19 май 2007

"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."

Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."
Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".
Прочети

15 май 2007

Удоволствието от работата

Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.
Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
Прочети

08 май 2007

Любов ли е...

Мъж. Жена. Той е видимо по-голям от нея. Те се обичат или поне така твърдят. Тя най-често го вярва, докато той показва наченки на привързаност. Вероятността да видиш по улиците или още повече в кола младо момиче с по-върастен мъж и това да е баща й е 1%. Добре, 1.5% да са. Въпреки че в този случай нормалната реакция е "Гледай я тази, няма ли за нея нормални пичове на нейната възраст, че се е хванала с тоя чичка?", истината е, че проблемът е по-скоро психически. И то за самите млади момчета.
Общо взето това е плод на младежкия мачизъм, защото се смята за нормално младите момичета априори свързани с момчета. Това обаче се оказва все по-голям мираж. (Вярно е и това, че много рядко хората се настройват против мъже, които живеят с по-възрастна жена.). Предполагам, че на много места любовта е двустранна. Но кой обича парички, кой свежа плът... Трудно е да се разгадае, особено когато човек не е способен да чете мисли.
Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.

"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...
Прочети

07 май 2007

Гето ли е Студентски град?

Аз живея в ето този блок. Води се семеен, но семействата в него не са особено много. Поне не и в моя вход. Леко е поизлющен, но това е от годините. Старата любов ръжда не хваща ръжда, казват. Но това явно не се отнася до старите панелки.

Това пък е домът на моите съседи. Мисля, че имам много съседи, но тези са по-специални. Те живеят в... трансформатор.
Едно време исках да ида на гости на семейството, което живее над нас, за да видя бебенцето. Отказах се, защото майка му крещи всяка сутрин, когато дребосъчето се разплаче. (Постоянно се чудя дали тя не огладнява някога, за да разбере какво му е на него.) Сега обаче ми се иска да отида на гости на комшиите от трансформатора. Вярно, че са роми, но какво пък. И циганите са хора, и на тях не им е лесно (паразитният живот също е труден, предполагам).

Това са съседите отсреща. Мисля, че са строители, понеже спят във фургон. Ама май живеят по-добре от мен. Аз се "ширя" в студентска стая 3.5 на 4.5 метра с още един съквартирант. На тях им е по-тясно. Аз обаче нямам сателитна цифрова телевизия.

Ако не си ми идвал/а още на гости, няма смисъл. Ще видиш съвсем нормална стая. И все пак, ако дойдеш, ще се направя на габровец - ще те заведа у комшиите. Те живеят по-интересно.

P.S. ЧРД на другия щастлив обитател на 115 стая в 55б - Роско.
Прочети

06 май 2007

Честитутка

6 май. Хубав ден. Навън пече слънце, а утрото също беше прекрасно. Започна с изпускане на предаването на Роско по БНТ, но пък продължи с няколко прекрасни неща.
Първо си поговорих с Жорко и му честитих именния ден, после направих една прекрасна тренировка във фитнеса заедно с Йолина, научих, че Вики е класирана за финала на риелити кастинга на радио Фреш за водещи и... изчаквам още прекрасни новини.

Та, поставям ти няколко задачки:
1. Веднага влизаш тук и гласуваш за Виктория Карова.
2. Обаждаш се на Жоро или му пращаш SMS за именния ден.
3. Записваш си в тефтерчето другата неделя да станеш в 7.50 да гледаш Роско в една от главните роли в "Яко".
4. Почваш да се грижиш малко повече за тялото си и здравето си, че не може само да се работи като грешен дявол - трябва и малко време за разкрасяване.

Сега - приятно празнуване. И да не прекалиш с агнешкото!*

* Нито едно същество от агнешки произход не беше наранено по време на писането на този пост. За после обаче не гарантирам...
Прочети

03 май 2007

Licht, Mehr Licht... Bitte!



