Лесно ли е да вдъхновяваш младите онлайн

Кои са „Лидерите на бъдещето“ и кои са четирите стъпки от техния път към вдъхновяването на младите онлайн? Опитах да обясня това по време на презентацията си на традиционната конференция „Образование и бизнес“, организирана от телевизиите Bloomberg Bulgaria и Bulgaria On Air на 11 май. Вижте тези 4 стъпки, както и самата презентация:

Стъпка 1: Да бъдеш по-добър всеки ден

Образованието отдавна е много различно от това, което познаваме в традиционните пространства на класните стаи. Днес границите в обучението са на практика премахнати с активното навлизане на масови отворени онлайн курсове (MOOCs). Най-големите подобни платформи, част от тях стартирали от университети като Харвард, МИТ и Станфорд, привличат младите с максимална опростеност, възможност за свободно гледане на видеолекциите и силен елемент на социализация по време на обучението.

Отделно от това големите социални мрежи използват всяка възможност да станат част от edtech сектора. Най-голямата професионална мрежа в света LinkedIn например помага на новите лидери не само чрез своята платформа Lynda, но и с програмата си University Finder. Тя близо 2 години LinkedIn подреждаше най-добрите университети на базата на успеваемостта на техните студенти да намерят работа в най-добрите компании, а от средата на май ще бъде обособена като специално мобилно приложение за студенти.

Стъпка 2: Новите визитни картички

Малкото картонче с размери 9 на 5 сантиметра, което доскоро всеки с удоволствие даваше при нови бизнес контакти, вече е до голяма степен демоде. Новите визитни картички са напълно дигитални, динамични и напълно в контрола на собствениците си – профилите в LinkedIn, Facebook, About.me, както и Vimeo и Behance.net за хората на с креативни професии.

Всеки оставя своя онлайн отпечатък, а новите лидери знаят много добре как да го управляват. 82% от всички онлайн потребители на възраст 18 до 29 години ползват Facebok, затова и можете да видите Facebook-звезди с десетки, дори стотици хиляди последователи. Друг важен знак е фактът, че 38% от потребителите на LinkedIn са на възраст от 18 до 34 години – бъдещите бизнес лидери са наясно, че изграждането и поддържането на контактите в професионалната мрежа е от голямо значение за развитието на тяхната кариера.

Стъпка 3: Как да поведеш последователите си към нещо по-добро

Добрата новина е, че снимката не е на опашка за хляб от посттоталитарна държава в средата на икономическа криза, а на опашка за книги, в която над 90% от чакащите са на възраст между 14 и 20 години. Причината е премиерата на книгата на Емил Конрад – влогър с 300 хил. последователи във Facebook и 230 хил. абонати в YouTube, като всяко от видеата му се гледа над 100 000 пъти само за първата седмица.

В рамките на по-малко от година бяха продадени над 50 000 екземпляра от „Нещата, на които не ни учат в училище”, а над 30 000 младежи се срещнаха с Емил лично по време на националното турне за представянето на книгата. Разбира се, тази популярност не идва за ден, нито е случайна – вече няколко години Конрад изгражда внимателно своята „армия“ от последователи, говорейки на езика на новото поколение за темите, които ги вълнуват, с много хумор и самоирония. И комбинация от закачки със самата аудитория, подаръци и хиляди часове в лична комуникация с фенове.

След като последователите са натрупани, идва време да ги поведеш – с повече разяснителни клипчета, с по-отговорни теми на видеата, понякога и с потропване с пръст по масата.

Стъпка 4: Отговорността да си лидер

С голямата популярност обаче идва и отговорността – да осъзнаваш, че си модел на подражание, и всяко твое действие или позиция е с голям вирусен потенциал и може да достигне до хиляди хора.

Подобна е тежестта и на раменете на Ханк и Джон Грийн, познати като Vlogbrothers. Те създават своя канал в YouTube в началото на 2007 г., като публикуват по 2 видеа седмично и вече имат над 2,8 млн. абонати. Техните 1100 клипа са гледани общо над 600 млн. пъти и това е наистина високо предизвикателство за всяко следващо видео. Ханк и Джон обаче се възползват изцяло от своята отговорност и залагат все повече и повече на образователния елемент. Една от последните им рубрики Hank and John EXPLAIN! разказва на достъпен език за теми, които обикновено са съвсем скучни и безинтересни за подрастващите – данъци, вътрешна политика, здравеопазване, проблемите в Сирия, Хонг Конг, Северна Корея, щатските Президентски избори 2016 и какви са възможните сценарии според изборните резултати.

Отделно от това, Джон Грийн е не само сред най-продаваните, но и сред най-цитираните от медиите съвременни писатели. И в тази си роля той показва, че осъзнава голямата отговорност на своята трибуна – пише не просто по чувствителни теми, но и успява да подбуди емпатия у своите читатели. Като резултат от успехите му, романите бързо преминават и на кинолента, за да достигнат до още милиони младежи по цял свят.

Видео от лекцията можете да изгледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Ще се радвам да споделите размисли по темата в коментарите под този материал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#TED2016: Година на изненади и мечти

Photo: Bret Hartman / TED 

Всичко започна като изненада. "Освободи си вторник вечер, ще те заведа на едно място, ще ти хареса". Разбира се, нямаше нужда да питам. Изчаках. А във вторник вечер просто седнах в киносалона и се насладих. Откриването на глобалната конференция TED във Ванкувър на живо. Основна тема: DREAM.

Седем чудесни лекции, които тепърва ще бъдат показани на широката аудитория, извън онези щастливци, които гледаха на живо в залата и в десетки киносалони в цял свят. Началото бе дадено от 10-годишната Ишита Катиял с едно просто послание към родителите - не отнемайте детството от своите деца. След това разговори за Космоса, за ДНК, един джемсешън на автора на музиката в "Беднякът милионер" АР Рахман, който приспа половината зала (окей, така е, макар аз да му симпатизирам още откакто с магьосника Дейв Стюарт създадоха супергрупата Superheavy).

После обаче влезе тежката артилерия - един от кураторите на TED, Дан Палота, разказа как мечтае всички да можем да живеем със страховете си, като се изправяме срещу тях всеки ден. Смела мечта, която се е реализирала - да може да се омъжи за своя партньор.

"Време е да започнем да живеем в няколко измерения. Едновременно".

Сега, това е Шонда. Шонда бе представена като "най-влиятелната жена в съвременната телевизия" и това се дължи на един прост факт - тя е създател на някои от най-популярните и успешни ТВ сериали от последните години - "Анатомията на Грей", "Частна практика", "Скандал" и новият "Как да ни се размине за убийство?". Титанът Шонда Раймс говори за това какво е да произвеждаш 70 часа първокласно телевизионно време и все пак да останеш верен на себе си. И на Жуженето.

Страхотно подредено представяне, многократно репетирано, но изпипано до милисекундата. С точния ритъм и пресеченост на говоренето, със страстта и историята - как можеш да погледнеш себе си, да видиш къде какво изпускаш и да се вземеш отново в ръце. Подреждайки приоритетите си правилно, оставяйки си време за малките неща и най-вече за важните неща - децата и близките си. Защото няма по-страшен звук от този, в който не чуваш Жуженето.

И накрая 64-годишният-с-тяло-като-на-десетокласник Бил Джоунс, истинска икона на танците, разказа 4 (добре, де, 5) истории само в 21 пози. Да, и тук имаше много мрънкане и пуфтене в салона, напълно незаслужено. За съжаление, видеото още не е качено, но самото изпълнение бе красиво в еднообразието си от движения и многообразието от комбинации между тях. И наистина внушително излъчване.

П.П. Самата конференция продължи в рамките на 5 дни и приключи в петък, като в паузите на отделните сесии бяха показани 33 кратки филма на различни теми. Ето за десерт един от най-впечатляващите - "Откритият космос" на Сандер ван дер Берг с кадри от мисиите Cassini и Voyager и музика от "That Home" на The Cinematic Orchestra.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

10... Или точно третина от един живот

Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо трябва да останеш "стъпил върху раменете на гиганти”

Понеже Леонардо Ди Каприо при поредната си награда снощи е разказал колко е важно да си даваш сметка, че при всеки голям успех си "стъпил върху раменете на гиганти” (казал го е първо Нютон, между другото), Нийл деГрас Тайсън обяснява същото на миличкия сладък рапЕр B.o.B.

Самият B.o.B. от няколко дни пълни Twitter-профила си със статуси за това, че Земята е... плоска.

I question the international laws that prevent you from exploring Antartica and the North Pole... what's there to hide?

— B.o.B (@bobatl) January 26, 2016

Но Нийл припомня и нещо друго - когато имаш такова голямо влияние - инфоленцер си, един вид - не можеш да си позволиш да говориш като олигофрен, защото това си има последствия.

Та така - изгледайте го, важно видео в неравната борба на науката с невежеството

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.

Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: