събота, 31 август 2013 г.

Колко е тъжно да си възрастен в света на музиката

Спомням си как едно време жадно купувах касетки от по 3 лева, презаписани от онези от 7 (10-12-годишен, малък град, кофти касетофон - два албума определено са по-добре от един със същото качество и същите пари). После по още в първия ден ги изслушвах целите по 10-15-20 пъти, затворен в стаята си с часове. Беше магия.

Но после се сгодяваш и жена ти изхвърля всички касетки, неминуемо е


Тогава се влюбвах в албумите от първо слушане. Вече излезлите "клипове" (рано е за усвояване на думата "сингъл" по онова време, то и в България никога не е имало нормални EP) ми бяха скучни, но за сметка на това любимите тракове в албумите постоянно се меняха - превърташ напред-назад и слушаш отново и отново. После се случва с друга песен фаворит. Попиваш всичко и си влюбен във всяка нота. Знаеш по-важните текстове и най-запомнящите се извивки. Обожаваш гласовете.

Сега това ми липсва. Слушам песните преди да излязат албумите, знам кое защо е направено така, кой за кого пее и какво намеква. Музиката е политика - повече от чудесно, но ми липсва влюбването.

Ето, преди 5 години се влюбих в Джон Леджънд безвъзвратно (не, излъгах, с The Roots през 2010-та не го обичах), слушах стария албум, имаше много Public Display of Affection, после чаках със седмици Evolver и с музиката правихме любов в Брюксел. Където също се влюбих, този път в красив и подреден, консервативен град. Вярно, зад целия crush стоеше жена, но те всички си заминават, така или иначе.

Джон обаче остана. 5 години по-късно се завърна и мъките отново започнаха. Вече съм възрастен в света на музиката и е тъжно. Слушане веднъж-два пъти (след като си се преборил с предразсъдъците към собствената ти страна и компютърът вече те разпознава като в Нюкасъл, за да слушаш специалния стрийминг на албума в The Guardian) - звучи слабичко. После на 5-я път усещаш, как имаш 1-2 любими песни, различни от изтеклите по-рано в нета.

Днес е 'Asylum', утре ще е 'You and I', вдругиден... вероятно зависи и от книгата. До излизането на албума официално във вторник вероятно ще знам почти наизуст всяка втора песен в тавата. Обаче... не си е като едно време...

При всички случаи си заслужава да останеш влюбен постоянно в 'We Loved It' със Seal (двамата са нещо като американските Тони и Фики)


Лъжи ме, Джон Леджънд!

Прочети

събота, 17 август 2013 г.

Един (контра)протестен ден в центъра на София

Петък. Трудно ми е да спя. Часовникът е навит за 7.00, но в рамките на час преди това се събуждам около 3 пъти. Нервно ми е. Днес или ще ги смажем (морално), или те нас (физически). Това, което продължава вече повече от 2 месеца, е крайно време да спре.

Сутрешните подробности тук са наистина излишни, а в 8-без-нещо съм вече пред Парламента. Уговорките от предишните няколко дни - в интернет, по телефона и в лични разговори между стотици хора - са за 8 ч. пред сградата на Народното събрание и около храм-паметника "Св. Александър Невски".

Едва в четвъртък вечерта сме разбрали, че правителството готви изненада за т.нар. "Голямо посрещане" на депутатите - организирани екскурзии на привърженици на БСП и ДПС от цялата страна. Стотици, хиляди хора, които да дойдат "на Софията" и да подкрепят тегленето на 1 млрд. дълг и актуализация на бюджета. Наложеното вето от президента "по целесъобразност", което ще рече, че държавният глава не е открил "гаранции за прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем", така че депутатите са принудени да прекъснат ваканцията си и да прегласуват. Ние, протестиращите срещу тази актуализация и искащите оставка на правителството, ги чакаме. Те обаче също ни готвят изненада, става ясно от буквално изсипалите се в центъра на София десетки автобуси от цялата страна.

В 9 ч. насъбралите се пред Парламента и около "Александър Невски" са няколкостотин. Според предварителната информация някъде по това време трябва да започнат да пристигат "контрапротестиращите" в подкрепа на правителството, затова с приятел се отдалечаваме от ненужно широката "зона за сигурност" около парламента и се запътваме към Дондуков. Булевардът вече е задръстен от паркирани автобуси. СН. ОВ. ЕН. ВР. РВ. Полицаите наоколо са опрели по тротоара щитове и каски. Очаквайки неясно какво.



От Дондуков се отправям по посока ул. Раковски, защото разбирам, че познати имат проблем с полицията, която ги държи, неясно защо, на тротоара и не ги пуска да пресичат. Още няколко секунди и аз съм част от задържаната групичка, а след още няколко - с взета от полицай лична карта. Обяснение все още липсва. Минават минути - говорим с полицаите, искаме обяснения, аз снимам с видео с телефона си, за всеки случай. Полицай снима мен със своя телефон, обещавайки да качи снимката ми в сайт за запознанство. После, разбира се, изчезва. Жена ми го кани на вечеря - да се запознаят...

Много от "спрените" протестиращи получават документите си от държащия ги като тесте карти полицай и тръгват към следващия пункт. Тръгвам за нова бърза обиколка из "протестния" район на центъра. Между Невски и Московска (почти до Общината) кръстовището е затворено, а млад протестиращ "лумпен" чете фентъзи роман. Снимам го, а той обяснява, че на протеста обикновено си носи класика. Днес обаче му е малко по-екстремно.

Минути по-късно става ясно, че в 9.30 "контрапротестът" пред президентството - всички онези хора от автобусите и още подкрепящи правителството от София - тръгва по бул. Цар Освободител към храм-паметника "Александър Невски". "Импровизираната манифестация" на "трудови хора с напукани ръце, хора, които не вдигат глава от градината, от нивата, за да напълнят семейния си бюджет", все по думите на председателя на парламента Михаил Миков. Истината обаче ще стане ясно след по-малко от час.

Взимам под ръка VZ, която сякаш се крие в близък храст, а всъщност "предава" на броени метри от шествието. Твърди, че са хиляди. Поне 10 хиляди. Аз съм изпуснал "манифестацията".

Тръгваме след малка турскоговоряща групичка. Вътре има няколко мъже и жени на средна възраст и млади момчета и момичета. Мургави. Облечени "като за града". Говорещи си на турски. Очевидно са се изгубили, сега търсят начин да стигнат до контрапротеста. Един полицай ги обърква (нарочно?) и ги праща към парламента. "Ама там е другият протест, не можем да идем там", казва достолепна дама от групата и отново тръгват да търсят път.

С VZ вече имаме план за проникване. Ще се правим на двойка, дошла специално за контрапротеста. Тя е от Перник. Аз - от Шуменско. На подкрепящите правителството не им искат лични карти. Отличаваме сериозно по облеклото, но все пак влизаме. Метри след като сме пробили полицейския кордон, ограждащ контрапротестиращите и протестиращите от двете страни на "Александър Невски", едно от момичетата от групата-носител се обръща и ни сочи на приятеля/брат си. "Тези се промъкнаха с нас", вероятно. Той вдига рамене и продължават напред.

Прекарвал съм летата в ранното си детство в шуменско село, пълно с турци. Никога не съм имал проблем с тези хора. Един от най-добрите ми приятели в юношеска възраст беше циганин. И досега е сред малкото мъже, на които мога да кажа "Обичам те". Моля това да не бъде разбрано неправилно - брат се обича не по-малко силно.

В петък около обяд обаче влязох на "спонтанно-организирания-контрапротест-в-подкрепа-на правителството-на-Пламен Орешарски". Не повече от 1000 души. Още няколко хиляди явно се бяха изпарили. Или просто разпръснали. Български език не се чуваше много. Почти само турски. Хора над 50-те. Циганчета в тийнейджърска възраст. И шепа старци, искрено вярващи в правотата на БСП да се разпорежда с държавата като бащиния. Традиции от време оно.

Не чувствам да ме е гнус от тези хора. Гнус ме е от онези, които са ги докарали. Взимам си "контрапротестна" вода. Леново. От село Леново, община Асеновград. Жегата е почти непоносима. Докарването на всички тези хора на площад без особено сянка е равносилно на държането на полицаи на пост на почти денонощни смени. Виновниците - едни и същи.

Сядаме на сянка и VZ заговаря дама на около 65 години. Ще я кръстим Величка. Идва някъде около Враца. Познава Янаки Стоилов от 7-годишен. Преживял трагедия като малък, но изкарал висше. Преподавал в Софийския университет. Много учен. И техният наместник на село много учен, ветеринар. Назначил селски съвет - само от висшисти! И преди кметските избори, не взима на никого от селото пари за ветеринарската си дейност. Дори и на "герберите" - поглеждал ги в очите и им казвал: "Да израждам ли трите агънца или да ги оставя да умрат? Ама за кого ще гласуваш на изборите?" И така селото добрува с този кмет. То три агънца година хранят. Въпросът "Кой ни доведе дотук" не стои на дневен ред. Нали имаш 3 агънца и жива овчица.

След малко тълпата се раздвижва. Антон Кутев и Корнелия Нинова идват да поздравят. После Лютви Местан и Йордан Цонев. После ще изпуснем за минути Сергей Станишев и Михаил Миков. "Победа" викат червените, "Подкрепа" - лилавите поддръжници. Постепенно се е разгърнало 30-тинаметров трибагреник. Официално е 65-метров, колкото са и годините на сглобилия го дядо, дочух после. Петък е 65-ти ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.


После батерията на телефона свършва, жегата се увеличава, а ние решаваме да си тръгнем. Баба Величка е изчезнала от мястото си. Няма да мога да й кажа "Айде, лельо Величке, ще се видим догодина на Бузлуджа". "Ще се видим, живот и здраве", няма да ми каже тя. За сметка на това обаче конфискувам контрапротестен плакат. "Не ни разделяйте, г-н Плевнелиев".



Малко преди 14 часа парламентът гласува частичното вето на президента върху промените в Закона за държавния бюджет за 2013 г. И го отхвърля. 130 гласа "за", сред които и 11 от депутати на "Атака". Така ултранационалистическата партия тотално подменя вота на своите гласоподаватели, включвайки се в абсолютно безпринципна и отговорна нова Тройна коалиция. Волен Сидеров дори не си е направил труда да се появи в парламента.

Тогава усещам колко болно е всъщност това общество. Без желание за самокритичност, без желание изобщо да погледне към себе си, към своите грешки.

Но аз мога да виня само себе си. За избора да остана тук, да плащам редовно данъците си, да предизвиквам хората да четат повече, да отглеждам деца в България.

Някъде в този момент и ми се доплаква.

Прочети

петък, 16 август 2013 г.

Болно общество, болна държава. Болен ден

Болна ли е тази държава? Има ли тя нужда от доктор? Ама не такъв, който всички чакат на следващите избори и той все не идва, защото вместо специалист кардиолог, който да излекува всичките сърдечни болки на хората, се оказва ветеринар, който ги третира като животни...

Не, на България не й трябва лекар, а ценности.


Такива ценности, заради които хора няма да си затварят очите за престъпления, които се случват пред очите им, понеже са си дали гласа за някого преди броени седмици и не искат да си признаят, че той ги лъже за пореден път, a те явно са будали (турският е актуален днес, анадънму).

Такива ценности, които да не позволяват на полицая да ми говори как и той искал да яде като мен хайвер и омари, ама можел да си позволи само домати и сирене, и как му било интересно дали всички сме взимали по 50 лева.

Такива ценности, които няма да позволят и на най-бедния циганин да бъде използван в мръсни политически игри срещу 30 лева и екскурзия до "Софията".

Такива ценности, според които една прочетена книга е (поне) една взета поука, а не чужд извървян път.

Такива ценности, в които поредната "журналистка" в купена медия няма да си позволява да се упражнява по оста "София-провинция", самата тя живееща в София от доста години, но все пак дошла от провинцията.

Такива ценности, които не ти дават да изправиш подопечния си с палка и щит в ръка срещу младежи и майки.

Такива ценности, през които 1 милиард лева не са равни на 1 милиард причини да си нагъл.

Такива ценности като... чест и достойнство. И още много, много други.

"Какви ценности, бе, брат ми, ние нямаме какво да ядем", ще кажеш (може би на турски или цигански). Хайде сега, помисли си дали тези ценности не бяха изтръгвани от ТВОЕТО общество насила през последните десетилетия, в комбинация с глада и повсеместното затъпяване. И утре, на следващия протест, пак си стой вкъщи пред клавиатурата.

 
P.S. И понеже "Кради, кради" е най-добрата музикална илюстрация към този текст, материалът с Ицо Хазарта в съботния "Капитал" е Завършекът.
Прочети

вторник, 6 август 2013 г.

Добрият мениджър и добрият лидер - от и за протестите

"- Движението ви е скапано, Шели!
- Сигурна съм, че така изглежда отвън.
- И точно там идва основният ви проблем, защото на кого, по дяволите, му пука как изглежда отвътре?"
Разговор между героя на Джеф Даниелс - водещият вечерно обзорно-политическо предаване Уил Макавой, и девойка от движението Окупирай Уолстрийт от последния епизод на "Нюзрум". Секунди след това той ѝ обяснява как в предишното му предаване 8-те кандидати за президент от републиканската партия са цитирали на няколко пъти Чаеното парти, но нито веднъж OWS (действието се развива септември 2011, Чаеното парти година преди това са успели да си гарантират места в конгреса).



Понякога имам чувството, че някой трябва да го каже на хората от протеста - всеки момент на разсеяност, проявил се външно като вътрешна несигурност, "техните" медии (на онези, срещу които се борим) пречупват през "онази" призма и опитват, често дори успяват да изопачат. Но в крайна сметка, се оказва, че бунтарският колективен разум на българина успява да се справи и с първия си "безлидерски" протест. 

