17 септември 2007

ИСКАМ СИ ГЛАСААААА!!!


Гадно е да нямаш глас:
Не можеш да кажеш Добро утро или просто Здравей!
Не можеш да кажеш на брат си какво искаш за рождения си ден!
Не можеш да се обадиш на кака си, да й кажеш,че няма да отидеш на работа, защото си болен!
Не можеш да почетеш на някого от книгата, която би споделил на драго сърце!
Не можеш да благодариш!
Не можеш да бъдеш себе си...

А утре ставам на 21...

ИСКАМ СИ ГЛАСААА!
Прочети

08 септември 2007

Гери Мур изправи на крака Зала 1

Пълна Зала 1 на Националния дворец на културата. Един велик музикант. Няколко китари. Близо 4000 освирепели фенове. Едно изпълнение (само интрото, но то е достатъчно завладяващо):

Това е Гери Мур. Мъжът, който изправи на крака Зала 1, както никой скоро не го беше правил. Сред зрителите имаше 15-тина годишни младежи, придружавани от своите бащи и дори дядовци. И всички те пееха с Гери великото "I Still Got The Blues". Защото след тази песен концертът вече не беше същият.
Музикантът започна с част от парчетата от новия си албум "Close As You Get", а когато тълпата чу зашеметяващото соло от "I Had A Dream", всички станаха на крака. Неусетно оркестрината се напълни с хора - те танцуваха и се разтапяха под звуците на китарите на Мур. Без никакви инциденти - просто преразпределение на разположението на момчетата от VIP Security и всичко продължи като на наистина голям концерт.
Последваха 2 биса. Дори самият китарист се учуди как тази публика, която при първите няколко песни се държеше по-скоро резервирано, може да покаже подобна любов към неговата музика. "You were such a great audience tonight. Thank You!".
И накрая - почти 10-минутно изпълнение на "Parisienne Walkways". Мисля, че коментарите са излишни.
Прочети

28 август 2007

...


Някога тук имаше рубрика "Pic of the week"...
Тази снимка стоя в нея рекордните 3 седмици...
Не защото нямаше кой да я смени...
Просто защото беше истинска.
Прочети

25 август 2007

Демокрация

Същността на демокрацията е в това всеки да изразява мнението си за управлението на държавата, в която живее, и да взема участие в него. Понякога обаче подобни инструменти са по-подходящи за оказване на съпротива срещу некадърността на управляващите.


Това разбира се е гласът на пиещата част от народа, за която позитивите от вдигането на акцизите на цигарите и алкохола не са особено ясно, както и сигурно плоския данък. Докато комуникационните стратегии на правителствата не осигуряват яснота на простолюдието обаче реакциите ще са подобни.


"Не щем ний Европа,
Не щеме ний пари!
Искаме ракията на старите цени."*

*Надпис в подлеза на ЖП гарата в Шумен.
Прочети

06 август 2007

x4o Summer Hit Compilation

Лятото няма как да мине без хубава музика за фон. А и за нещо повече. Ето защо дълго обмислях как точно ще изглежда тазгодишният ми “морски диск”. Миналата година сиди-то беше пълно предимно със свежи хитове от Лято’06, но този път залагам на качествени и изпитани попълнения за всеки вкус. Дори за вкуса на Тангрьо, който вече загрява с първата песен.

