Подари книга на любимата си библиотека

В началото на зимата Георги Господинов започна "лична" кампания "Подари книга за Коледа", под която отдалеко прозират комерсиалните причини. Сега и аз ще се комерсиализирам. Вчера си взех един много интересен сборник - "Лобиране и лобистки практики". В 3 екземпляра. На път за Института за икономическа политика се замислих колко празен всъщност е разделът за масова комуникация в Университетската библиотека. Затова взех един екземпляр и за там.

Днес отидх в библиотеката, подарих сборника и изрично подчертах, че книгата трябва да отиде в раздела за журналистика и масова комуникация. Надявам се, че ще ме послушат и повече хора ще имат възможност да се запознаят със същността на лобирането, което по света е често практикуван политически похват.

Ето какво ти предлагам сега:

На рождения си ден не прави подарък на себе си, а на любимата си библиотека - подари й любимата си книга, за да могат останалите като теб да й се наслаждават. И не само на рождения си ден, не само любимото си заглавие. Ако искаш, още сега излез и купи онази книга, която не е имало, когато ти е трябвала. Струва си, нали!?!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Критикът като Некритик"

Аве Иванова е български театрал, част от Обществото на независимите театрални критици. Наскоро ми попадна една публикация във в. Култура, която е нейно изказване на по време на семинар за проблемите на театралните критици, провел се в края на миналия век (звучи далечно, разбира се, но става въпрос едва за 1999 г.). Там Иванова говори за разликите между професионалния критик и "некритика", който според нея е по-скоро любител и именно затова дава по-обективно мнение. Аз лично си мисля, че по-точно би било да се изпише не(о)критик и така и ще го правя.
Това е хубав повод да ти покажа защо наистина съществува блогът "Аз чета" в този си формат. Вярно, че повечето от авторите в блога работят в сферата на комуникацията, но нито един от тях не е професионален критик, май никой няма и намерение да става. Пишем, защото обичаме да четем - има го в графичка в таблицата.
Мисля, че няма да ти е трудно да направиш прехвърлянето от театрална към литературна вълна.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

A Foreign(er) Impression

Музика. Звезди. Foreigner. Тълпа. Герои. Музикална кутия. Тъмнина. Звезди. Синьо. Очи. Звезди. Герой. Джубокс. Сърца. Туп-туп. Китара. Звезда. Кафяво. Очи. Тъмнина. Далечина. Герой. Самота...

"He's a JukeBox Hero
Got stars in his eyes!"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Малко за постоянството...

Наскоро се замислих дали има смисъл човек да прави разни проектчета за себе си. Имам предвид, да са некомерсиални и да ги прави за удоволствие. Дори със Симион онази вечер поразсъждавахме около въпроса. Не излязохме на едно мнение, но и за двамата имаше поуки.