И понеже трябва да вървим напред, съвсем скоро все пак този протест ще трябва да излъчи говорителите си от цялата безспорно хоризонтална структура. Хората, които са се доказали през тези близо 2 месеца, дали са всичко от себе си за каузата и са били забелязани. Сред тях ще има такива, които са искали по-ясни и силни действия, и такива, които са били за мирен протест със силен интелектуален натиск. Ще има такива, които просто са помагали, такива, които са били основни двигатели на идеите

Но най-важното - ще има мениджъри и лидери на протеста. Извеждам ги поотделно не защото ги противопоставям, а защото е важно да осъзнаваш моментната си позиция, за да я изпълниш с възможно най-доброто съдържание. В случая, пиша го, защото много от тези хора всъщност ще прочетат тази публикация :)

По-важният текст за четене обаче е на Винийт Наяр за Harvard Business Review - "Три разлики между мениджърите и лидерите". Есенцията: влияние срещу власт, създаване на стойност срещу отчитане на създадената от останалите стойност, вдъхновяване на екипа срещу управление на работата. Всяка от двете страни има своите предимства и са, смея да кажа, еднакво нужни на този протест. А хората ще ги подкрепят.

Другари по борба, избирайте позиция и я следвайте!


Прочети

четвъртък, 1 август 2013 г.

Divide et impera - Ко? Не!


Давам си сметка, че едната седмица, в която обмислям този пост, го е направила доста поостарял. Или по-скоро неуникален - той, за съжаление, ще е актуален доста дълго време, макар темата да е вече доста обсъждана. И не защото тепърва започвам да уча латински, а защото по всичко личи, че управляващата политическа класа скоро няма да осъзнае колко неефективни са и ще продължават да бъдат методите й за приспиване на народа.

"Divide et impera". Разделяй и владей. Повече от 23 века след като Филип II Македонски ползва тази максима, за да разширява империята си, това продължава да е най-предпочитаният пропаганден похват. Разделянето на красиви и други, на богати и други, на умни и други, на софиянци и други - изглежда най-гениалният ход, който пропагандата може да направи. Ползвам "и други", защото хората на протеста не са се самоопределяли никога, това направиха управляващите. Но... сбъркали са...

Протестите от лятото на 2013-та не са като протестите, с които в Москва те учат как да се справяш. Търсиш лидерите и ги унижаваш и унищожаваш, после последователите малко по малко стихват. "Хуц-хуц!", както би казал един пародиен комиксов facebook-герой (също активно подкрепящ протестите срещу Орешарски, между другото).

Как унищожаваш лидерите на протест, единствената ясна част от който са часът и мястото на събиране, както и маршрутът? На кого точно са последователи хора със среден и едър бизнес, които се събират всяка вечер с децата си, колеги, партньори, че и служители (какво сега - не мога да се виждам с шефа си, ако съм излязъл доброволно ли)? Как внедряваш провокатори, когато на 5-та минута около тях е образуван сериозен кръг от свободна площ, за да се види разграничението на мирно протестиращите от тях? Препоръчвам на политическите инженери на правителството (опериращи по-скоро като минни инженери) книгата "Морската звезда и паякът", за да разберат защо каузата им е "perduta".

Иначе другарите успяват да се ориентират към мястото, където да атакуват - ползват младите кадри, в които са инвестирали досега прикрито и не чак толкова, за да "наблягат" на тяхната си гледна точка, като уж тактично налагат негативно отношение към протестиращите. И там обръщането на неколкодневно недоволни стана за нощ. Обаче... само мястото е вярно, а маниерите са толкова остарели - погледнете copy-paste-троловете във Facebook и онлайн изданията - че просто създават успешно пренебрегван шум.

И колкото и да се опитват да ни разделят на "гласували за нас"-"гласували за Бойко"-"гласували за ония, които не влязоха", всички ние сме европейски граждани и "голямата сестра" в Брюксел ни наблюдава внимателно. И ако през есента се окаже, че пак ще ни дърпат ушите, към протеста на "умните и ситите" ще се присъединят и "другите и другите". Тогава като "не човек, а желязо" ще трябва да се проявят другарите, за да избегнат позора си. А той, позорът, си е лично тяхна заслуга, хората просто всеки ден им се присмиват допълнително с нови и нови акции (внушението от вчера беше достатъчно сило - "няма море за нас, но не пречи да имаме плаж на метри от вас").

"Разделяй и владей" може да проработи само в общество, в което болшинството от хората са неуки и подчинени. Макар тенденциите и у нас да са такива, критичният минимум на "активно недоволни" ще продължи да е достатъчно висок, а "триъгълникът на властта" между Министерски съвет, Президетството и административната сграда на Народното събрание - пълен със знаещи какво искат протестиращи. А те искат само едно: "Оставка".
Прочети