  1. Буря. Deep Purple – Sometimes I Feel Like Screaming. След рок-началото на сезона няма как и тази компилация да не започне с нещо силно и класическо – невероятни китари. Песен. Видео. Текст.
  2. Нежност. The CranberriesLinger. Силна мелодичност в комбинация с пленяващия глас на Долорес О'Риърдън. Песента е любима на холивудските продуценти що се отнася до музика за влюбени и сьрцераздирателни моменти. Тук е, за да внесе нужната доза лятна романтика. (Oпитай да си я пуснеш на плажа…). Песен. Видео. Текст.
  3. Бьдеще. Kaskade – I Feel Like (Freemasons remix). Едно парче отпреди няколко години, заживяло нов живот в последния албум на Freemasons. Моят първи личен хит за лятото. Песен. Текст.
  4. Болезнено. Matchbox 20 – Disease. Роб Томас е просто ненадминат. Ето защо е с две песни в x4o Summer Hit Collection 2007”. Първата от тях е едни ритми.но завръщане към годините на рока в диско-одежди. За другата – след малко. Песен. Видео. Текст.
  5. (Не)Раздяла. Carlos Santana feat. Los Lonely Boys – I Don’t Wanna Lose Your Love. Понякога любовта е коварна и не пита преди да отлети. Тогава се получават подобни шедьоври с горещо латино звучене. Красив начин да не дадеш възможност на любовта да отлети. Видео. Текст.
  6. Промяната. Deepsky feat. Jes Brieden – Ghost. Търсиш цял живот човека и точно когато си на път да се откажеш, той се появява сам. С песен под ръка. Тогава всичко призрачно приема чувствената обвивка на плътта. Видео. Текст.
  7. Защо? Maya Saban und Cosmo KleinDas Alles Aendert Nichts Daran. Няма начин и това лято да мине без нещо немско. (Modern Talking обаче отдавна не са на мода, а и никога не са били в личния ми топ.) Сега Мая и Козмо отново казват колко много си липсват на стотици километри един от друг. Но дали това променя нещо? Видео. Текст.
  8. Заедно. Usher feat. R Kelly – Same Girl. Преди да се хвърлиш в поредната One Night Stand-авантюра, помисли си дали си струва. Особено когато може да загубиш нечие доверие. Песен. Видео. Текст.
  9. Камбани. Rob Thomas – Little Wonders. Малките неща наистина имат значение. Малките неща са най-важни. Това да не загубваш детското у себе си също не е без значение. Видео. Текст.
  10. Класиката. The Rolling Stones – Anybody Seen My Baby. Тук коментарът е излишен. Просто задължително парче, особено при наличието на китара-“кухарка”. Песен. Видео. Текст.
  11. Екот. Владимир Димов – Яно, ле, пьрво либе. Единствената песен на български език. Но с тежест като за останалите 15. Визуалната прилика на Владо Димов с Роб Томас не е единствена – нашето момче не му отстъпва и по гласови данни. Песен. Текст.
  12. Страст. Мариана Попова и Орлин Горанов – Lejos. Марианка бледнее пред великия Орлин Горанов, но поне опитва да навакса. Уханието на тази песен обаче е невероятно. Тежестта на испанския език и акустичната китара – незаменими. Песен. Видео. Текст.
  13. Тайнственост. Hypnotic Rage – Secret Sins. Песен, която едва ли ще получи необходимата подкрепа от родните музикални медии, въпреки че не отстъпва по нищо на последните композиции на Morandi, например. С този ритъм и красив текст обаче тайните грехове застават заслужено в личния ми топ 3. Песен. Видео.
  14. Моментът. The Goo Goo Dolls – Before It’s Too Late. Да намериш онова, което те кара да се чувстваш най-добре, е трудно. Да го запазиш – още по-трудно. Тогава всеки един момент е важен. Важно е и с кого ще го споделиш – защото “Nothing is realtill its gone…”. Песен. Видео. Текст.
  15. Самота. Hypnotic Rage – Feeling Blue. За да не се чувстваш тъжен и самотен – дрешките в сака, приятелите, влака и моренцето… Песен. Видео.
  16. Доверие. Freemasons – Watching. Лятото е доста коварно, стават разни прегрешения. Но все пак сме разумни хора и не правим лоши неща. Не се наблюдаваме, но си имаме доверие. Е, някои неща, са разрешени. Стига после да няма наранени и огорчени. Песен. Видео. Текст.

Прочети

03 август 2007

Ако...

Ако нямаше толкова много некадърни (и най-вече неграмотни) пиари и рекламисти у нас, наградите по европейските фонкурси в тези две области нямаше да отиват у агенции от съседни страни.


Моят кръст си няма дърводелец, а твоят?
Прочети

29 юли 2007

С това се наливаха основите на музикалното хайку за вълци

Имам една мания - когато си харесам песен, пускам я на Repeat и мога да я слушам цял ден. Много дни, седмици наред... Това, разбира се, вбесява всички наоколо.
Всичко започна една есенна вечер през 2002, когато Matchbox 20 пускат на пазара първия сингъл от албума си More Than You Think You Are - Disease. Това беше песента, която промени изцяло музикалния ми мироглед. След нея вече нищо не е същото. Виж защо:



Сега групата е готова с първи сингъл от новия си албум, който се върти в страницата на Matchbox 20 в MySpace. Парчето се нарича "How Far We've Come" (текстът), a промото на тавата "Exile On Mainstream" бандата от Орландо планира за 2 октомври.
Прочети

Kакво се случи със сестрите?

Коментарите у нас как всъщност се развиха събитията и преговорите за освобождаването на сестрите от либийския затвор са разнопосочни, на моменти дори напълно противоположни. В блога си Александър Божков е публикувал видео от дискусия във Франция.
Материалът е от броя от 24 юли на предаването "Дебатът" на френския 24-часов информационен канал "France 24" с водеща Андреа Сенке, работила и за CNN. Дебатът е озаглавен "Тайните на едно освобождаване" и е с двойна българска следа - френският адвокат с български произход Антоан Алексиев от "Адвокати без граници" е гост в студиото, а Георги Готев, говорител на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и бивш зам.-главен редактор на вестник "Стандарт" се включва с телевръзка директно от Брюксел.
В студиото са още председателят на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиани и Жан-Пиер Милилие, експерт по близкоизточните въпроси и професор в парижкия Университет за политически науки, а отново по сателит се включва и Рийд Броуди от "Human Rights Watch".

Има доста неща, върху които човек може да се замисли, най-малкото откъм плурализъм на мненията и не-сервилничене на властта. Приятно гледане!

Прочети

22 юли 2007

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.
Прочети

21 юли 2007

Аз НЕ искам!

Не искам да живея в полицейска държава.

Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.

Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.

Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.


И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.
Прочети