Чувствам се изпързалян

Това е снимка от пързалката пред Народния театър. Направих я вчера, около 5 минути след като разбрах, че "пропуските" за представлението "Пушката ще гръмне след антракта" са "приключени". Малко преди това в Сълзата ми казаха, че и там няма билети за тяхното безплатно представление "Клюки от ада".
А бях решил да "получа" подаръка, който Министарски съвет ми осигури за това, че съм вече официално гражданин на Европейския съюз. Знаех за тази инициатива вече повече от месец и предполагам, че причината за пропуснатата възможност да бъда "почерпен" един театър си е единствено моя. Но пък у нас така или иначе първият по време не е първи по място. Вече предпочитам да разбирам за нещо последен и да мога да съм свидетел на случването му, отколкото да научавам месеци преди това и да стоя на последния ред. Както се случи с двата концерта на Сити радио и ТВ и много други мероприятия.
Не знам дали и Ти се чудиш колко "простосмъртни" са имали достъп до заветните "пропуски". Дали пък не са били раздадени по начина, по който обикновено се раздават подаръците?
Не подхождам черногледо - просто е факт, че в единствените дни, в които хората можеха да си резервират места за представления (друг е въпросът дали това бе начинът), касите на театрите бяха затворени. Похвала единствено за "199", чийто билетен център работеше и на 2 януари. За там безплатните пропуски обаче отдавна бяха свършили, което е закономерно, като се има предвид високата цена на билетите им по принцип.
И все пак се попързалях. Днес. Обиколих прекрасните национални галерии, които така или иначе си позволявам да посещавам малко по-често. Сам или с други хора.
Но по-добре сам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали си струва...

Искам мойте мечти!
Искам старите дни!
Исках малко любов!
Искам моя живот!

P.I.F. - "Нова вяра"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Не сте сами!

През изминалите няколко години външната политика на България бе и успешна, и неуспешна. Успехите й бяха успехи за Държавата - доведоха до присъединяването на страната към Европейския съюз, а неуспехите - за народа. Именно заради това сега в либийски затвор лежат българки, които ги очаква екзекуция.
Има едни хора, на които през определен срок от време гласуваме доверие и делегираме права да ни управляват. За последните 17 години (а и повече) те са едни и същи и винаги са доказвали, че не владеят изкуството, наречено политика. Заявявам го - в голяма степен вина да се стигне до това положение имат и родните политици.
Затова пак дойде време да покажем, че не оставяме никого да се подиграва с българския народ. И в крайна сметка ще трябва да се оправяме без дипломатите.
Тук ти поставям един линк, на който е най-подходящата картинка, с която да покажеш, че си съпричастен, да докажем, че всеички сме съпричастни. Можеш да я сложиш на сайта си, като подпис във форумите, да я изпратиш на някого - в България или чужбина. Текстът ще дойде от сърцето ти.

Да им кажем "Не сте сами!"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Годината на www.AlexanderKrastev.blogspot.com

1. Осъзнах, че не ми отиват женски дрехи. По-късно ми го казаха и дуги хора.



2. Разбрах, че все още не сме готови за Европейския съюз.




3. Почувствах, че големият град ме е променил.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Котаракът в чизми

Когато бях малък, котката ми се казваше Роза. Кръстих я на главната героиня от първия познат латиносериал, защото се лепваше на прозореца в мига, в който сапунката почнеше. След нея дойде Николина - перфектната майка и ловджийка, котка един път. Живя около 10 години около нас - няма друга като нея. През това време се изредиха Спиридон, Ставри (за когото всички са чували), Мечо (е, добре, момиченце беше, ама какво от това)...
Сега на преден план са три нови "звезди" - Мими, Пенчо и Тренчо.

Мими е най-голямата.



Пенчо е средният.



А Тренчо е глупавичък като за световно. Но нали е най-малък. Простено му е.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Отлитам

Аз изчезвам и ви оставям в ръцете на празниците. Дано се получи красиво и тази година.

Love,x4o!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

ЦСКА = болест?