When it seems
Like the world around you's breaking
And it feels
Like there's no one else around you
And it's quiet
There's a silence in the darkness
And it sounds
Like the carnival is over

As you walk
In the crowded empty spaces
And you stare
At the emptiness around you
You wanna go
To the city and the bright lights
Get away
From the sinners that surround you

Cause I will be there
And you will be there
We'll find each other in the dark
And you will see
And I'll see you too
Cause we'll be together in the dark

Cause if it's coming for you
Then it's coming for me
Cause I will be there
Cause we need each other in the dark
And if it terrifies you
Then it terrifies me
Cause I will be there
So we've got each other in the dark

As I look into the sky
There's sparks bright as ice
You want me to take you over there
I want you to stay with me
Cuz you're not the only one
The only one

No, no
Don't worry
You're not the only one

Cause if it's coming for you
Then it's coming for me
But I will be there
Cuz we need each other in the dark
And if it's panicking you
Then it's panicking me
But I will be there
So we've got each other in the dark

In the dark
In the dark
We'll need each other in the dark

In the dark
In the dark
We'll hold each other in the dark

Now we're saved together in the dark

Cause we've got each other in the dark
Прочети

25 април 2007

Дни на свободното слово - part III

Днес бяха открити третите Дни на свободното слово. Тази година фестивалът ще продължи повече от месец. Началото беше поставено във Френския културен център с изложбата "Купувам". В нея са експозирани творби от младата френска фотографка Елоиз Болак, Мария Македонска, Христо Панчев и Евгени Вацов. На откриването на изложбата бе представена и мултимедийна презентация на тема "Уличните изкуства" отново с фотоси на Елоиз Болак. Експозицията "Купувам" е в изложбената зала на Френския център на ул. Дякон Игнатий 2 до 31 май.
Стана ясна и окончателната програма на журналистическата част от Дните. Днес потвърждение за участието си дадоха Васил Иванов, който ни беше на гости и миналата година, както и Матю, който е кореспондент за Балканите на няколко големи западноевропейски издания. По-рано беше постигната договорка и с Маргарита Михнева и екипа на "Господари на ефира", които ще участват със свои разследващи репортажи.
Журналистическите срещи - основен елемент от Дните на свободното слово, са от 7 до 11 май, като уточняването на конкретните дати за участниците предстои.

Тази година сме се постарали и за по-доброто медийно отразяване на инициативата. Вчера бе излъчено интервюто по българския клон на френското национално радио RFI, където участвахме Ицо, Мария и Аз. Днес пък се влкючих в ефира на ФМ+, за да дам малко повече подробности. На изложбата имеше и представител на Капитал Light. Така че...

Внимавайте, започваме!
Прочети

19 април 2007

Success story

Не пиша този пост, за да ми завидиш. Пиша го, защото времето му отдавна е дошло. Приеми появата му чак сега като изчакване на истинския звезден момент. Това е публикация за начина, по който изобретателните и идейни хора могат да надскочат себе си, да надскочат и решетките, с които ги обгражда малкият град, да игнорират всички пречки, за да изпълняват бавно, но сигурно целите, които някога са си поставили. На твоя блог едва ли би се появил материал за успехите на майка ти. В моя свят обаче има герои.

Дамата,

което ще ти представя, е Марияна Кръстева, председател на УС на фондация "СПАСЕНИЕ-97" - гр. Стражица. Най-големите два триумфа се казват Калоян и Александър. Те обаче отдавна са излезли от нейната юрисдикция (или само така си мислят), за да се появи нов успешен "проект" - поредното за България НПО, но неповторимо за ареала, в който действа. Фондация "СПАСЕНИЕ-97" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Стражица за последните две десетилетия.
Въпреки че е на 10 години,

Фондацията

започва работа в по-големи мащаби едва през 2001 година, когато с решение на Общинския съвет за председател на Управителния съвет е избрана Марияна Кръстева. Тя предприема подготовка за сериозни проекти с няколко обучения, които посещава, за да се запознае с реалностите в неправителствения сектор в този период. От там идват и първите контакти, започва и търсенето на външно финансиране, осъществяват се връзки с потенциални партньори по бъдещи проекти. "Фондацията е като логото си, казва Марияна, тя е чадър за хората с потребности"
Веднага си проличава и усетът на Кръстева към

мениджмънта.

За една година към Фондацията се присъединяват трима доброволци - млади хора с познания в различни области и най-важното - с огромен потенциал, който планират да се развие именно в работата им за организацията. "Доброволците в моята организация са по-скоро доброзорци", допълва марияна, подсказвайки за огромните изисквания, които има към хората, с които работи. За неч обаче те трябва да са високи, колкото амбициите за постигане на успех във всяко начинание.
Какво би следвало да направи един разумен мениджър, след като е успял с HR ходовете си - да инвестира в новите си помощници. Следват обучения за доброволците в лидерство, подготовка и осъществяване на проекти. Същевременно новоусвоените познания се реализират под формата на изпълнение на акции и кампании с по-тесен обхват, насочени към основните целеви групи - малцинствените общности в района и хората в риск.

"С малки стъпки..."

Първите програми с външно финансиране са насочени към безработните и младежите със завършено средно образование, които трудно могат да си намерят работа в момент, в който Община Стражица е с едно от най-високите нива на безработица в страната. Постепенно се натрупва портфолио от осъществени проекти, което по-лесно "развръзва кесиите" на донорите и спомага за по-бързото намиране на финанси, благодарение на постоянно увеличаваните контакти. Така "С малки стъпки към върха" (както се казва и един от осъществените проекти) се набавят средстава за закупуването на техника и осигуряването на офис. Съвсем в реда на нещата идва и участието на Фондацията като съучредител в Асоциацията на неправителствените организации от малките населени места.
След последвало краткотрайно затишие се стига до

поредния голям проект,

финансиран от Фонд “Социална отговорност на Първа инвестиционна банка”. “ДОВДЛРГ* - наша обща отговорност” е на стойност над 6000 лева, което е голяма сума за мащабите на Община Стражица. "За мен този проект е по-скоро полезен, отколкото голям. Но е наистина важен".
И тук е поредното откритие на Кръстева - контролът от страна на донорите (както и спечелването на тяхното доверие за нови съвместни проекти) би могъл да бъде осъществяван най-добре с редовни доклади под формата на... публикации в

блог.

След като заедно със своите доброволци през годините е развивала познанията си за медиите и силата на онлайн пространството, тя е улавя точния момент, в който да използва силата на разрастващата се блогосфера. Така се ражда и официалната страница на проекта, където могат да бъдат проследени всички дейности по изпълнението му. Всъщност, ако знаех и малко английски, блогът и другите неща щяха да са върха, завършва Марияна Кръстева. И с усмивка на уста уверява, че през лятото ще се захване сериозно с този чуждоезичен пропуск.


-----------------------------------------------------------------------------------------------
* ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи
Прочети

17 април 2007

Раздадоха наградите "Пулицър" за 2007

Бордът, който присъжда ежегодните награди за журналистика, литература и музика "Пулицър", и тази година раздаде своите награди. Журито, съставено от известни редактори и учени от Щатите, обяви дългоочаквания списък с отличилите се. В него прави впечатление постижението на "Wall Street Journal", който единствен грабна две статуетки - за международен репортаж за отразяването на растежа китайската икономика в поредица от 10 части, озаглавена "Голият капитализъм на Китай", както и за обществено полезни репортажи - поредицата "Perfect Payday", която доведе след себе си сериозни разкрития за злоупотреби, разтърсили корпоративна Америка.
Тази година първенец при художествените романи е Кормак Маккарти с "Пътят", а "Естествен пазител" носи Пулицър за поезия на Наташа Трюдъуей. Специалните награди отидоха при фантаста Рей Бредбъри и при иконата в джаза Джон Колтрейн.

Пълният списък на наградените може да видите тук.
Прочети

Футболът служи и за забавление

Футболът отдавна ми омръзна. И то не защото го гледах постоянно през един доста дълъг период от своя живот, но и защото... не ме кефи особено като спорт. Предполагам, че знаеш за влечението ми в други посоки, по просто в последната една година ми се налагаше да го "работя". По задължение. Това също отблъсква, нали!?!
Онази вечер обаче се натъкнах на нещо наистина прекрасно. Тук съм ти качил един филм на ВВС, посветен на най-големите футболни куриози в историята на футбола. РАзделени са по категории и повярвай ми, подборът е достатъчно красноречив.
Разбира се, всичко е пречупено през британската призма, но, хей, кой е измислил "най-великата игра" все пак!
Освен забавните (понякога и доста чернохуморести) ситуации, видеото може да се похвали с наистина духовит коментар. В интерес на истината, бих отделил няколко часа, дори дни, за да преведа тези зашеметяващи реплики. Ще ми намериш ли субтитри на английски?
Прочети