Вчера за пореден път тази година японците усетиха жестокостта на изригващ вулкан - след изригването на 2 вулкана в края на януари - Асама и Сакураджима, вчера Сакураджима отново се разлюти . Малко видео, че е доста интересно.
11 март 2009
10 март 2009
Един Мастър за България
Миналата седмица в България бяха група нидерландски студенти на младежки обмен. Същите онези, на които заедно с Младежкото дружество на ООН за България гостувахме в Утрехт миналия ноември.
И въпреки че нямах физическата възможност да се появявам по време на самия обмен, бях опитал преди това да свърша достатъчно работа, за да се чувстват нашите нискоземни братя и сестри добре у нас. Като прибавим и труда на другите деца от Дружеството, получаваме 20 доволни нидерландски младежи.
Ето какво пише в писмо до цялата българска група един от тях - всеобщият любимец и безспорно колоритен танцьор на салса и български народни танци Мастър Бенджамин. (Разбира се, напълно запазен и автентичен бенджаминовски правопис.)
И въпреки че нямах физическата възможност да се появявам по време на самия обмен, бях опитал преди това да свърша достатъчно работа, за да се чувстват нашите нискоземни братя и сестри добре у нас. Като прибавим и труда на другите деца от Дружеството, получаваме 20 доволни нидерландски младежи.
Ето какво пише в писмо до цялата българска група един от тях - всеобщият любимец и безспорно колоритен танцьор на салса и български народни танци Мастър Бенджамин. (Разбира се, напълно запазен и автентичен бенджаминовски правопис.)
Bonjorno Buenotuti!!
I’m sitting here again in my office, listening Salif Keita instead of beginning to finish 2 papers for school, and today already had 2 classes. But I cannot say I'm there yet, concentrating on the sh*t they're saying in the classroom. I'm still in shock of a devastatingly enjoyable week at the birthplace of a few but great Bulgari-u-natzi.
We've arrived quite well yesterday. The trip was tranqiu, had 2 hours of delay, but besides everyone being tired of the week, were also like sunk in a bath of melancholy. We didn't actually know what to say to each other; 'it was a great week'? 'We had a great time'? 'See you next week?' 'Till later?' At least to me these words couldn't get me out of my shock-moment. But maybe such an empty tranquillity is not bad at all for the moment and let you take the time to over think certain experiences.
The beautiful writer Robert Kaplan wrote one time:
So we moved into a really cosy, hostel in the middle of the centre, and got an improvised tour in the city before the first dinner, by this guy Master Martin who I afterwards only could picture as a modern Asan warrior, a titan who consumed as much as possible experience, knowledge and opportunities, motivated by a lovely carrying mother, together in a humble apartment, but looking over a ingenious anarchic city, backed with powerful mountains, now and than polished by a beautiful rainbow.
Personally, I find this Dutch (and Western) society quite frightened because of its perfect organisation and its enormous welfare, the more because I know other parts of the world have to do with less, and on the extreme gained this welfare (partly) at the expense of the periphery of the west. Nevertheless, I like so much being in kind of slummy cities. From my childhood in
We all knew each other from
The trip to and from Veliko Turnovo gave me a good opportunity to experience the landside as well. Beautiful mountains, a stop at a roma-gathering of houses to eat a meatball-bread, take a leek, and after walking behind the house with its cheep cage and haystack I was left with a strong longing to just keep on walking into the snowy mountains and never come back. The residence where we stayed was so beautiful, and than again it felt that
The nightlife was great! I think that we got to enjoy the whole spectrum of parties. I had to be taken to a salsa-bar, that’s for sure. And I got urged very strongly to come along by the ever confident Vany and always smiling Niki. Crazy, just what a crazy band, peoples and night. Or the exclusive chauga-club, oh my God, what a place, and also a very strong representation of Bulgary. Que loca chica’s y que brabo toros!! To take a look in Studentskigrad, or in the typical Bulgarian cuisine and dance tavern, or just to sit the night out in a 24-7 cellar, it all let me experience a great
Saluti tuti,
Benjamin Visser a.k.a Bèndjo
BLAGODERIA!!!
26 февруари 2009
Как се става милионер?
От доста време насам се кефя на оригиналната реклама на TBI Доверие, ползваща като основа биографията на Бекъм. Тя обаче продължава да е нищо пред това, което ще ти пусна тук.
Неслучайно момчето прави повече пари от имидж и реклами, отколкото с често посредствената си игра на терена.
Неслучайно момчето прави повече пари от имидж и реклами, отколкото с често посредствената си игра на терена.
25 февруари 2009
Евроконкурсът за блогъри почна и за мен
Май ще почвам активно на защитавам получения незаслужено (поне според мен) статус "виден блогър". Изчаквах до последно, за да се включа активно, но вече подкарвам с пълна сила. Тук може да четеш как аз виждам проблема с евроизборите и европейската идея въобще. Не забравяй да влизаш и на официалната платформа на конкурса и да слагаш по 5 звездички за мен и моите публикации :)
18 февруари 2009
Постоянството в интернет и офлайн
Напоследък се чувствам много далеко от блогърската си същност. Откакто нямам интернет вкъщи имам доста по-малко време за наблюдение върху блогосферата, а в интерес на истината точно сега ми трябва да съм още по-дълбоко вътре.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.
Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.
Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.
10 февруари 2009
Защо ме нямаше?
В събота Хайкуто за вълци беше изтрито от автоматъте на Blogger/Google. Да са живи и здрави. Почувствах се адски засегнат от толкова сериозното натрапване в личното ми пространство - някой с лека ръка бе заличил един отпечатък (и то доста сериозен, както знаеш) от 3 години от живота ми.
Блогчо отново е тук. Отношението ми към тези 2 компании обаче никога няма да е същото.
Блогчо отново е тук. Отношението ми към тези 2 компании обаче никога няма да е същото.
25 януари 2009
Пак към Брюксел...
Пак заминавам. Знам, че ще ти липсвам. Ще ти пиша и от там (и ще ти разкажа за новото блогче). Поне се връщам във вторник :)
Целувки,
Ал
Целувки,
Ал
21 януари 2009
16 януари 2009
Tbox - Кради свободно!
"Чудите се къде да прекарате празника на влюбените? Пред компютъра, гледайки романтични клипчета във Vbox7? Неее, по-добре на почивка с Tbox7." Грозна работа, но все пак...
Sveti valentin - оферти за празника
Нова секция на туристическия портал Специално за празничнaта вечер.
Изберете сега от най-атрактивните оферти.
Поздрави от екип tbox7!
tbox7.com
Плагиатство, а? Да живей.
P.S. Никаква идея да те карам да последваш слогана от първите 2 реда нямам. Просто се възмущавам от спама, който се трупа-трупа и доста силно грози вече и родното интернет пространство. Този портал е някак китайски - като маратонките Reabok, Adibas, Ruma. И т.н. Ужас някакъв...
Sveti valentin - оферти за празника
Нова секция на туристическия портал Специално за празничнaта вечер.
Изберете сега от най-атрактивните оферти.
Поздрави от екип tbox7!
tbox7.com
Плагиатство, а? Да живей.
P.S. Никаква идея да те карам да последваш слогана от първите 2 реда нямам. Просто се възмущавам от спама, който се трупа-трупа и доста силно грози вече и родното интернет пространство. Този портал е някак китайски - като маратонките Reabok, Adibas, Ruma. И т.н. Ужас някакъв...
05 януари 2009
Новогодишният купон – начин на употреба
Ето сега един бегъл и частичен поглед към един новогодишен купон. Кое е истина и кое - фикция, оставям да откриеш самостоятелно. Ако не си сред присъстващите - ползвай жокер "Обади се на приятел". За онова, което е трябвало да спестя, а не съм - сори! За спестеното - моля! ;)
Какво е нужно, за да се получи най-добрият новогодишен купон, на който приятелите ти са били? Освен всички кулинарни умения на гаджето ти, най-вкусния магарешки суджук и коледна премия, трябва да можеш да си осигуриш и най-веселата компания. Това е мястото, където първите три неща идват на помощ, за да бъде набавено и четвъртото. А с тях идва и последното – невероятно преживяване за посрещане на Нова година.
В ранната сутрин на 31 декември зимната картина не обезкуражава никого. Иван става рано, за да разчисти всичко от снощното предпарти. Той е един от онези отявлени купонджии, за които празнуването с приятели е просто начин на живот. Поводи? Те винаги се намират. За пръв път от много време насам никой от среднощните герои не е останал да спи у домакина. Прибрали са се, за да отпочинат за голямата нощ.
Голямата маса бързо се разчиства, столовете се връщат по местата им, а паркетът лесно се забърсва с препарат от 4.50. Иван обикновено ползва български продукти, но преди новогодишното парти трябва да се мине с Mr. Proper. Ето, че и гаджето звъни на вратата. Купила е продуктите за голямата салата. Много скоро пък домакинът ще запали колата, за да напълни багажника и след това хладилника с алкохол, мезета и сладки изкушения за 50 души. Признава, че в чистоновия апартамент е истински грях да се правят подобни вакханалии. Но пък и наемът от 1000 лв. на месец покрива евентуалните поражения, за които хазяинът ще трябва да се погрижи.
След неуморната 8-часова подготовка пристигат и първите гости. Остават броени часове до идването на Нова година, а настроението започва да се покачва. Групата бързо се разраства и в 9 купонджиите са вече 20. Само три часа преди новогодишната реч на президента има хора, които със сигурност няма да разберат нищо от нея. Телевизорът самотно показва новогодишната програма на Нова. Точно в 23.50 обаче той ще се включи автоматично на БНТ1, за да проследи традиционното обръщение на българския държавен глава.
Пристига и атракцията на вечерта – магарешкият суджук по уникална сунгурларска рецепта. Оказва се, че Петър не е осигурил от известната ракия от родното си място. За сметка на това се е погрижил магарето да стигне за всички 50 гости. Иван бърза да го смъкне на земята, запознавайки го със суровата истина: на купона в този момент има над 60 човека. Тристайният апартамент се пръска по шевовете, а всичките 110 квадрата се използват максимално разионално.
Петър запрята ръкавите. Никой не може да ми реже суджука, казва той на първата мераклийка да му изземе скъпоценната функция на „главен кръчмар”. И наистина, той реже все още неузрелите щафети с изключителна прецизност. Съвсем скоро всички забравят вкуса на „купешката” луканка. Само няколко млади дами не искат да имат нищо общо със „село”. И всъщност ще пропуснат най-вкусното мезе в живота си.
Ето че телевизорът се включва сам. Последвано от силни викове „Гоце, Гоце!” и „Айде, наш’те, ловът започва!”. Всъщност между тези 60 младежи на купона има достатъчно, които са способни да променята съдбата на своята страна. Именно затова с викове изразяват неодобрението си към слабия според тях политик. Броят на онези, които няма да запомнят нищо от речта на Първанов, се е увеличила чувствително. А все още трезвите обсъждат как слушат най-незапомнящия се новогодишен поздрав в демократичните години на България.
В този момент на външната врата се звъни. Оказва се, че не е Дядо Мраз, а поредната група ентусиасти. Електронната покана в онлайн мрежата Facebook е достигнала до стотици потенциални купонджии. И много от тях наистина са решили да се отзоват.
 статус "виден блогър". Изчаквах до последно, за да се...){kind=link}
