката свири. И говори.
Винаги съм искал да говоря с... песни. Именно затова много се зарадвах на един от роботите в Трансформърс, който говореше чрез песни от различните радиостанции. Моят идол! Защото понякога една песен казва толкова много неща. Затова си и направих x4o Music Station - да говоря чрез музиката, която ти пускам там.
Слушай смс-тата, но никога не ходи с мен на концерт! Няма да има време за теб. Просто тогава съм напълно Неин. На музиката. По-силно е от мен, а аз никога не скачам срещу сърцето си. Рациото ми е чуждо, дето се вика. Най-много да споделя 2-3 балади, но това е всичко. Другото си е за мен. И за Нея. Но ще се разберем някак.
Така че, нека музиката свири. И говори.
16 април 2008
I love the rain
Лени Кравиц си е прав, че обича дъжда. И аз го обичам. Допреди няколко години всички пееха за луната, сега пеят за дъжда. Да, но за мен дъждът е малко по-специален. За пореден път вчера. Една мишка. Още веднъж и днес. Друга мишка.
Е, обичам дъжда. И ти подарявам тази дъждовна компилация, да си я пуснеш, като свърши песничката вдясно.
Е, обичам дъжда. И ти подарявам тази дъждовна компилация, да си я пуснеш, като свърши песничката вдясно.
12 март 2008
Пожелах си... страхотен ден
Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).
Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).
Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.
10 март 2008
Като първото (Ой)Сашко парти второ няма!
Оп. О-о-ой, Сашко, сладуранко Сашко, и забавен Сашко, и красавец Сашко. Умножено по 2. Айде, че свършиха!
Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!
Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.
Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.
Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
25 февруари 2008
Моралното удовлетворение от ходенето ми в Сърбия
Като изключим доста успешния репортаж в "Големият тандем", днес получих втора възможност да оползотворя присъствието си на националния протест в Белград миналия четвъртък. След като следобед качих снимката на сцената на митинга, направена с моя телефон, при останалите ми фотографии във Flickr.com, редакторите на NowPublic.com пожелаха да я публикуват като допълнение към техен материал.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.
23 февруари 2008
But you'll never know that!
В Сърбия беше много хубаво. Починах си, понесох си негативите и позитивите. И сега затварям страницата. Недей да ме разпитваш, защото най-вероятно няма да ти разкажа много. В политическия ни блог съм ти разказал както ми се случи в Белград по време на националния митинг на 21.02. Скоро ще ти пусна и обещания текст за обмена.
"Kosovo je srce Srbije" или Alex on the hot spot
"Kosovo je srce Srbije" или Alex on the hot spot
13 февруари 2008
Сърбия... за обмисляне
Утре заминавам за десетина дни за Нови сад, където ще участвам в доста продължителен семинар с Младежката организация на Дружеството за ООН в България, по проблемите на младежта и нейния "empowerment" (ей-това не мога да си го преведа съвсем - нещо за разширяване на правата е май ;). Едва ли е мечтаната екскурзия за мнозина, но за мен си идва точно навреме.
От доста време се чудя как да избягам някъде надалеко с непознати (или поне с един-двама познати), където няма да се напрягам от създавани преди отношения, а ще имам повече време за себе си. Идеална възможност, нямаше как да откажа, макар и да се наложи да вмъкна 10-дневно отсъствие само за един ден. (Ето затова обичам Каките)
Имам за какво да си мисля в моментите, в които не се забавлявам и не се обменям културно. Може и намеренията ми пък да се завъртят на "360 градуса" (хи-хи, обичаш, когато някой каже така, нали?). Със сигурност ще се върна нов. Вероятно по-силен. Гарантирано презареден.
Ето един трейлър за моето завръщане:
Той е х4о. Той не е х4о.
Сега той се завръща. По-чуждестранен от всякога. По-ООН подготвен от когато и да било.
Той е готов на всичко. Обмислил и решен да направи правилния избор.
Тази зима х4о е пораснал. Виж какви изненади ти е подготвил.
Скоро... и на твоето ушенце.
В разпространение от 22 февруари. Часът и мястото знаеш само ти!
От доста време се чудя как да избягам някъде надалеко с непознати (или поне с един-двама познати), където няма да се напрягам от създавани преди отношения, а ще имам повече време за себе си. Идеална възможност, нямаше как да откажа, макар и да се наложи да вмъкна 10-дневно отсъствие само за един ден. (Ето затова обичам Каките)
Имам за какво да си мисля в моментите, в които не се забавлявам и не се обменям културно. Може и намеренията ми пък да се завъртят на "360 градуса" (хи-хи, обичаш, когато някой каже така, нали?). Със сигурност ще се върна нов. Вероятно по-силен. Гарантирано презареден.
Ето един трейлър за моето завръщане:
Той е х4о. Той не е х4о.
Сега той се завръща. По-чуждестранен от всякога. По-ООН подготвен от когато и да било.
Той е готов на всичко. Обмислил и решен да направи правилния избор.
Тази зима х4о е пораснал. Виж какви изненади ти е подготвил.
Скоро... и на твоето ушенце.
В разпространение от 22 февруари. Часът и мястото знаеш само ти!
03 февруари 2008
Нов ден с Лени
Нали знаеш, че когато срещнеш нова любов, вечер не можеш да заспиш от вълнение. Случвало ти се е неведнъж, предполагам. Е, снощи и на мен ми се случи. Отдавна не беше. До 3 часа не спрях да й се наслаждавам отново и отново... Мислех си: "Денят се познава от сутринта!" (Изклиширв!!!) Е, вече денят ми ще започва така:
Good Morning!
Nice to see you.
How you've been?
It's the beginnig of another lovely day!
Good Morning!
Nice to see you.
How you've been?
It's the beginnig of another lovely day!
21 януари 2008
Великолепната LP седморка
Ето един прекрасен начин да генерираме посещения за своите блогчета. Правилата са прости, цитирам:
:) Всеки участник цитира тези правила
:) Цитира този пост; - един линк повече за Човека от сребърната планина. Блогчето му е хубаво, лошо няма.
:) Цитира този, който го е посочил - Све-то. Още един линк за как ти - там пък е задължително посещението.
:) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си
:) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.
Дотук добре. Сега почвам с тормоза. Някои неща мога да ти дам да ги изслушаш, ако вече не съм ти ги пратил. Лично аз предпочитам да карам в хронологичен ред, по блоговата хронология - т.е., от последния албум към първия.
7. Д2 - 6 - Няма какво да говорим. С Дидо вече са съвсем различна група. Задължителни тук са Moonshadows, И пак вали, както и лиричният финал In the begining.
6. P.I.F. - Passion In Fact - няма друг албум, който така да съм чакал, без дори сам да го осъзнавам. "Всеки ден" е акцентът, "Лебед" пък е специален поздрав.
5. Rob Thomas - Something To Be - Нещо наистина жадувано. Едно време се зарадвах на Део, когато каза: "Не разбирам Енрике Иглесиас - как може да живее с Анна Курникова, а все да пее за нещастна любов!". Е, жената на Роб също е изключително красива, а той пее най-красивите песни на света.
4. 3 Doors Down - Away From The Sun - Първото нещо, което си изтеглих на любимата ми рокгрупа. Съдържа съдбоносното за мен Here Without You, извиняващото Changes и страхотното I Feel You.
3. Ricky Martin - Ricky Martin - Може би най-силното от Рики. Поне най-силното, преди да почна да усещам как всичко се комерсиализира силно. Tук She's All I've Ever Had е просто върхът, дуетът с Мадона предупреждава нежно да внимаваш с чуждите сърца, а Spanish Eyes е за най-красивото и най-истинското у човека - очите.
2. Carlos Santana - Supernatural - Няма такава китара. Дори и аз не свиря толкова добре. Всичко, свързано с жицата, започва за мен с този албум. Metallica-та на брат ми не се брои, тя е друга категория. (После пък се оказа, че "червената касета", която представлява рокнаследството на семейство Кръстеви, е първият албум на проекта Phenomena, носещ като заглавие името на формацията. И тя не попада, но пък е емблематична за моето възпитание.) Та... тук открих Роб Томас, за когото ти казах вече горе, има добро парче с Евърласт (любимото ми), както и своеобразен battle с Ерик Клептън. Най-добрият албум на 1999-а с около 1 милион Грами-та.
1. Britney Spears - Baby... One More Time - Всяка сутрин гледах пилотния сингъл на кака ти Бритни и му се наслаждавах. Прекрасно чудо на музикалния мениджмънт. Купих си албума още първия ден, след като го пуснаха у нас. Сигурно е между първите 100 продадени в България. Сега тази "реликва" е у Петко, на когото я подарих. Той поне остана истински фен докрай. Аз се отказах още след събирането й с Джъстин. Не можах да преживея, че няма да съм първия мъж в живота на Бритни Спиърс...
Няма нужда да ти казвам, че това е нищожен списък. Просто защото много добре знаеш, че аз живея с музиката и без нея съм празен. Това също го има в любима моя песен. Останалите 48963497324 любими тави ще ги запазя за себе си. Или ще ти ракажа за тях лично.
Тъй като, както всички знаем, х4о е пич, ще си позволя да тегля дълъг пас към 4-ма души. Следващите по веригата са Летящата Малинка, Кракерчето, Елина и Чочка. Айде, "ин'жой"!
P.S. В момента ме омайва Майкъл Болтън, ама след като ми досвидяха парите да ида на концерта му в НДК миналата година, нямам достатъчно смелост да го включа в списъка.
:) Всеки участник цитира тези правила
:) Цитира този пост; - един линк повече за Човека от сребърната планина. Блогчето му е хубаво, лошо няма.
:) Цитира този, който го е посочил - Све-то. Още един линк за как ти - там пък е задължително посещението.
:) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си
:) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.
Дотук добре. Сега почвам с тормоза. Някои неща мога да ти дам да ги изслушаш, ако вече не съм ти ги пратил. Лично аз предпочитам да карам в хронологичен ред, по блоговата хронология - т.е., от последния албум към първия.
7. Д2 - 6 - Няма какво да говорим. С Дидо вече са съвсем различна група. Задължителни тук са Moonshadows, И пак вали, както и лиричният финал In the begining.
6. P.I.F. - Passion In Fact - няма друг албум, който така да съм чакал, без дори сам да го осъзнавам. "Всеки ден" е акцентът, "Лебед" пък е специален поздрав.
5. Rob Thomas - Something To Be - Нещо наистина жадувано. Едно време се зарадвах на Део, когато каза: "Не разбирам Енрике Иглесиас - как може да живее с Анна Курникова, а все да пее за нещастна любов!". Е, жената на Роб също е изключително красива, а той пее най-красивите песни на света.
4. 3 Doors Down - Away From The Sun - Първото нещо, което си изтеглих на любимата ми рокгрупа. Съдържа съдбоносното за мен Here Without You, извиняващото Changes и страхотното I Feel You.
3. Ricky Martin - Ricky Martin - Може би най-силното от Рики. Поне най-силното, преди да почна да усещам как всичко се комерсиализира силно. Tук She's All I've Ever Had е просто върхът, дуетът с Мадона предупреждава нежно да внимаваш с чуждите сърца, а Spanish Eyes е за най-красивото и най-истинското у човека - очите.
2. Carlos Santana - Supernatural - Няма такава китара. Дори и аз не свиря толкова добре. Всичко, свързано с жицата, започва за мен с този албум. Metallica-та на брат ми не се брои, тя е друга категория. (После пък се оказа, че "червената касета", която представлява рокнаследството на семейство Кръстеви, е първият албум на проекта Phenomena, носещ като заглавие името на формацията. И тя не попада, но пък е емблематична за моето възпитание.) Та... тук открих Роб Томас, за когото ти казах вече горе, има добро парче с Евърласт (любимото ми), както и своеобразен battle с Ерик Клептън. Най-добрият албум на 1999-а с около 1 милион Грами-та.
1. Britney Spears - Baby... One More Time - Всяка сутрин гледах пилотния сингъл на кака ти Бритни и му се наслаждавах. Прекрасно чудо на музикалния мениджмънт. Купих си албума още първия ден, след като го пуснаха у нас. Сигурно е между първите 100 продадени в България. Сега тази "реликва" е у Петко, на когото я подарих. Той поне остана истински фен докрай. Аз се отказах още след събирането й с Джъстин. Не можах да преживея, че няма да съм първия мъж в живота на Бритни Спиърс...
Няма нужда да ти казвам, че това е нищожен списък. Просто защото много добре знаеш, че аз живея с музиката и без нея съм празен. Това също го има в любима моя песен. Останалите 48963497324 любими тави ще ги запазя за себе си. Или ще ти ракажа за тях лично.
Тъй като, както всички знаем, х4о е пич, ще си позволя да тегля дълъг пас към 4-ма души. Следващите по веригата са Летящата Малинка, Кракерчето, Елина и Чочка. Айде, "ин'жой"!
P.S. В момента ме омайва Майкъл Болтън, ама след като ми досвидяха парите да ида на концерта му в НДК миналата година, нямам достатъчно смелост да го включа в списъка.
01 януари 2008
09 декември 2007
Защо държа да те видя на Панаира...
Спомняш ли си всички онези събития, моменти, дати от живота си, за които цялото ти тяло е тръпнело в очакване? Всички онези неща, които не ти се е чакало да дойдат, защото това очакване те е изяждало отвътре? Е, такова събитие за мен е второто издание на Медийния панаир. (Да, аз правя този блог.) Тази нощ, предполагам, няма да си лягам. Просто защото не искам да заспивам - всеки сън би утежнил очакването... Познато ли ти е?
Няма значение какво ще се случи през тази една седмица. Въпреки че хубавите неща със сигурност ще са в пъти повече от лошите. Пък и кой помни лошите моменти в подобни случаи. (Аз лично никога не съм бил злопаметен - радвам си се, когато мога да се наслаждавам на хубавото, за да търся постоянно лошото. Извинявай за лирическото отклонение.) Но ще се увериш, че свършеното по Медиен панаир 2007 въобще не е малко...
И понеже това е Блогчо, ще кажа, че причината да има медиен панаир са студентите. Причината Медийният панаир да не е онова, което можеше да бъде, е нежеланието на много хора да повярват, че студентите могат да създадат нещо качествено. Освен когато същите тези хора експлоатират студентите по време на стажантските им програми. (Това обаче е въпрос на друг разговор.).
И макар този панаир да не е организиран от студенти, той се прави за студентите и е един от начините "големите" в медиите да се срещнат с онези, които много скоро ще работят с тях. Желанието, разбира се, е предимно от страна на младите. И тяхното време ще дойде обаче. Дано те не се отнасят по този начин с бъдещите си наследници.
Защо държа да те видя на Панаира... Защото благодарение на този панаир в момента познаваш този Александър, колкото и той да не ти харесва. (Той обаче се чувства добре.) Благодарение на миналогодишното издание на този панаир аз успях да убедя някого, че имам потенциал, който може да бъде развиван и използван. Миналата година бях някъде по средата на организационния процес - доброволец. Тази година мога да се накича с названието Организатор. И знам, че съм дал всичко от себе си, за да ти осигуря 5 невероятни дни. Заедно с останалите от екипа, който направи Медиен панаир 2007 реалност. Знам, че си струва. Знам, че онази половин година, в която чакам тази една седмица, ще бъде наистина оправдана. Знам, че дългите дни и нощи на подготовка си заслужават.
Медийният панаир - от 10 до 14 декември в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация. 5 дни, в които ще можеш да се срещнеш с всички онези, които пожелаха да се срещнат с теб. Да им кажеш "Аз мога". Защото "Ти можеш". Защото искам да изживея тези пет дни заедно с теб. Да споделя всички онези моменти, които никога няма да мога да забравя, защото знам, че са се случили отчасти заради моята работа. Може би не знаеш точно с какво се занимавам - ами... никой не знае. Защото от работата на такива като мен се вижда само резултатът. Сега можеш да го видиш, дори да не видиш мен. Може и да ти хареса.
Ето затова искам да те видя на Панаира! Откриването е утре в 11. И моята любима реплика "Тук съм цяла седмица!". Просто ела...
Няма значение какво ще се случи през тази една седмица. Въпреки че хубавите неща със сигурност ще са в пъти повече от лошите. Пък и кой помни лошите моменти в подобни случаи. (Аз лично никога не съм бил злопаметен - радвам си се, когато мога да се наслаждавам на хубавото, за да търся постоянно лошото. Извинявай за лирическото отклонение.) Но ще се увериш, че свършеното по Медиен панаир 2007 въобще не е малко...
И понеже това е Блогчо, ще кажа, че причината да има медиен панаир са студентите. Причината Медийният панаир да не е онова, което можеше да бъде, е нежеланието на много хора да повярват, че студентите могат да създадат нещо качествено. Освен когато същите тези хора експлоатират студентите по време на стажантските им програми. (Това обаче е въпрос на друг разговор.).
И макар този панаир да не е организиран от студенти, той се прави за студентите и е един от начините "големите" в медиите да се срещнат с онези, които много скоро ще работят с тях. Желанието, разбира се, е предимно от страна на младите. И тяхното време ще дойде обаче. Дано те не се отнасят по този начин с бъдещите си наследници.
Защо държа да те видя на Панаира... Защото благодарение на този панаир в момента познаваш този Александър, колкото и той да не ти харесва. (Той обаче се чувства добре.) Благодарение на миналогодишното издание на този панаир аз успях да убедя някого, че имам потенциал, който може да бъде развиван и използван. Миналата година бях някъде по средата на организационния процес - доброволец. Тази година мога да се накича с названието Организатор. И знам, че съм дал всичко от себе си, за да ти осигуря 5 невероятни дни. Заедно с останалите от екипа, който направи Медиен панаир 2007 реалност. Знам, че си струва. Знам, че онази половин година, в която чакам тази една седмица, ще бъде наистина оправдана. Знам, че дългите дни и нощи на подготовка си заслужават.
Медийният панаир - от 10 до 14 декември в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация. 5 дни, в които ще можеш да се срещнеш с всички онези, които пожелаха да се срещнат с теб. Да им кажеш "Аз мога". Защото "Ти можеш". Защото искам да изживея тези пет дни заедно с теб. Да споделя всички онези моменти, които никога няма да мога да забравя, защото знам, че са се случили отчасти заради моята работа. Може би не знаеш точно с какво се занимавам - ами... никой не знае. Защото от работата на такива като мен се вижда само резултатът. Сега можеш да го видиш, дори да не видиш мен. Може и да ти хареса.
Ето затова искам да те видя на Панаира! Откриването е утре в 11. И моята любима реплика "Тук съм цяла седмица!". Просто ела...
17 ноември 2007
Вечерна идилия
Странно защо, но обичам събота следобед, почти вечер. Ей така - около 5-5.30. Навън вече е тъмно, пердетата са дръпнати и в стаята свети само лампичката на тонколоните. Единственото, което се чува, е бръмченето на вентилатора на компютъра и нежна музика.
Изглежда някак самотно. Но понякога човек има нужда единствено от самота. Моменти, в които да остане насаме със себе - без да мисли за каквото и да било, без да се натоварва с излишни емоции. Просто шепотът на мелодиите и нежните думи от лириката на класическите рок-балади...
Едно време живеех на третия етаж. Под апартамента ни минаваше главната улица. Всяка вечер чаках Таткоц да слезе от автобуса и да сляза да го посрещна. Така си спомням детството си - качен на перваза на панорамния прозорец, слушащ Величко Конакчиев по "Хоризонт" и гледащ колите през запотеното стъкло. После се преместихме в къща. Вече не беше толкова интересно през прозореца. А и бях доста по-голям от самия прозорец.
В гимназията квартирата беше къщичка с двор. Много красиво място, напомнящо ми къщата ни в Шумен. Ако още нямаш представа как изглежда, вината не е моя, отправял съм хиляди покани да ходим. Та, в Търново стаята беше навътре в двора и точно по това време беше прекрасно да лежиш на леглото под отворения прозорец. Радиото пуска някаква комерсиална музика, но дори не му обръщаш внимание. Просто се наслаждаваш на вечерната идилия.
Идва ред и на студентските години - първо на петия етаж в старото общежитие. О, да! Събота вечер, уговорката е за по-късен час, а съквартирантите са някъде навън... Слънцето залязва някъде зад Витоша, небето е синкаво-оранжево, а дъждът чука по прозорците. Чува се готиният рокърски глас на Бред Арнолдс от "3 Doors Down". Книгата е току-що затворена, очите също бавно-бавно се затварят...
Реалност. Първи етаж. Решетки. Никаква светлина. Дръпнати завеси на остъклената тераса. Запалена свещ с аромат на екзотични плодове. "Very Best And Beyond" на Foreigner. Загряваме за концерта. Нощта наближава. Няма носталгия. Само малко красиви спомени.
Изглежда някак самотно. Но понякога човек има нужда единствено от самота. Моменти, в които да остане насаме със себе - без да мисли за каквото и да било, без да се натоварва с излишни емоции. Просто шепотът на мелодиите и нежните думи от лириката на класическите рок-балади...
Едно време живеех на третия етаж. Под апартамента ни минаваше главната улица. Всяка вечер чаках Таткоц да слезе от автобуса и да сляза да го посрещна. Така си спомням детството си - качен на перваза на панорамния прозорец, слушащ Величко Конакчиев по "Хоризонт" и гледащ колите през запотеното стъкло. После се преместихме в къща. Вече не беше толкова интересно през прозореца. А и бях доста по-голям от самия прозорец.
В гимназията квартирата беше къщичка с двор. Много красиво място, напомнящо ми къщата ни в Шумен. Ако още нямаш представа как изглежда, вината не е моя, отправял съм хиляди покани да ходим. Та, в Търново стаята беше навътре в двора и точно по това време беше прекрасно да лежиш на леглото под отворения прозорец. Радиото пуска някаква комерсиална музика, но дори не му обръщаш внимание. Просто се наслаждаваш на вечерната идилия.
Идва ред и на студентските години - първо на петия етаж в старото общежитие. О, да! Събота вечер, уговорката е за по-късен час, а съквартирантите са някъде навън... Слънцето залязва някъде зад Витоша, небето е синкаво-оранжево, а дъждът чука по прозорците. Чува се готиният рокърски глас на Бред Арнолдс от "3 Doors Down". Книгата е току-що затворена, очите също бавно-бавно се затварят...
Реалност. Първи етаж. Решетки. Никаква светлина. Дръпнати завеси на остъклената тераса. Запалена свещ с аромат на екзотични плодове. "Very Best And Beyond" на Foreigner. Загряваме за концерта. Нощта наближава. Няма носталгия. Само малко красиви спомени.