Важен въпрос...

Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?

Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...

Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...

Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."

А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...

Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".

Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.

Аз имам да ти кажа нещо:

Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...

Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.

Against Me! - Stop!

Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Милиционери по дънки раздават присъди

Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...

А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.



Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Picket Fences

Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Живеем ли в политическа педофилия?

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:

Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.


И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.

В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой съм аз извън работата?

Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.

Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.

Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.

Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".

Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.


Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".

Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.

Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.

P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)

P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)

Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Яне Янев Unplugged

Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изгелжда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?


Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Сън в съня

Много се чудех как точно да участвам в тазседмичния #blogch. Със сигурност не искам да е текст, а ако имаш идея как точно рисувам, трябва да се радваш, че не пускам някаква картинка :). Въпреки това, все пак става въпрос за визуален проект...

Опитах да си представя нещо, пускайки си "Сън в съня" на PIF. И се появи нещо красиво. Сега ще се визуализира и пред теб. Пусни си го заедно с песента, за да видиш какво ми става от време на време, като се заобиколя с хубава музика.

Сега се очаква да коментираш тук и да гласуваш евентуално в Svejo, така че... Но само ако ти хареса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Милиционерският флашмоб

Цветанов е много симпатичен бивш младеж.

• Първо започна тайна операция срещу "Наглите".
• После обяви в ефира на БНТ1, че в момента тече операция "Факирите".
• Сега направо си ги предупреждава: "Министърът на вътрешните Цветан Цветанов обяви операция "Октопод 2", която ще бъде проведена из страната.", гласи цитатът в днешния "Дневник".

Честно казано, акциите на МВР вече започнаха да стават все по-нелепи и да заприличват на провалени флашмобове: от "Аха-аха да го направим след малко, спецчастите - тръгвайте натам." до "Пичове, гответе се - утре идваме да ви приберем."

А преди просто дребните ченгета доносничеха на бандитите. Сега го прави ченге №1 (тук не в ДС-смисъла на думата, въпреки че не е крайно грешно).

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Вместо About: Какво знае Google за мен?

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

P.S. Шоколад

P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: