От доста време насам се кефя на оригиналната реклама на TBI Доверие, ползваща като основа биографията на Бекъм. Тя обаче продължава да е нищо пред това, което ще ти пусна тук.
Неслучайно момчето прави повече пари от имидж и реклами, отколкото с често посредствената си игра на терена.
Барак Обама започва съвсем настъпателно да се запътва към Белия дом. След десетките звезди, които пяха и се изказваха в негова подкрепа. Кампанията заприличва на истинско шоу, а аз все по-малко вярвам, че въпреки страхотната подкрепа за Барак, американците няма да допуснат чернокож президент.
Обама обаче е истински шоумен. Прави се добре на Мартин Лутър Кинг мл. в речите си, а сега му се отдаде възможност да бъде и като... Тодор Живков. Както Ъпсурт ползват аудиоцитати от речи на Тато, така и Usher ползва извадки от речта на Барак Обама по време на Националния конгрес на Демократическата партия в Денвър в края на август.
Парчето е много хубаво, а гласът на кандидатпреидентът се включва много добре в мелодията и текста на Usher, който пее за американската мечта и останалите американски утопии, върху които се гради нациолното им самочувствие.
Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън. Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата. Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното. За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик. След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo"Дани Елфман. Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.
Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":
"Елис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял този остров. Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...
Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара. Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата). Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.
За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.
Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън.
ия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното.
мание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик.
И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън 
определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че 
след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...
Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2008/03/blog-post_06.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAWevVdFC2ab2n56cC_juElnmi8LFvb5GWLw1-N0HhX7F2yk-GhJ5YJZrfalYREwpOB1DkiNNxKZnF1GIiGrrBVxAodGg75uedQ0K-UC5JdIIldKA1NyMDr-PVPotP8tM_zs4k/s72-c/ellis-island-picture.jpg&description=" Е лис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял...){kind=link}