08 март 2007

Дафовска се отказа с чест

Най-голямата българска биатлонистка за всички времена - олимпийската шампионка от Индивидуалния старт на 15 км. от Олимпийските игри в Нагано'98 Екатерина Дафовска обяви днес пред радио "Гонг", че слага край на състезателната си кариера.
Така една от малкото ни радости в зимните спортове приключи с достойнство дългия си път на бялата писта и огневия рубеж. Тя обаче оставя след себе си една голяма основа за развитие на млади таланти и спортна слава за страната ни.
След олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенствa, Катето ще се отдаде на бизнеса си, който започна да развива през последните години, когато бе преследвана от множество контузии.

Можем само да й пожелаем успехите й като мениджър да са също толкова големи, колкото и тези на бялата писта.

P.S. Оказа се, че Дафовска е издала автобиографична книга, написана от журналистите Гено Бахчевански и Емил Милев. Тя обаче няма да се продава в книжарниците, а ще бъде подарявана от олимпийската ни шампионка при специални случаи.
Прочети

05 март 2007

Новото Ново начало

Май много станаха "новите начала" през последната година-две. Няма да изброявам, защото ще се уморя. Пък и не е лесна работа това постоянно да имаш някакво ново "ново начало". Нищо, ще го преживея.
Този път е "нов" стаж. Ако четеш внимателно Блогчо, знаеш, че от време на време правя забежки към рекламата и PR-а. От днес ще "забягам" малко по-често. Добре, ежедневно. Ама няма лошо в това - занаят (освен че се краде) се взема с много труд и постоянство. А Хиксчо никога не е бягал от тях. Е, говоря за интелектуален труд, да копая не мога.
Та, PRoPR е агенцията. Има голяма вероятност аз да вдигна телефона, ако ти трябва качествено обслужване в сферата на корпоративните дела и връзките с обществеността и медиите. Ако няма кой да ти организира събитието - ние сме насреща. (Почнах веднага с пиара, а ;)

Стига толкова засега. Подробности - когато попиташ лично.
Прочети

03 март 2007

Докъде стигна българската "сериозна" журналистика

Честит празник!

И дотук беше хубавата част. Защото нещата май съвсем не са в ред. Има нещо гнило... Къде ли? В родните журналистически среди.
Днес се уверих, че медиите ни тотално са ожълтели. И то не в истинския смисъл на термина, който Пулицър налага преди повече от век, а в нашия си, изпълнен с тъга смисъл. И което е по-лошото, оказва се, че да четеш Шок (Шоу или както му е там името) е доста по-рентабилно, отколкото останалите издания, претендиращи за качественост. И за да не остана голословен, показвам това, което ме ядоса тази сутрин:Това прекрасно банерче се появи на уеб-страницата на вестник Монитор преди десетина дни. Звучи обещаващо, нали: "национален флаг" или поне "знаме" на България. Днес обаче се уверих, че родината ни, според определен кръг журналисти, заслужава да бъде почетена и поздравена за празника си с... хартиено трибагрениче с размери 15х25 (приблизително) сантимтера. И дотук беше цялата грандиозност на "патриотичния" проект на хората на Блъсков да "събудят" народа. Всъщност, може би успяха. Али ако не са, до края на деня ще успеят, когато доста хора ще получат заедно с вестника си един "флаг".

Сигурно знаеш, че не чета 24 часа и Труд по субективни причини (споменах ли нещо за жълти вестници? За мен те са такива). Мисля съвсем скоро да увелича "черния" списък. Просто защото медии, които се подиграват по този начин с аудиторията си (какво като у нас не се печели от тираж!), не заслужават да бъдат на пазара.

И накрая: причината, поради която родната имитация на жълта преса е по-купувана - заради подобни жалки изпълнения като днешното на Монитор и поради факта, че грозният опит за увеличаване на продажбите с прикрепянето на DVD дискове към книжното издание при "жълтите" издания е доста е по-изгоден - две филмчета + солиден като обем "вестник" за 2.50, вместо вестник, пълен с обяви и некролози + "шедьовър на киното" за 3.50.

P.S. Добре, де, понякога в качествените български вестници има и "национален флаг"!
Прочети

01 март 2007

Честита Баба Марта!


Блогчо ти пожелава много късмет, любов, щастие... Да не се отървеш от лека и приятна работа и само бял и червен да бъдеш!
Прочети

27 февруари 2007

Крадци на мозъци

Днес получих една невероятна покана да спечеля едни "скромни" 2500 щатски долара. От мен се иска само да давам и давам идеи, които да бъдат ползвани от други хора, а ако благоволят - може и да ми дадат някой цент:

Dear Website Owner,

You're invited to enter the US$2500 Snap Preview Anywhere Extreme Makeover Contest.


We're reaching out to the 650,000 websites and blogs that use our technology and asking for YOUR ideas on how to make it better.

The top 3 ideas submitted on our blog will receive cash prizes:

1st Prize: US$2500
2nd Prize: US$1000
3rd Prize: US$500

But even if you don't have any ideas on improving Snap Preview Anywhere, please visit the contest and vote on the ideas you would like to see on your site. Your votes will help determine the winners.

And don't forget to leave comments. The two most compelling comments will receive US$500 each. And be sure to click the Add This link which will help promote the contest in Digg and other social media.

Best regards,

Team Snap


Винаги съм обичал да ме използват. Ама този път ще пропусна възможността. Някак хоу-хауто ми свиди да си го давам ей така.

P.S.
Оставям линковете активни, ако случайно ти се прииска да станеш дарител на мозъчни клетки.
Прочети

Карбовски с рулетка във ФЖМК

Мартин Карбовски започна малката си революция по промяната на статуквото в българската журналистика. И то срещу 1.40 лв. на час. Даден бе стартът на лекционния му курс "Теория на рамката" във Факултета по журналистика и масова комуникация. Той пристигна доста преди началото на занятието (не са особено много преподавателите във Ф-то, които го правят), изчака културно да се съберат хора и... остана изненадан от изключително ниската посещаемост.
Карбовски обаче показа професионализъм. Набързо представи себе си исвоите цели с този курс и започна да запознава студентите с материала. Изненадващо заяви, че ще държи на академичната обстановка и официалността на отношенията, поне в часовете. За почивките обеща разговорите и отношенията да са на "ти", понеже и за него било по-лесно така. (Това обаче не му пречеше да изпсува на няколко пъти и да си бъде вулгарен. Ще видим.)
Интересна ми бе мотивацията му да започне един вид преподаване във ФЖМК, след поредицата му изказвания за Факултета и хората, които излизат от него. (Както знаеш, това ми е болна тема и я следя сравнително отблизо.) Заявките са, че си търси съмишленици и че иска да немери обратна връзка с нормални хора. Е, може и да не му се вярва, имайки предвид горния линк, но най-вероятно именно във ФЖМК ще намери хора, с които да сподели и осъществи търсенията си.

P.S. Моментът, в който по средата на лекцията Карбовски започна да си играе с една рулетка, бе изключително симпатичен, но нямаше начин да го снимам. Затова и материалът е без картинка. Пусни въображението си в действие.
Прочети

25 февруари 2007

Още 5 неща, които (предполагам) не знаеш за мен

22.02.2007 @ 11.13 a.m., Велико Търново

1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.
Прочети

24 февруари 2007

Тапийка

След като не успях да се покажа 100% загубен, а изкарах някакви смешни 37%, дойде време да направим нещо за "ентеуегентност". И се получи това:
Прочети

20 февруари 2007

Мъдрост (на)родна

"По-добре да обичаш този, който те пита "Обичаш ли ме?", отколкото този, който постоянно ти повтаря, че те обича."

Ани Чолашка

"По-добре да си благодарен за пътите, в които си благодарил, отколкото за пътите, когато са ти благодарили."

Александър Кръстев
Прочети

19 февруари 2007

Памет българска

Когато историята говори, всички мълчат в знак на съгласие.










Поклон, Апостоле!
Прочети