Дали не направи грешка Прамод Митал, като купи от Васил Божков акциите на ПФК ЦСКА? Този въпрос може би си е задал всеки, който си е купил вестник Сега на 5-ти декември. Защото ето как изглеждаше материалът до главата на вестника: "От началото на ноември до момента от менингококова инфекция са загинали 4 души.", гласи първото изречение на публикацията със заглавие "Божков сдаде ЦСКА на индиеца Митал".
За щастие материалът за заболяването е поместен и на вътрешна (5-та) страница, за да му се даде дължимото заглавие - "4 починали от менингит за месец". Само който не е приключвал вестник, не знае какво означава да преместиш материал от първа страница, когато е дошла новина минути преди броят да бъде "затворен". Това не оправдава коректорите, разбира се. Още повече, че става въпрос за сериозна медиа като "Сега".
Може обаче да се окаже, че грешката е вярна, като се има предвид положението, в което се намира сега армейският клуб. Искрено се надявам, че на Митал няма да му се случи никакво заболяване на мозъка - нито менингит, нито склероза или разни болести на нервна почва. Сигурно е обаче, че индиецът ще има много главоболия покрай звездите в червено.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Приказка за трите снежни човечета...

Имало едно време три снежни човечета. За другите те били три смешни човечета. Всъщност всички им се радвали. Понякога били забавни с номерата, които погаждали на другите, понякога с безсмислените си спорове. Общо взето, били готини.
Никой обаче не успявал да проникне по-дълбоко и да открие същността на връзката им. Повечето им познати ги смятали за една от онези групички, които търсят внимание, правейки се на шутове. Никой не разбирал искреността на понякога по детски искрените им закачки.
Тримата мечтаели да са вечно заедно. Подкрепяли се винаги в трудни моменти и никога не оставяли дребните дразги да навредят на приятелството им. Вярвали, дори били сигурни, че силата на триадата ще бъде винаги с тях. На едно нещо се осланяла устойчивостта на техните отношения - това, че при тях "основният базис" винаги стоял здраво на земята и никога не позволявал да бъде разклатен от обстоятелствата.
А времето показало, че ще успеят да постигнат всичко заедно, защото се подкрепяли един друг. И живели щастливи дълги години.


Весела Коледа на всички. Обичайте се и позволете да бъдете обичани.
х4о

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Ако някой ви каже, че това е новина, пратете го в журналистическия факултет."

Това е цитат не от кого да е, а от "великия" Мартин Карбовски . Предполагам, че има предвид някоя от "формалните стойки за микрофон пред Министерския съвет". Същият този човек обаче много добре знае, че по-голямата част от хората, практикуващи това "съществуване", нямат нищо общо с ФЖМК.
Чудя се защо все "Факултетът по журналистика" е в устата на хората (a едва ли някой от въпросните хора би назовал името му правилно, без да прави справка). Дали това не е подсъзнателно - ами ако на банката до Държачка Микрофонова небрежно си записва лекциите Гений Журналистов (е, не е задължително да е мъж)? Та нали въпросният г-н Карбовски, макар и изявяващ се под формата на нещо като "фрийленсър", е застрашен в професионално отношение. Да, де, ама едно е да си завършил в ЛТУ и после във ФЖМК, друго е да си чакаш все още шанса на живота. (Интервю на Диян Енев за "Сега" от 2002 г.: "Мартин Карбовски е завършил две висши - мебелно инженерство и телевизионна журналистика... В момента е програмен директор и водещ на предаване в Дарик радио.")
Всъщност, склонен съм да се съглася: по-добре е, работейки за нечии интереси, да се правиш на различен и да ругаеш наляво-надясно (едва ли на това са научили господин Архангеловски, докато е бил във Факултета), отколкото да си живуркаш безинтересен живот. Но пък първокурсник на пресконференция на Първанов или Станишев не е съвсем малко постижение, нали?!?

Може би така е изглеждал Мартин Карбовски по времето, в което е бил "пратен" в "журналистическия факултет".
А-а, не, той не е чак толкова бездарен, за да го пращат там.*

* Снимки: novinar.net и vsekiden.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: