14 февруари 2007

Back to basics

Мисля, че светът отново е полудял. След години на разделяние и войни, когато вече си мислех, че нещата са утихнали, се оказа, че много съм се лъгал. Току-що "Монитор" пуснаха онлайн новия брой и там видях една прекрасна статия от Гуин Дайър, озаглавена "Светът гради разделителни стени".
Явно много държави строят предпазни стени, за да се предпазят от нежелана миграция. Фактически те представляват огради, но обективно погледнато са стени, символизиращи отчуждеността на целия свят. Никак не ми се иска да вярвам, че се връщаме към древността и средновековието, но явно това се случва.

Тук ти слагам три картинки на начина, по който е изглеждал светът, когато високи стени са предпазвали отделни народи от евентуални варварски и "неприятелски" нашествия. Някои от стените съществуват досега, други - до съвсем скоро:

Това са българските земи през VI-VII век. Хан Аспарух вече настъпва от североизток. Славяните отдавна са готови със своите защитни стени. Те разбира се ги пазят най-вече от византийците, но това в случая е без значение.








Сега преминаваме към Великата китайска стена. Знаеш, че това е един от малкото обекти на Земята, които се виждат от открития космос с невъоръжено око. Тук няма да коментирам повече. Ще оставя сам да си прецениш.






Берлинската стена пък е друго чудовищно изобретение на световния "архитектурен" гений. В един прекрасен момент на 1961 година тя разделя хиляди семейства, буквално разбива милиони животи. Тя "умря" на 9 ноември 1989 г., но духът й е все още жив.




В ерата на електронните комуникации, когато голяма част от контактите ни се осъществяват дистанционно, светът ни е достатъчно обграден от стени. Нека не
се получава така, че тези стени да бъдат изградени допълнително. Този път наистина от тел и бетон.
Прочети

Любовта

Освен песен на безсмъртната (няма сарказъм) Лили Иванова, "Любовта" е и много други неща. Днес, на 14 февруари, срещнах три пъти любовта, вървейки си по улицата.

Когато излязох около 11 да си хвана автобус към центъра, на спирката беше любовта. Имаше поне десетина двойки, гушнали се нежно под чадърите. И вярвай ми, не чадърите ги пазеха от дъжда.

Цял ден срещам красиви жени по пътя. Срещам ги всеки ден, но днес повечето се бяха постарали особено да изглеждат още по-красиви. А знам, че за 8 март ще направят и невъзможното, за да са неповторимо красиви. И това е техният начин да изживеят своята любов.

На път за вкъщи минах покрай училището на ул. Шипка. Там се случи нещо, което отдавна не бях виждал и много съжалявам, че нямах батерии в апарата, за да го споделя с теб. Един възрастен мъж събираше от междучасие децата с училищен звънец от онези романтични времена. Надявам се това да се случва всеки ден.
Защото тези деца са плод именно на любовта. И виждайки радостта и емоцията, с която се втурнаха към класните стаи, спокойно мога да кажа, че този звънец символизира тяхната любов към живота и училището.

Има обаче нещо, което винаги съм твърдял и с което бих искал да завърша - всеки ден е 14 февруари и 8 март. Трябва само да го чувстваш. Честит празник!
Прочети

11 февруари 2007

Ново посегателство върху свободата на словото

В петък две мутри са опитали да се подиграят за пореден път с българската журналистика и свободата на словото. Те са заплашили журналистката от в. "Политика" Мария Николаева, че ще я залеят с киселина, ако пусне продължение на материал за апетити към парк "Странджа" от страна на БСП и ДПС (!?!). Препратка по случая има на първа страница на "Монитор" днес.

Така след атентатите срещу Ани Заркова и Васил Иванов идва следващата заплаха към български журналист. Оказва се, че играта наистина загрубява, защото в случая са преминати всякакви граници - да отидат двамата "парламентьори" направо в офиса на медиата е меко казано нагло, не мислиш ли!?! Но и вече не особено очудващо.
Какви обаче са индикациите за нередност? И този път става въпрос за земи и застрояване. След като кметът на Елин Пелин бе убит поради сходни причини (май все още е неофициална версия това, прости ми, ако в крайна сметка се окаже друго), едва ли ще се спрат пред нещо, само заради една журналистка.
Интересно е и друго - в материала се говори за интереси от страна на БСП и ДПС, а се появяват дебеловрати момци. Чувал съм, че те си ги създават, ама чак пък толкова явно да ги ползват. Не ми се мисли какво правят тайно...
Прочети

10 февруари 2007

Любовта между Буш и Блеър




Джордж Буш и Тони Блеър заформиха прекрасно дуо по време на мандатите си. Техният край обаче наближава, така че и двамата имат върху какво да помислят. Не съм сигурен дали са се обрекли един на друг на "Вечна любов", но клипчето е монтирано невероятно добре. И определено дава много материал за размисъл на съгражданите на двамата "изпълнители". И най-важното е, че Блеър е жената в случая. Дали му харесва?*

* Звукът в материала е част от песента "Endless Love", изпълнена в оригинал от Дайана Рос и Лайънъл Ричи.
Прочети

09 февруари 2007

Протест или трагедия

Отдавна в 9.30 петък сутрин по цариградско шосе не е било толкова пусто. Едното платно е почти празно - движат се само автобуси от градския транспорт. От другата страна на движението пък отчкъслечно преминават автомобили.



Причината е една:

Протест на таксиметрови шофьори е блокирал една от най-важните пътни артерии в столицата. Свободният достъп на повече от половин милион души до работните им места и не само до тях е спрян след убийството на 51-годишен таксиджия в "Люлин" 5 тази нощ. Стотици таксита са спрени около Народното събрание, храм-паметника "Св. Александър Невски" и в района на Орлов мост.

Синдикатът на шофьорите на жълти автомобили отново показа зъбите си и светкавично реагира с ранно събиране на недоволни и разярени мъже, готови да смъкнат от власт "тези, за които са гласували". Точно това каза по-късно един от шофьорите, участващи в блокирането на Орлов мост*.
Никой от таксиметровите шофьори не смяташе, че нарушава правата на останалите граждани, а че всъщност им помагат. На друго мнение обаче беше вбесена столичанка*, която явно закъсняваше за работа, решила в тази ведра (но само откъм атмосферни условия) сутрин да ползва личния си автомобил. И естествено си навлече гнева на протестиращите пред безразличния поглед на полицаите, които предпочитаха да гледат без дори да се намесват, т.е. да следят за спазването на реда.
Така в ден, в който движението така или иначе ще бъде блокирано следобед, заради шествието в подкрепа на медиците ни в Либия, цялата столица осъмна без възможност за адекватно придвижване до работното място и без градски транспорт.
А амбициите на някои хора са денят да приключи със сваляне на правителството!


Не съм сигурен доколко това ще помогне нещо в тази държава да се оправи. Вярно, че в момента е по-голяма възможността едно правителство да падне от власт при спонтатен бунт, отколкото при дълго подготвяна акция. И все пак това е съвсем слабо вероятно.

По-лошото в случая е, че се пречи на стотици хиляди да се придържат към нормалния си график и начин на живот. ДА!, таксиметровите шофьори имат право да протестират след трагедията, сполетяла техен колега. Но НЕ, те нямат право да нарушават правата на други хора. Защото за гражданско неподчинение следва да се изтърпят съответните санкции - нещо, което в България много рядко се случва. И именно затова днес солидарността и организаността в действията е само едностранна. Както е и всеки път, когато има протести.

*Звуковият материал не е монтиран по обективни причини. Тук са всички снимки, които успях да нправя днес.

Прочети