Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 

Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.

Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

• Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
• Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
• Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
• Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:

Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.

Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

• Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
• Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
• По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
• Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.

Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Езикът като цивилизационен избор: Защо думите, които ползваме, са важни

14 април 2019 г., неделя

"Ако си мислите, че ни управлява Бойко Борисов, лъжете се - управляват ни Каракачанов, Джамбазки и Валери Симеонов. Да сте чули Бойко да е въвел нови думи в българския език?"

Използвах тази шега, граничеща с жестоката истина, на няколко пъти през последните седмици. Понякога получава неразбиращи погледи, понякога ѝ отвръщат с тъга, понякога - с кимащо съгласие. Зад нея обаче се крие причинно-следствената връзка за това обществото ни да е постоянно разтърсвано от скандали и медийни димки.

Конкретният пример тук сочи реториката на националистическите партии в парламента, включително активната им кампания срещу Истанбулската конвенция и вкарването на думата "д*енд^ри" (съжалявам, под достойнството ми е да я напиша) като обидно нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или за такива, за които сексуалната ориентация на другите не е болка за умиране.

Всъщност езикът винаги е бил и ще бъде един от основните начини за управление на екипи, организации или цели държави. Помислете за вътрешнокорпоративната комуникация, но и за пропагандата и за "новговор" от "1984" на Оруел. Няма дума за нещо, то не съществува, има често ползвана дума за нещо - то е много важно и евентуално опасно. За демагогия и лицемерие няма нужда да си говорим, сред политиците те са прекалено често срещани, но ние, като личности, можем спокойно да си ги спестяваме.

Освен всичко друго, нашето отношение към езика показва собственото ни отношение към самите нас - дали се взимаме достатъчно насериозно, за да имаме богат речник и да ползваме красиви, дори цветисти изрази в ежедневната си реч.

През изминалата седмица бях обучител в 4-дневен лагер по медийна грамотност за ученици от цялата страна и едно от момчетата ме попита

"Какво значи "лингвистика"?"

Обясних му, че това е науката за езика и изследва начина, по който ползваме думите. Разказах му също, че един от най-великите учени на ХХ век Ноам Чомски (прочети това интервю с него от 2006 г., един от първите текстове в блога) всъщност е лингвист и през последните десетилетия прекарва немалка част от времето си да анализира езика на американските политици и съответно да ги критикува за действията им и разминаванията по оста "обещано-извършено".

Аз лично отделям много голямо влияние на езика си. Той ми дава възможност да се отличавам от хората, които го ползват, за да сеят омраза и разделение - истински цивилизационен избор. Ползваш ли тяхната реторика, техните изрази, ставаш точно като тях... Същевременно се възхищавам не на общите авторитети, а на хора, които умеят да правят вълшебства с езика - за писателите е ясно, но сред онези, с които си говоря всекидневно, също има подобни вълшебници.

Особено в момент, в който грамотността става все по-голям проблем (по-скоро липсата ѝ), връщането ни към средновековните зависимости от мираж се превръща в съвсем реална заплаха. През настоящата година ще гласуваме (най-малко) два пъти, което означава, че ни очаква силно замърсяване на езиковата среда - политиците ще започнат с празните си обещания, маскирани като красиви лозунги, ще се активизират тролските ферми и е много вероятно да се появят големи скандали, базирани на реч на омразата.

Струва ми се, че точно сега е правилният момент да си дадем сметка колко важни са думите, които ползваме, и да започнем да даваме пример на останалите с езика си.

P.S. Разбира се, има и подходяща TED лекция по темата. Отдели ѝ няколко минути.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ерик Фламхолц и неговите 9 критични задачи за успеха на една организация

Следпанаирната седмица би трябвало да е отредена за почивка, особено ако за пръв път участваш на Панаир/Базар на книгата. Аз обаче не смятам така (иначе нямаше да си тук, предполагам) и си планирах няколко вълнуващи срещи и събития. Такова определено беше гостуването на бизнес консултанта проф. Ерик Фламхолц - преподавател в Anderson School of Management, UCLA и президент на Management Systems Consulting Corporation, на поредното издание на Клуб Investor.bg Предприемачество на 30 май. Той беше тук заедно с партньорката си Ивон Рандъл, за да говорят за това кои са двигателите на финансовия успех в различните етапи на развитие на една компания.


Фламхолц акцентира върху това колко е важно всяка промяна да бъде базирана на реални данни, както и различните теории - всеки път, когато прочетете нещо "революционно", трябва да си давате сметка дали зад това стоят изследвания и данни или е просто нечия теория. Заедно с това просто трябва да живеете с незаличими 10% риск от провал - просто трябва да се справите с тази мисъл.

Сред основните акценти в лекцията на Фламхолц и Рандъл бяха жизненоважното за всяка компания справяне с "болките на растежа" и изграждането на подходящата инфраструктура за преминаването към всеки нов етап от този растеж, разделящ се според тях на 7 фази.

Върху какво да се фокусира мениджмънтът по време на всеки от етапите на растеж

Всъщност, към следващите от етапите се преминава само ако си преминал всички препятствия на отминалата фаза, само седмият, най-коварният може да се появи във всеки един момент - упадъкът (decline). Във всяка фаза има конкретни ключови задачи, които трябва да бъдат разрешени, както и съответстващи "болки на растежа". И колкото по-голямо е разстоянието между мястото, където компанията би трябвало да се намира, толкова по-силни са тези болки.

Проф. Фламхолц описа и

9 критични задачи за успеха на една организация

1. Определете адекватна бизнес концепция.
2. Формулирайте стратегическата мисия - какво искате да постигнете за конкретен период.
3. Развийте основната стратегия на компанията - на нея след това ще се основават всички по-малки като време и обем стратегии.
4. Определете подходящ пазар или ниша, в които да оперирате - тогава се подгответе да се състезавате с конкуренцията на база качество на предоставяното обслужване, защото реално продуктът ви може да е почти идентичен.
5. Създайте подходящата услуга/продукт.
6. Привлечете и развийте ресурси, които да позволяват на бизнеса ви да оперира и да са основа за управление на растежа.
7. Развийте система от операции, чрез която бизнесът да функционира на дневна база.
8. Развийте система на управление, която да позволи адекватното изпълнение и постигане на дългосрочните цели пред компанията.
9. Развийте и управлявайте ефективно организационна култура на компанията.

Ако има нещо, което задължително трябва да запомните от всичко, което Фламхолц каза, то е, че

„Фирмите не се конкурират чрез продукти и пазари, а чрез инфраструктура и корпоративна култура”

Основните концепции на проф. Ерик Фламхолц и Ивон Рандъл можете да прочетете в новата им книга "Болки на растежа. Изграждане на устойчиво успешни организации", излязлата току-що на българския пазар от ИК "МаК".

Ето ги и тях - класическите "Болки на растежа" пред всяка една организация

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Късметът на колелото

Ако откриването на колелото се смята за начало на една от първите технологични революции (защото огъня го е донесъл Прометей, нали...), то има двама младежи, който продължават да носят въртяща се радост на деца, които не могат да си го позволят. Това са Александър Македонски и Иван Ралчев от 1bike, които в подкрепа на бизнеса си за модернизиране и освежаване на велосипеди, реализират благотворителна акция за набавяне на колела за деца в нужда. Поканихме ги в Читалище.то да разкажат за всичко това през миналата година, беше време да ги посетим и лично в Дряново, за да усетим още по-близко онова, което правят.

Инициативата

Тази година "Колело за смет, за дете велосипед" има своето трето издание, а целта е ремонтирането и даряването на 120 велосипеда – 100 на деца от приемна грижа и 20 на Дом за временнно настаняване от семеен тип в с. Дрен. Кампанията е започнала на 17 април и ще продължи до 31 май. Велосипеди се събират като дарение през цялото време, а тяхното ремонтиране ще се случи в рамките на 3 или 4 доброволчески уикенда в Дряново - освен тази седмица, такива ще има и на 13/14 и 28/29 май, както и евентуално на 3/4 юни.

Първият доброволчески уикенд

Дряново е прилично близо до Стражица, така че имах възможност да комбинирам прибирането си до родния град за дългия уикенд с гостуване до работилницата, в която Алекс Македонски и приятели ремонтират дарените за кампанията велосипеди. Признавам, не съм карал колело от повече от 10 години, затова с Мила бяхме полезни предимно за проверка на гумите и досадни дреболии, с които веломайсторите вероятно не биха искали да се занимават :) Но пък атмосферата беше страхотна, а и имах възможност да разпитам Македонски за повече подробности около тазгодишното издание на "Колело за смет, за дете велосипед".

Вижте видеоразходката:



Още за "Колело за смет, за дете велосипед" можете да научите на сайта на 1bike. А ако имате ненужно, но все пак ставащо за каране колело вкъщи, дарете го - това ще бъде истински късмет за самото колело ;)

Между другото, Александър упорито отказва да напусне родното си Дряново, въпреки че в по-голям град вероятно щеше да бъде в пъти по-успешен. Това заслужава уважение и още повече подкрепа от общността (макар обикновено да ставаме свидетели точно на обратното), а и съм сигурен, че може да е чудесен заразителен пример.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"...

"След като аз бях поканен на среща с главния прокурор преди 2 седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става нетърпимо за него - че какво е това, дето аз подкрепям "Да, България", какво е това, дето "моята" телевизив BiT, в която Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и разбира се, вестник Сега и [Христо] Комарницки"...

Има някакви неща в политиката в китната ни държава, които така и не мога да ги осмисля. Не, не е това как Бойко Борисов може да печели всички избори, не е и как хора с определено трудна за откриване интелигентност стават депутати. По-скоро е за това как се стига до ситуацията на безнаказаност в почти всички институции. Горният цитат е от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ АД и председател на Българската стопанска камара, който на среща с Дамския бизнес форум разказва как главният прокурор Сотир Цацаров го е поканил на среща в чужд офис, за да го сплашва.

Ето го и самото видео, без монтаж във важната си част:



Знам, че най-вероятно няма да последва нищо, дори и след утрешната пресконференция на ръководството на "Да, България". Винаги съм мислел обаче, че е нужно само един да заговори - само един водещ бизнесмен, който е бил заплашван, рекетиран, на когото са опитвали да вземат част или дори цели компании. И колелото ще се завърти. Дали ще се случи сега?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: