#моите3причини да гласувам в неделя. С преференция

Ако смяташ да пропуснеш и тези избори, по-добре не ходи за гъби или ягоди, както обикновено. Просто си стегни багажа за "на Запад", защото на следващите избори може единствен вариант за пропускането им да ти е "на Изток".

Сега сериозно: неделя, 25 май, евроизбори. Повече цивилизационен, отколкото политически избор. Мъка, немъка, реших за кого да гласувам и то с преференция - особено защото приятели, на които вярвам, обосноваха много добре точно това предпочитание. А пък аз съм човек на аргументите и човек на вярата в приятелите.

Миналата седмица стартирах една онлайн акция в рамките на проекта "Обещай, че ще гласуваш", но стана време и аз да се включа. Ето ги и #моите3причини да гласувам в неделя:

1. По-висока активност, по-малко влияние на купените гласове 

Всеки път "социологиите" преди избори сочат едно, а резултатите показват малко по-друго, най-вече като резултат за конкретни политически партии. Знаем защо - платеният вот. Затова и е редно да се противопоставим по единствения легален начин - като отидат повече хора да гласуват.

2. Ще мога да дам шанс на някой читав в послушно подредените листи 

Така и така редовно се оплакваме как няма за кого да гласуваме, а ако има - е на неизбираемо място, сега да видим дали ще се възползваме от правото си да избираме истински. Начело винаги се поставят ракети носители, следвани от послушковци, но този път можеш да решиш сам. Предлагам да се възползваш.

3. Желая нормалност, който и да си мисли, че си я е присвоил

С повечето от хората в политиката у нас явно имаме различни ценности, макар "нормалността" да е мото на много от тях. Моето "нормално" обаче не е тяхното "нормално". Аз си искам моята нормалност, в която да живеят съвсем скоро и децата ми. Шансът да победя става все по-голям и по-голям. Шансът да победИМ става все по-голям.


Да, иди за гъби или ягоди на изборите в неделя. Но преди това иди да гласуваш. Няма да боли, поне не и теб. Но пък ТЯХ трябва най-накрая да ги заболи, дори само като сигнал, че нещо не е наред.

И не, не се притеснявай, че ще разкрият тайната на вота ти с номера на бюлетината или по преференцията или чрез някой друг от триковете, измислени всъщност все пак да пооткажат още хора от гласуването - #обещай, че ще гласуваш и го направи на 25 май.

Интересува ме кои са трите причини, заради които ще гласуват в неделя Христо Блажев, Велян Стайков и Ицо Cipisec. 

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кажи "Здравей" на новата Студена война

Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Когато ти залипсва миналото

Разбираш, че ти липсва миналото, когато се събудиш сутрин от песента на повече от 5 вида пойни птици.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато с истинска тъга гледаш площада пред родния си дом, където допреди няколко години дузина деца са тичали подир топката, а сега същата тази дузина мъже паркира колите си.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато историите, които си говорите с комшията (вече станал твой "съсед"), са отпреди повече от 10 години.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато книжките в първата ти библиотека ти се сторят по-интересни от онези, без картинките, които четеш в момента.

Единственият начин да не ти липсва детството е никога да не порасваш на 100%.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Има един правилен начин за правене на журналистика - без страх

Тук можеше да има снимка на плачещата Генка сред втория пореден палеж над автомобила й. На снимката обаче тя се усмихва, точно както трябва да се усмихва всеки професионалист, когато е свършил добре работата си. И то трябва да се случва без никакъв страх

Мечтаех да стана журналист от малък - търсиш истината, често решаваш проблеми, имаш по-лесен достъп до други светове, които можеш да показваш. Поради редица причини, сега достъпът ми до голямата журналистика се изразява в приятелство с чудесни и пробивни професионалисти от бранша и работа с тях на ежедневна база като PR практик, но желанието ми да виждам правенето на качествена журналистика не е станало нито пункт по-малко.

За тези 7 години, откакто смених мечтаната професия, България падна от 51-во до 87-мо място в индекса за свобода на медиите на "Репортери без граници". Журналистите не правят по-слаби материали, макар болшинството от репортерстващите в различните медии да не заслужават докрай названието "журналист", но пък зависимостта им расте постоянно. На този фон през последните години се случваха и нападения над личността на водещи журналисти - побои, взривявания и подпалвания на автомобилите им, а заплахите за саморазправа често се случват вече дори пред камера.

Тази нощ Генка Шикерова стана жертва на палеж за втори път в рамките на около половин година. Дали това е сплашване от поръчител от политическия или престъпния свят (ако приемем, че това са два отделни свята), едва ли ще разберем, след като още нямаме арестувани за случая с първия палеж.

Разкриха ли кой взриви колата на Сашо Диков? Разкриха ли кой запали автомобила на Генка през есента? Разкриха ли кой преби с метални прътове Огнян Стефанов? Отговорът е не. Симптомът обаче е следният: безнаказаност - докато полиция липсва, докато държава липсва, медиите ще бъдат подлагани на натиск от подобен тип. Достойните журналисти обаче, сигурен съм, ще продължат да си вършат добре работата по единствения правилен начин - без страх.

И понеже редовно си плащам данъците и съм свикнал да съм взискателен гражданин, когато някой държавен чиновник не си върши работата, държа да си поеме последствията:
Другарю вътрешен министър, ще си подадете ли най-накрая оставката?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Преди #TEDxNBU - моите 5+1 любими TED-видеа

Признавам, обичам неща (и хора), които вдъхновяват останалите, дори да не са мой основен извор на вдъхновение и възхищение. Нещо такова е и TED, веригата конференции за технологии, развлечение и дизайн - рядко търся нещо конкретно, но почти винаги гледам, когато някой сподели из социалните мрежи линк. (Е, в един момент имах идея да преведа на български всички talks на книжна тематика, но вече беше свършено).

Още не съм бил на български TEDx (макар да съм чест посетител на събитията на "Горичка", където форматът е почти същият), но скоро това май ще се промени. Наближава TEDxNBU и девойките от "организационния комитет" ме поканиха да споделя 5 любими TED-лекции. Изборът е труден, затова ще го направя бързо и по памет.

Започвам с книжна тема, разбира се. Първо е Елиф Шафак, която умее да разпалва сърцата и определено знае как да разказва истории (много важно за мен умение). В тази си лекция тя говори за това какво е да пишеш, как да събираш и пресъздаваш истории.

 

Следва още една писателка - Елизабет Гилбърт, която вероятно ти е известна със съвета си да ядеш, да се молиш и да обичаш. Дори "женските" книги да не са ти присърце, тази лекция на Гилбърт ще ти допадне - тя е за креативния гений, за това как всеки носи една голяма идея у себе си.



Сега и любимият ми роден TED персонаж: чудесната Яна. Яна Бюрер-Тавание, която, откакто я познавам, се занимава с каузи - помага на каузи, разказва за каузи, създава и довежда докрай каузи (и прави TEDxBG).



Продължавам с още нещо от България, но този път на английски. Стив Кайл, който у нас се занимава с предприемачество и менторство, говори за това колко е важно да се забавляваме, да се смеем и да играем, за да успяваме и да сме щастливи.



Номер 5 - Бярке Ингелс. Суперготин и свеж датски дизайнер, създател на голямото копенхагенско студио BIG, чиято корпоративна концепция "Less Is More" води до истински лудости - просто ти се иска да посетиш.



И за финал, съвсем изсън класацията, един сър - сър Кен Робинсън. Любим автор на една от организаторките на TEDxNBU - Деси Бошнакова, така че този talk, озаглавен "Училището убива креативността", освен да покаже отношението ми към образователната система у нас има за цел да изпрати и едно намигване към Деси :)



Това е от мен, TEDxNBU е на 22 март, програмата ще е ясна съвсем скоро, а аз пожелавам успех на чудните Деси, Ади, Събина и Ивелина (които познавам) и на Цветан и другата Деси (които не познавам, но които съм сигурен, също са чудни и с които ще се радвам да се запозная на място), които организират събитието.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

5 екзотични дестинации за посещение от родните депутати

След като родните депутати се оказаха особено активни в международната дейност и опознаването в "лични визити" на екзотични за обикновения българин страни като Куба, Сирия и Тайван, предлагам кратък списък, с който и останалите народни представители да запълнят празнините в дейността на международно низвергнатия външен министър Кристиян Вигенин:

1. Тайланд - освен с вкусната си храна и красивите залези, страната на Рама ще ги посрещне с разкошна архитектура и know-how как в няколко поредни управления да създадат семеен режим с трайни зависимости. Вероятно и ще покажат на местните политици как да обясняват, че нямат сестра.

2. Северна Корея - чиста и подредена страна, с ясни правила и свободи, в която няма свободия - точно такъв строй, в който депутатите ни биха ходили спокойно на работа, без странни хора да ги притесняват и да изискват от тях някакви неща (севернокорейският лидер има и успешен лек за справяне с такива хора - на стадиона и... забавление). Тази особено велика нация успя дори да вземе проби от слънчевата повърхност, което със сигурност дава възможност за оптимизация на родната енергетика и заслужава посещение от парламентаристи, било то и "в лично качество".

3. Украйна - една от най-братските ни държави на изток, където напоследък всички се славят с точно като снайпер око, може да окаже ключова подкрепа с насоки как да бъдат прекратени 7-месечните протести у нас. Подобна визита би била от изключителна важност, предвид зараждащия се транспортен дефицит у нас с намаляването на превозните средства от видя "бял автобус".

4. Иран - наследниците на персите имат сравнително добри познания по ядрена физика и със сигурност биха могли да са полезни в решението дали да строим АЕЦ "Козлодуй" или да се насочим към други енергийни проекти (виж илюстрацията).

5. Луната - като наистина велика страна, KLETA MAJKA BALGARIQ заслужава да е четвъртата държава в света, която да осъществи меко кацане на Луната. И за да сме все пак с нещо пред САЩ, СССР и Китай, които по някаква случайност са ни изпреварили, предлагам да изпратим всички 240 депутати там. С еднопосочен билет...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Наръчник за четене на жълта преса

Преди известно време ми попадна текст на английски, превод от статията "Манипулативни тактики към народа в плуралистична медийна среда" на някой си Пьотр Давиденко, оказал се част от екипа за създаване на пропагандни тактики на КГБ. Текстът е писан в последните месеци от съществуването на СССР, като не е ясно човекът колко важна фигура в стратегиите на репресивния апарат на Съюза е бил и дали "тактиките" са били предназначени за вътрешнодържавно ползване или за изнасяне в преки и косвени сателити (като България, например).

Понеже достигнах до текста в научен архив през няколко препратки, вече ми е трудно да го открия. Пазя обаче записките си, които ще нахвърлям набързо - можете да ги приемате като наръчник за четене на жълта преса (или на медии бухалки, в общия случай е едно и също):

• Внимавайте кои факти липсват в даден материал - често използван похват от жълтите медии, когато се дели злепоставянето на някого, е да се постави лицето в даден контекст. Той обаче никога не е изчерпателен - винаги внимавайте кои факти точно липсват от съответния контекст и какви биха могли да са причините за "тактичното" им пропускане
• Внимавайте кои имена липсват в даден материал - също както при пропускането на факти, обикновено при злепоставяне на някого се пропускат и имената на основните му противници, сред които обикновено са и поръчителите на текста
• Следете средната възраст на хората, за които пише на конкретната страница - ако тя е много различна от вашата, значи вероятно не сте изобщо търсена аудитория от редакторите на изданието. Сменете го с някой по-нормален
• Мислете защо в този момент четете точно тази тема - често се случва жълтите медии да подменят обществения дневен ред с вторични теми, които да изместват вниманието от сериозните проблеми 
• Не се хващайте на номера с обективната журналистика - такова чудо няма. Дори начинът на подреждане на фактите в една новина е начин за субективизирането й, което не е задължително лошо. Често прас-прес медиите закачат съвсем леко някои теми само и само за да се наложи да дадат думата на "другата страна", която в общия случай се оказва правилната страна

В крайна сметка, винаги имайте едно наум за нещата, които четете. Особено в медии, които така и не успяват да спечелят трайно доверието ви.

P.S. И докато си пишем мистификации за пропагандата, в България все пак има достойни журналисти!

Снимка: blog.radikal.com.tr

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Наръчник на младия национал-популист

По всичко личи, че идват избори. Е, те няма да са по плана на хората - възможно най-скоро след незабавна оставка, а най-вероятно по графика на политическата върхушка - 2 в 1 през май след студена и "изстрадана" зимна оставка.

Сигналите са достатъчно ясни - разчистванията вътре в самите партии (казусът "Бисеров"), отделяните високи бюджети за политическа реклама (казусът "Атака"), тръгването на "новите месии" на обиколки из страната (казусът "Бареков"), насърчаването на разделението на народа по уж партиотичната ос "Българи юнаци"-"Бежанците на сапун" (казусът "Пиротска"), ползването на криминални инциденти за създаване на ксенофобски нагласи (казусът "Вики") и още, и още...

И понеже след "прочистването" ще трябва да изгреят нови лица, ето няколко съвета за начеващите национал-популисти, които ще трябва набързо да натрупат популярност сред "лесните" избиратели за предстоящите избори:

1. KLETA MAJKA BALGARIQ над всичко - за истинския българин няма нищо по-важно от рóдината, от нейното добруване и това да пребъде през вековете. Чак след това е Венета!
2. Братска Русия пак ще ни спаси от всички поробители - ясно е, че това членство в Европейския съюз е с цел само да заграбят земята ни и да ни ползват като буфер срещу арабската икономическа инвазия през последните години. Но кой ще ни пази, след като заради НАТО ни закриха и войската!!! А в същото време Русия възвръща старата си слава на икономически титан - това е истината и за българската икономика.
3. Чужденците заграбват земята ни и златото ни - продажбата на българска земя на чужди фирми и граждани трябва да бъде изцяло забранена. Както ние си взимаме почва от пресвещения Божи гроб и я носим тук да ни закриля, така и чужденците малко по малко заграбват нашата напоена с кръв земя, за която дедите ни са давали живота си! Отвърнеш малко поглед настрани и току-виж черноморието ни се оказало чужда собственост (хм, справка - Камчия)
4. Богатите крадат и експлоатират бедните - няма начин да си забогатял честно в тази държава. Е, има едно две изключения - те са явни и скрити собственици на една-две медии. Но! Иначе богаташите са пиявици, които експлоатират труда на бедните си служители, превръщайки ги в роби и забогатявайки все повече и повече на техен гръб. От богатите трябва да вземем, за да дадем на бедните и на пенсионерите! Равенство за всички! Освен пред данъчните.
5. Мързеливите бежанци са дошли тук, за да ги храним и поим, ще ни избият и завземат - едва закърпваме бюджета на републиката, и то с изстрадани заеми за бъдните поколения, а сега и тия бежанци са ни на главата - да ги храним и поим... Те трябва да бъдат екстрадирани обратно в родината си - там са родени, там им е мястото, трябва да са горди с нея, както ние сме горди с нашата велика България.
6. Повсеместното въоръжаване е единственият начин да се справим с престъпността - дали някой ще посмее да влезе в къщата ни, ако знае, че имаме пистолети? Не, нали - да се разреши носенето на лично оръжие еднократна доза!
7. Частният бизнес насърчава сивата икономика и заграбването от корпорациите, трябва национализация - богатите измамници крият данъци и приходи и с това ощетяват държавата ни и дават скритите пари за скъпи коли и апартаменти в чужбина. Корпорациите пък опитват да ни завладеят, мачкайки дребния бизнес и вдигайки изкуствено цените, след което изнасят печалбата в чужбина - има решение за всичко това и то е национализация на индустрията и земеделските стопанства.
8. Вън чуждите автори от учебниците по литература и история - имаме толкова велики български бардове, градили духовната история на родината, нямаме нужда от чуждопоклоничество в учебниците, по които учат децата ни.
9. Народът ни се топи - да затворим границите и да насърчим раждаемостта - не може велик народ като българския да изчезва - стига вече сме емигрирали, да останем тук, да правим горди български юнаци тук - дори не в града, а на село (селата ни изчезват и застаряват!!!). Да затворим границите и да се обедимим за каузата всички да работим за добруването на родината - пари има, материал има, ние сме най-умната нация - няма как да не успеем!
10. Едно време беше по-добре! - няма значение кое е "едно"-то време, няма как да не е било по-добре, защото сега е ужасно зле.

Следвайте тези 10 прости тези и със сигурност ще спечелите гласовете на всеки горд, интелигентен и милеещ за родината българин-патриот на следващите избори!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

СТАТИстите на СТАТИквото

Познавам две прекрасни мили дами на име Мила, които са пряко свързани с УНСС - едната тази сутрин ми каза, че е на крачка да напусне обучението си там по средата и да рискува всички инвестирани досега пари, а за другата това не стои на дневен ред. И двете имат право. Истината обаче е, че и двете са жертви.

Жертви на всички онези СТАТИсти на статуквото (или СТАТИквото), които цял живот са били чаркове в добре смазаната машина за притискане на инакомислието. Жертви на хора като Стати Статев, който с наглостта си, ДС-гърба си и комфорта да е ректор на най-голямото икономическо висше училище у нас се изправя пред цяла аудитория студенти и словесно ги унижава по начин, добре познат от старите ленти. Жертви на СТАТИстите, които сега се налага да играят главни роли - същите онези извадени от гардероба скелети, които днес са остриета на мачкащата пропагандна машина, разгръщаща се на все повече нива под прикритието на съветващо пообъркалите се млади "патѝло".

Поставям се на мястото на студент в УНСС. Всъщност, такъв щях да бъда, ако успехът ми не беше стигнал за СУ, макар че първото впечатление от икономическия университет беше повече от "чудесно" - по време на първия кандидатстудентски изпит там един от квесторите перифразира прословутия line на Ъпсурт "3 изпита за 200 марки и едно прасе" с допълнение "Не е много далеч от истината"...

Та, за студентите - какво следва да направи човек, който е избрал да придобие (открадне?) икономическо образование в УНСС и не е съгласен със статуквото в страната в момента, когато ректорът му идва, присмива му се, подиграва му се, обижда го и си тръгва, след което го заключва? Мога ли да си тръгна и аз и да изгубя всички инвестирани от мен и/или родителите ми (+ държавата, много е важно!) средства, понеже университетът ми се управлява от наглец, изглеждащ по-скоро като Даскал Стати, отколкото като високопоставен учен? Вероятно бих се преместил в друг университет. Ако бях обаче редовно бакалавърско обучение, но ако съм магистратура (не особено евтина) без аналог на друго място?

И да, качеството на обучението в УНСС вероятно е по-високо от други икономически звена на висшето образование и при всички случаи е по-близо до 21. век от тази част на СУ, която аз познавам (немалка). Но тук говорим за морал.

За морал, изправен срещу неморалното СТАТИкво.

Поздравявам Даскал Стати с тема от форума на поверения (а може би подарения) му университет. С посланието, че насоките за преместване в УНСС лесно могат да се превърнат в насоки за преместване от УНСС. И с въпрос - проф. Статев, #оставка?

Защото не студентите са тези, които трябва да си тръгнат!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Окупация? Университетът е само и единствено ваш, на студентите

"Не знам как по-ясно да ви го напиша", колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) - излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е "най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите". Защото отговорът на тезата "Университетът не е само ваш" е "Университетът е само и единствено ваш, на студентите"

Ето няколко обяснения за неща, които може би не разбирате:

1. Университетът не е място, където човек стои на един чин и записва. Това е мястото, където да се среща с правилните хора, да обсъжда своите идеи (и о, шок, да приема понякога чуждите), да краде от опита на останалите, за да се подготвя сам за живота. Е, нещо такова се случва в момента в Ректората и окупираните зали в разпръснатите из цяла София факултети.
2. "единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни" е като избягаме от клишетата, най-вече от клишето да смятаме, че всичко ни се дава даром, че се полага на всички по равно и че надигането на глава е нещо много лошо.
3. Има нещо по-важно от науката - това да си способен да поставиш под съмнение всичко, което ти е наложено като даденост. Извинявам се, това Е науката.
4. Политиката и партийната принадлежност не са равнозначни. Изказването на мнение по важните теми обикновено е политика, но определено не трябва да плаши никого. Политическата, партийната агитация обаче е различна - за нейната роля тук, малко по-долу.

И няколко предложения за неща, които може би трябва да направите, за да защитите настоящата си позиция:

1. Ползвайте студентската си книжка и влезте в Ректората, за да прочетете какво пише на дъската в Зала 272 (помагам: без политическа агитация). Постойте половин-един час - ако чуете партийна пропаганда, съм готов да се извиня.
2. Идете при колегите си в окупираната зала 13 на ФЖМК и измислете начин да накарате преподавателите си да идват на лекции
3. Напишете писмо на всеки един от преподавателите си, с чиито политически възгласи не сте съгласен, и му обяснете, че имате нещо против партийната му принадлежност. Изчакайте резултата. Сигурен съм, че той ще е изразен не в скъсване на следващия изпит, а в обяснение какво и защо - просто защото да си преподавател не е политическо назначение. Не и в моя свят
4. Опитайте да организирате "контраокупация" на ФЖМК, повикайте "журналистите" Петър Волгин и Велислава Дърева да Ви изнесат лекции. Сигурен съм също, че много други "журналисти" ще дойдат да ви подкрепят на следващата сутрин, както се случи вчера. А може би греша?

Снимка: Дневник

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: