05 януари 2015

Подари на детето си библиотека

Днес с приятна изненада видях, че малко преди Нова година зам.-министърът на младежда и спорта Калин Каменов ме е "предизвикал" в своя блог да споделя своята гледна точка по темата за подаряването на книги за Коледа и други празници.

Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие, макар и кратко:

Книгата е най-добрият подарък за всеки, не само за децата. Подарената книга е инвестиция в бъдещето. И всъщност, ако искаш наистина да подариш на детето си бъдеще, подари му библиотека! Заведи го още днес в местната библиотека и му направете абонаментна карта за цялата година. И след това ходете заедно поне веднъж в месеца. Вярвай ми, ще те заобича още повече.

P.S. Преди близо 6 години пожелах и друго - Подари книга на любимата си библиотека

Снимка: Аз чета
Прочети

01 януари 2015

Продължаваме напред - новото национално мото на българина

Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.

Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.


Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)


Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.

Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.

Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.

Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!

P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.
Прочети

01 декември 2014

Имаш ли си любим психолог? Запознай се с Михай Чиксентмихай


Не разбирам почти нищо от психология. От онази, истинската, за която пишат по книгите и учиш 4 години, докато получиш диплома за начинаещ. Всичко, което съм научил, съм прихванал покрай професионалните книги, които опитвам да чета през половината от времето (в другата половина редувам български и чужди автори). Ако ме питаш за имена на известни психолози, не мога да ти кажа. Това е.

Едно име обаче ме преследва вече няколко години, без да имам възможност да се запозная отблизо - Михай Чиксентмихай. Познат у нас на места като Михали Чиксентмихали. Определено най-цитираното име в бизнес книгите, които чета. Какво обаче можете да прочетете от него? Нищо. Защо? Не знам. Вероятно не би се продавал толкова добре, колкото поредната брошурка за лесно забогатяване.

Трябва обаче да ви запозная. Ето малко инфо за Михай:

Михай Чиксентмихай е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикагския университет. Роден е на 29 септември 1934 година в хърватския град Риека, тогава носещ италианското име Фиуме. На 22-годишна възраст емигрира в САЩ, където получава психологическо образование и завършва доктурантура в Чикаго.

Чиксентмихай е автор на над 120 книги, изследвайки усилено щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението, въвеждайки психологическото понятие "поток". Според него състоянието на поток е състояние, в което ние сме толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение. Изживяването по време на поток е толкова въвличащо, че ние сме склонни да го изживяваме дори и това да ни струва много. Изпадаме в това състояние, когато сме погълнати от задача, която сама по себе си ни носи удоволствие.
"Егото остава на заден план. Времето лети. Всяко действие, движение и мисъл следват идват непосредствено след предходното, като джаз мелодия. Цялото ви същество е въвлечено, ползвате силите си до краен предел", пише Чиксентмихай. (повече: тук)
Срещам името на Чиксентмихай предимно в книги на Изток-Запад, така че надеждите ми за неговото издаване са насочени най-вече към тях. „Потокът: психологията на оптималното преживяване“ ми се струва задължителна, така че... стискам палци.

Дотогава, един TED Talk на тема "Потокът: тайната на щастието":

Прочети

17 ноември 2014

За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

Снимка: Някъде из Facebook

3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:
* Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.
Прочети

10 ноември 2014

"Хейтенето" като начин на забавление


Колкото и да ти се струва невероятно, тази песен е на 15 години. В седми-осми клас, когато се закачахме с момичетата и те ни "разкарваха", им дърпахме косите и им пеехме "You can hate me now, but I won't stop now"... Тогава [хейт] означаваше само едно - мразя, и то на чужд език. Сега си има свое собствено значение и в българския - мрънкам почти безпричинно за щяло и нещяло... И е доста далеко от дефиницията на "реч на омразата", макар под повърхността да не е чак толкова безобидно, колкото ни се струва.

В един случай бих казал, че "хейтенето" е станало нещо като национален спорт, но там Марко Семов е писал достатъчно, макар и с различни термини. Напоследък обаче ми се струва, че сипването на негативни мнения по разни теми и поводи се е превърнало в начин за забавление - стоиш отстрани, негодуваш спрямо някакви странни за теб неща или хора, тук-таме пускаш някоя злостна шегичка и си хепи. Да, и аз съм го правил, преди - по-често, сега - по-рядко, но и съвсем наскоро. Действа отпускащо, но в много малки дози.

И без да омаловажавам собственото си включване, забелязвам, че сред много хора "хейтенето" е нещо като криворазбран хумор в стил Самуил от "Не!Новините" - виждаш, че хората се смеят на негативни неща, ама някак не ти се получава. Самуил го прави по много специфичен, интелигентен начин, с който успява да създаде чудесно настроение, и там "не"-то е по-скоро като сигнал, че става въпрос за сатира. Иначе през цялото време си казваш "Да, да, да!".

Да четеш негативни коментари във Facebook обаче никак не е забавно. Понякога ти става тъжно за хората, които се превръщат в автентични тролове просто защото не им се получава да бъдат негативно забавни. И тогава се превръща в чист "хейт".

И накрая, трябва да кажа, че не харесвам термина "хейт/хейтя" още от появата му преди няколко години (затова изписвам в кавички - с лека погнуса от самия себе си). Звучи ми като нещо от речника на нискоинтелигентен или безразличен човек, който не иска да погледне какво стои като подбуда зад нечии действия. Нещо като лишения от всякакъв смисъл израз "прави си пиар".

А сега, след дозата понеделнишки хейт - прекрасна седмица! ;)

Тематична хипстърска картинка. Източник: fluentu.com

Прочети