Тук ще поговоря малко за "Аз чета".
Започнах го преди около година и половина с ясното съзнание, че подобен проект в българската блогосфера няма. Или поне не такъв некомерсиален блог, поддържан от любители, който да се отличава измежду рекламните сайтове за книги и останалите блогове тип "личен дневник", пълни с безспорно интересни моменти от нечий живот (но лично на мен изглеждащи ми доста воайорски). И наистина нямаше... Точно в този момент през очите ми (понякога наистина ги съжалявам и искам да намеря начин да им дам почивка от книги и компютри) преминаваха страшно много заглавия, почти като на конвейер. И всяко от тях си заслужаваше да бъде споделено, защото оставяше някаква следа.
Блогът се роди. Започнаха да го посещават доста хора, някои поискаха и да пишат. Първо бяхме приятели и познати, а след това и други, запалени по играта "четене със споделяне". След етапа "Блогосфера"@ Дневник.bg кръгът се разшири много. Започнах да се чувствам наистина горд от това, което съм постигнал като своеобразен маркетинг на блога и до известна степен като консолидация на този тип медийни потребители. Разбира се, най-важното беше, че се запознах с още много други запалени "книго-четящи-споделящи" - наистина интересни хора, повечето от които много далеч от професионалния книгоиздателски бизнес.
Защо всъщност ти говоря всички тези неща?
Първо, миналата седмица открих, че "Аз чета" въобще не първият групов блог с подобна тематика у нас. (В този момент официално се извинявам, ако съм присвоявал някога тази титла). Това донякъде разми едната ми мечта да съм пионер в нещо, но мисля, че вече съм го преживял.
Второто обаче е истинската причина да те тормозя с този принципно лишен от смисъл текст. (Утре заповядай пак на гости на Блогчо!). Само ден по-късно обаче дойде истинското признание за качество - в момента, в който получих писмото от Яна Бюрер Тавание, главен редактор на Capital Light, с молба екипът на "Аз чета" да се включи в подготовката на следващ(ия) брой, се почувствах... все едно съм получил писмо от Мила Бехар, с което ме уведомява, че блогът е обявен за Superbrand на годината.
Въпреки че "Казвала ли съм ти някога, че се гордея с теб?" от подходящия човек свърши също толкова работа. Дори повече.
В крайна сметка си мисля, че все пак си струва. Да знаеш, че има нещо, което си започнал сам с много любов. Показал си постоянство. Привлякъл си още ентусиасти за каузата. Направили сте нещо наистина голямо, колкото и малко да изглежда на фона на останалите неща от живота.
Мда, думата "живот" тук дойде съвсем естествено и много на място... Защото чрез "Аз чета" и споделянето чувствам, че вдъхвам живот на книгите, които отдавна са превзели ежедневието ми...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой е кaто мен?

Отдавна си търся епизода на "Приятели", в който Джоуи намира Фийби и Рейчъл да хапват торта на пода пред апартамента, вади от джоба на сакото си лъжица и се присъединява към тях. Това беше първият път, в който се разревах искрено от смях.
Докато го намеря обаче, ще трябва да се задоволя с един клип, който до голяма степен описва и мен като човек. Ето и ти да видиш защо "х4о храна не дели!":

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Колко трябва да съм тъп, за да ми дадат да стана полицай!?!

Прибирам се през Докторската градина след срещата с френския президент Никола Саркози. Група ученици (защо не са на училище тия деца?!? А-а-а, забравих, стачка...;) скачат на воля по старинните камъни в долната част на градинката. "Оборище" е отцепена в отсечката между "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев". Приближавам се към групичка полицаи...
- Извинете, но ония младежи там някак рушат паметниците, казвам аз, държейки да изпълня гражданския си дълг, за да могат хората да живеят в някак по-нормална столица.
- А, какви паметници са това...
- Старинни, казвам, един вид паметници на културата. Няма да е лошо някой ваш колега да им направи поне забележка.
- Е, нали не ги трошат. (???!!!???)

Та... няма да коментирам, само още веднъж ще кажа какво ми се завъртя в главата още в момента, в който се обърнах и продължих към офиса:

Ужас, колко ли трябва да си тъп, за да ти позволят да станеш полицай?!?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Гери Мур изправи на крака Зала 1

Пълна Зала 1 на Националния дворец на културата. Един велик музикант. Няколко китари. Близо 4000 освирепели фенове. Едно изпълнение (само интрото, но то е достатъчно завладяващо):

Това е Гери Мур. Мъжът, който изправи на крака Зала 1, както никой скоро не го беше правил. Сред зрителите имаше 15-тина годишни младежи, придружавани от своите бащи и дори дядовци. И всички те пееха с Гери великото "I Still Got The Blues". Защото след тази песен концертът вече не беше същият.
Музикантът започна с част от парчетата от новия си албум "Close As You Get", а когато тълпата чу зашеметяващото соло от "I Had A Dream", всички станаха на крака. Неусетно оркестрината се напълни с хора - те танцуваха и се разтапяха под звуците на китарите на Мур. Без никакви инциденти - просто преразпределение на разположението на момчетата от VIP Security и всичко продължи като на наистина голям концерт.
Последваха 2 биса. Дори самият китарист се учуди как тази публика, която при първите няколко песни се държеше по-скоро резервирано, може да покаже подобна любов към неговата музика. "You were such a great audience tonight. Thank You!".
И накрая - почти 10-минутно изпълнение на "Parisienne Walkways". Мисля, че коментарите са излишни.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

9-ти годишни музикални награди на ММ

Тази вечер първата българска музикална телевизия ММ ТВ раздаде за девета поредна година своите награди. Шоуто се състоя в сравнително празната зала на Народния театър "Иван Вазов". Отличници на наградите станаха Gravity Co., които грабнаха цели четири статуетки. Явор и компания взривиха и публиката с изпълнение на живо на последния си сингъл "Paper Trail". Добро представяне направиха и Д2 с изпълнението на "И пак вали", британският соул-изпълнител Моузес, както и румънците от "System", които свириха на... варели. Нелеката задача да води церемонията имаше Любо от "Те", който, въпреки първоначалното притеснение, все пак успя в начинанието.
Може би най-голямо забавление на публиката обаче донесе изпълнението на ЛилАна, която "летя" над сцената. Всъщност обаче "звездата" изглеждаше, все едно е окачена на бесилка. Лошо впечатление направиха и всички, които пяха на плейбек (може би първите ММ-награди от доста години насам, за които песните не получават специален аранжимент) - дори и Васил Найденов, само секунди след като бе получил наградата си за цялостен принос към българската музика.
Опити за скандали, разбира се, не липсваха. По средата на церемонията "Хората от гетото", явно вбесени от факта, че не успяха да вземат статуетка в хип-хоп категориите, решиха да се направят на интересни и си тръгнаха с доста шум и изказвания от рода на "Егати музиката, дето ни пускате тука!".
-----------------------------------------------
А имаше и още нещо грозно - тъй като Вивател бяха основен спонсор на Наградите, в откъсите от номинианите клипове, заснети с помощта на мобилния оператор, неизменно бяха показвани кадри с корпоративното лого. Касавицата ЛилАна пък увисна над сцената с емблема на Глобул, окачена на врата, можеш да се увериш от снимката горе.
Трагична картинка.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Pooh Mania

Когато навън е слънчево,
а в душата ти буря бушува...
Обичай си Йори,
Мечката Пухчо нека ревнува!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Туку-що свърши филмът. "Леон" с Жан Рено и Натали Портман в главните роли. Едва ли има нужда да ти казвам за какво става въпрос, най-малкото клипът, който съм ти пуснал горе, е попадал пред очите ти десетки пъти.
Всъщност най-доброто, което видях на този торент, бе... преводът на текста на песента на Стинг, която започва съвсем накрая. Той, както и целия филм, са преведени от Симеон Влахов, който тук получава още веднъж моите адмирации.

А сега си пусни песничката и потъни в магията на музиката и киното.


"Формата на моето сърце"

изп. Стинг

Той раздава картите, сякаш медитира.
И никой от тези с които играе, не подозира,
Че той не играе нито заради парите
Нито заради уважението.
А просто раздава картите, за да налучка
Свещената геометрия на късмета.
В скрития закон на възможната победа
Цифрите играят водеща роля.

Знам, че пиките са мечовете на войниците.
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце...

Вале каро може той да пусне,
Дама пика да даде не ще се колебае той.
Но поп в ръкава си ще скрие,
Докато спомена живей...

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце...

И ако призная, че само теб обичам,
Ще си помислиш, че те лъжа аз.
Но аз човек със сто лица не съм
И маската при мене е една.
Тези, които говорят много, не знаят нищо.
Но това си е техен проблем.
Като тези, които късмета си
проклинат постоянно,
И тези, които се страхуват,
че са го изгубили навеки.

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да внимаваме, а?

"Ти гониш" е един филм, който гледах на закриването на тазгодишния София Филм фест и който ме плени истински. "Лентата" (или в случая "стриймингът") е студентска дипломна работа на Николай Мутафчиев в НАТФИЗ и е спечелила конкурс на Фонда на ООН за населението (ФНООН).
Вътре се разиграва драмата на несподелената любов, виждаме и фигурата на лошия плейбой, който в края получава разплатата си. Тук обаче тя е жестока - СПИН. Силно донякъде е и актьорското присъствие - в главната мъжка роля е Владо Карамазов, а Деян Донков раздава напитки в дискотеката. Музиката към късометражния филм е на Димо Стоянов от P.I.F., a саундтракът е в изпълнение на Спенс, който дори се появява в края на лентата.
"Ти гониш" е анти-HIV акция, която си заслужава да видиш. Затова ти я пускам:



Видоефайлът можеш да си изтеглиш от тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Пощипване по ушенцето

Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.
И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.

*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дни на свободното слово - part III

Днес бяха открити третите Дни на свободното слово. Тази година фестивалът ще продължи повече от месец. Началото беше поставено във Френския културен център с изложбата "Купувам". В нея са експозирани творби от младата френска фотографка Елоиз Болак, Мария Македонска, Христо Панчев и Евгени Вацов. На откриването на изложбата бе представена и мултимедийна презентация на тема "Уличните изкуства" отново с фотоси на Елоиз Болак. Експозицията "Купувам" е в изложбената зала на Френския център на ул. Дякон Игнатий 2 до 31 май.

Стана ясна и окончателната програма на журналистическата част от Дните. Днес потвърждение за участието си дадоха Васил Иванов, който ни беше на гости и миналата година, както и Матю, който е кореспондент за Балканите на няколко големи западноевропейски издания. По-рано беше постигната договорка и с Маргарита Михнева и екипа на "Господари на ефира", които ще участват със свои разследващи репортажи.

Журналистическите срещи - основен елемент от Дните на свободното слово, са от 7 до 11 май, като уточняването на конкретните дати за участниците предстои.

Тази година сме се постарали и за по-доброто медийно отразяване на инициативата. Вчера бе излъчено интервюто по българския клон на френското национално радио RFI, където участвахме Ицо, Мария и Аз. Днес пък се влкючих в ефира на ФМ+, за да дам малко повече подробности. На изложбата имеше и представител на Капитал Light. Така че...

Внимавайте, започваме!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Професионалната и зрителскaта гледна точка за едно представление

Al-x4o (12:17 сутринта):Аз днес бях на театър
Марти-Вн (12:18 сутринта):kakvo gleda?
Al-x4o (12:19 сутринта):Лазарица
Al-x4o (12:19 сутринта):Раздвоен съм
Марти-Вн (12:20 сутринта):why?
Al-x4o (12:20 сутринта):Малин Кръстев - играе куче, много сладък и импулсивен. Куче-непукист, но с таланти. И строго...
Al-x4o (12:21 сутринта):Валентин Танев - в началото почти слаб, на моменти много скучен. В края обаче се развилнява. Много силно и вълнуващо
Марти-Вн (12:22 сутринта):mhm
Марти-Вн (12:22 сутринта):to4no taka
Al-x4o (12:22 сутринта):Сцената бе подредена наистина ефектно - една композиция в центъра и всичко се върти около нея
Марти-Вн (12:23 сутринта):da :-) az sym go gledala
Марти-Вн (12:23 сутринта):predi 2 godini
Марти-Вн (12:23 сутринта):no syshtototо, sys syshtite aktiori
Марти-Вн (12:23 сутринта):MALIN TOGAVA MN MI HARESA
Марти-Вн (12:23 сутринта):AZ DO TOZI MOMENT IZOBSHTO NE GO HARESVAH KATO AKTIOR
Al-x4o (12:23 сутринта):Вальо Танев наистина полудява накрая. И става много раздиращ в самотата си
Марти-Вн (12:24 сутринта):A VALENTIN MI NAPRAVI TOLKOVA SKU4NO PREDSTAVLENIETO,4E.....
Марти-Вн (12:24 сутринта):NE SI GO SPOMNQM V KRAQ KAK GO NAPRAVI
Марти-Вн (12:24 сутринта):KATO CQLO SE SESHTAM,4E BESHE MN PRITQJNO
Марти-Вн (12:24 сутринта):DOBRE 4E BESHE MALIN
Марти-Вн (12:25 сутринта):NO VSYSHTNOST USESHTANETO MI KATO SI POMISLQ ZA TOVA E PRIQTNO
Марти-Вн (12:26 сутринта):AMI TOI RADI4KOV
Марти-Вн (12:26 сутринта):I TOI NE PRAVI MN LESNA ZADA4ATA NA AKTIORITE
Марти-Вн (12:26 сутринта):MN E TRUDEN DA GO ULOVISH ,DYLBOK E NO NA PRYV POGLED E TRUDEN ZA GLEDANE
Al-x4o (12:27 сутринта):Все пак, става дума за монолог. А пред полупразна зала това съвсем не е лека задача.
Al-x4o (12:28 сутринта):Tрябва да се признае обаче, че двамата вече са сработени много добре. И това си проличава в онези моменти, в които сработката е от ключово значение за конкретния ефект
Марти-Вн (12:29 сутринта):MDAM
Марти-Вн (12:29 сутринта):NO I REJISIORA MN E POMOGNAL NA VALIO TANEV
Al-x4o (12:29 сутринта):E, Kрикор Азарян...
Марти-Вн (12:29 сутринта):ZASHTOTO PREDSTAVLENIETO MOJE DA SE IZIGRAE I BEZ VTORI 4OVEK
Al-x4o (12:29 сутринта):Tи като актриса знаеш, че фигурата на режисьора и като цяло неговото виждане изгражда почти всичко
Марти-Вн (12:29 сутринта):SEGA ZRITELQT SE RAZNOOBRAZQVA
.......................................................................
Al-x4o (12:31 сутринта): Току-що написахме първия си съвместен материал

Постановката "Лазарица" по Йордан Радичков можете да гледате в програмата на НДТ "Сълза и смях" под режисурата на проф. Крикор Азарян.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време за музика

Това е една песен, кояти винаги ме е карала да потръпвам. Елен Сегара и Лаура Паузини - две от най-известните попдиви на Европа, пеещи предимно на родните си езици. Този италиано-френски проект, озаглавен "On n'oublie jamais rien, on vit avec", разби конкуренцията на англоезичните песни в своите страни през не чак толкова далечната 2004 година.
Хубавото на францозойката е, че много прилича на едно красиво момиче, което срещнах миналото лято. Другата й сравнително добра черта е, че е издала последния си албум "Quand l'eternite" точно на рождения ми ден 18 септември 2006. И това ако не е късмет.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ден за интервюта от Vanity Fair

Наскоро ми попадна декемврийският брой на сп.Vanity Fair - нещо, което никога не съм си мислел, че ще ми се случи. Но пък Вера Джамбазова се опяви в подходящия момент и имах прекрасната възможност да се насладя на изданието, за което само бях чувал. А какъв брой бе декемврийският - на корицата с Брад Пит "по бели гащи". Буквално! Вътре пък има един прекрасен материал за Господарката на интервюто Ориана Фалачи.
И тази вечер, търсейки материали за новата фийд-програма, която си изтеглих (Да живее Вени Гюрова!), пак отидох на сайта на списанието. Няма го вече онзи декемврийски брой. Да, ама са сложили януарския. И гледам - най-хубавото интервю е с моя човек Норман Мейлър. Вечният младеж от барикадите край Белия дом и най-младият носител на "Пулицър" за дебюта си с "Голите и мъртвите". Както и една зашеметяваща колекция от фотоси: Годината, представена чрез снимки на едни от най-големите фотографи на нашето съвремие.

И като съм казал, че ще си говорим за интервюта... Февруарският брой вече е качен и на въпроси отговаря не кой да е, а великият сър Сидни Поатие.

P.S. Срамота е, че онлайн изданието няма RSS. Ама абонаментът му като е $25 на година, за какво му е на човек фийд. Айде, тичай към будката да си вземеш новия брой.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Асен Блатечки измами Рачков и Любо Нейков

Това звучи като част сценарий за предаването на Албена Вулева. А всъщност е част сценарий за постановката "Вражалец" по Ст. Л. Костов, която Театрална работилница "Мелпомена" поредставя на сцената на театър "Сълза и смях".
Сюжетът напомня доста този на "Криворазбраната цивилизация", но в случая става въпрос за друг вид измамник - фалшификатор, а култът към "Авропата" вече е изместен от култа на селото към "най-голямото село" - София. Тук обаче Happy end няма, защото глупостта трябва да бъде наказана все пак.
Историята конкретно е такава: появява се един ден вражалец (Асен Блатечки) - циганин, който гледа на ръка и познава всичко на всеки във селото (култова реплика: "Е, мангал лъже ли!?!"). И "познава" на Попа (Любомир Нейков) и Кмета (Димитър Рачков), че много бързо ще забогатеят, "заради някого, който е в селото, но идва отдалеко". Те разбира се познават този "Някого" у фотографа (как кой - пак Блатечки), дошъл да си почине и да се насити на чистия въздух и природата.
И започват едни откривания на плаки за фалшифициране на пари, обсъждания на Европа и София, събиране на пари и любовни изживявания. Всичко това примесено с "порочния" смях на Любо Нейков по време на представление, който задължително увлича останалите на сцената. И задължителните май маймунджулъци на Рачков. На техен фон Асен Блатечки изглежда като зрител от VIP ложата, но също се справя добре. Въпреки че, личи си, определено не се чувства особено комфортно.

Снимките, които виждаш, са малко, как да се изразя... нелегални. Но все пак ги виждаш, колкото и лошо да е качеството. Ясно е, че не го правя с комерсиална цел. Просто искам и ти да се насладиш на това прекрасно изживяване. И за да съм напълно лоялен, "легални" снимки на представлението можеш да видиш в галерията на "Мелпомена".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

I'm a Loser, baby...

Опааа, кой е пич, а? Друго е да си на 100 "лосер", ама има бая да опитвам. Е, получава ми се понякога, знаеш.

*Спешъл благодарско на Юлето за линка.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Eurovision БГ - част 3

Дойде средата на януари и стана време за Евровизия. Отново ще имаме възможността да се радваме на поредните "прекрасни" изпълнения на родни таланти. Мхм, дано тази година победителят да успее да направи НЯКАКВО впечатление на финала в Хелзинки.

Вчера станаха ясни и 18-те песни, които ще участват на полуфинала. Още снощи Сашко Байчев от Групата ме зарадва с новината, че са класирани, но пък ми беше интересно и конкуренцията им каква ще бъде. Има доста интересни имена, но ми липсва някой... Слави Трифонов пак ли го няма? Надявам се да не е имал нови пререкания с журито.
По регламент полуфиналът е на 3 февруари, когато ще бъдат определени и 9-те песни, които ще можем да чуем на живо на 24 февруари (събота) в зала 3 на НДК.

Аз лично пожелавам успех на всички и се надявам да няма скандали. Поне веднъж.

P.S. Другото, което се надявам, е този път Азис да не излиза на сцената, PR-ефектът едва ли ще се получи втора поредна година.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Чувствам се изпързалян

Това е снимка от пързалката пред Народния театър. Направих я вчера, около 5 минути след като разбрах, че "пропуските" за представлението "Пушката ще гръмне след антракта" са "приключени". Малко преди това в Сълзата ми казаха, че и там няма билети за тяхното безплатно представление "Клюки от ада".
А бях решил да "получа" подаръка, който Министарски съвет ми осигури за това, че съм вече официално гражданин на Европейския съюз. Знаех за тази инициатива вече повече от месец и предполагам, че причината за пропуснатата възможност да бъда "почерпен" един театър си е единствено моя. Но пък у нас така или иначе първият по време не е първи по място. Вече предпочитам да разбирам за нещо последен и да мога да съм свидетел на случването му, отколкото да научавам месеци преди това и да стоя на последния ред. Както се случи с двата концерта на Сити радио и ТВ и много други мероприятия.
Не знам дали и Ти се чудиш колко "простосмъртни" са имали достъп до заветните "пропуски". Дали пък не са били раздадени по начина, по който обикновено се раздават подаръците?
Не подхождам черногледо - просто е факт, че в единствените дни, в които хората можеха да си резервират места за представления (друг е въпросът дали това бе начинът), касите на театрите бяха затворени. Похвала единствено за "199", чийто билетен център работеше и на 2 януари. За там безплатните пропуски обаче отдавна бяха свършили, което е закономерно, като се има предвид високата цена на билетите им по принцип.
И все пак се попързалях. Днес. Обиколих прекрасните национални галерии, които така или иначе си позволявам да посещавам малко по-често. Сам или с други хора.
Но по-добре сам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: