Чакаш ли тортичката?
А ние с братовчедка ти чакаме да почеприш :D
Муц!
А ние с братовчедка ти чакаме да почеприш :D
Муц!
15 март 2008
12 март 2008
Пожелах си... страхотен ден
Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).
Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).
Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.
10 март 2008
Като първото (Ой)Сашко парти второ няма!
Оп. О-о-ой, Сашко, сладуранко Сашко, и забавен Сашко, и красавец Сашко. Умножено по 2. Айде, че свършиха!
Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!
Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.
Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.
Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
09 март 2008
Нов дом, нови надежди
"Елис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял този остров.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че 
след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...
Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара.
Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).
Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.
За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че 
след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара.
Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.
За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.
08 март 2008
05 март 2008
OбщуваMето по телефона
Напоследък си задавам много често един въпрос: Защо след като сме достатъчно културна нация и уж все повече напредваме в това отношение, още не сме се научили да контактуваме правилно по телефона. Много често в градския транспорт или когато сами се обаждаме на някого, чуваме прекрасната фраза "Кажи!". Да, хората са измислили "Моля" или поне "Ало", но за някои и "Какво?" върши работа.Добре, въпрос на лична култура е. Когато не успееш да се свържеш с някого и той не ти се обади обратно, нямаш право да се сърдиш. Най-вероятно има причина, въпреки че обикновено става въпрос просто за нетактичност или недостатъчна толерантност при провеждането на телефонна комуникация. А когато не можеш да говориш, или затвори или изчакай телефона да спре да звъни. Но после върни обаждането! Особено ако имаш 2 или 3 поредни пропуснати повиквания. Изглежда като спешен случай.
Какво обаче правим, когато вдигането на телефона е професионално задължение? Случвало ли ти се е някой да се обади, да търси някого и нито да се представи, нито да каже по какъв въпрос се обажда? Да? В 80% от случаите! Друго си е да чуеш приятен женски глас да ти прошепне (но ясно и отчетливо) в слушалката "Здравейте, казвам се Надежда Димитрова от Сънрайз пропъртиз и търся арх. Тодоров във връзка с новия проект на нашата компания." например. Чак да ти стане хубаво да работиш с интелигентни хора.
Разбира се, съществува и вариантът да не желаеш да разговаряш с някого. Тогава просто показваш колко си пич, пращайки СМС, че не можеш да разговаряш в момента. Или може просто да игнорираш обаждането напълно. Важното е по някакъв начин да покажеш отношението си, било то и негативно.
Защото общуването по телефона е комуникация. Двустранна при това. И изисква взаимно уважение.
Е, ще ми върнеш ли обаждането следващия път? Благодаря.
04 март 2008
29 февруари 2008
Хубав ден!
Днес е първият 29 февруари от 4 години насам. И още цели 4 няма да има друг подобен. Така че го изживей наистина страхотно и бъди с любимите си хора. Не забравяй да им кажеш колко много ги обичаш.
Аз и Блогчо те поъдравяваме с най-великата песен писана някога.
Честит 29 февруари и хубав ден ти желаем!
25 февруари 2008
Моралното удовлетворение от ходенето ми в Сърбия
Като изключим доста успешния репортаж в "Големият тандем", днес получих втора възможност да оползотворя присъствието си на националния протест в Белград миналия четвъртък. След като следобед качих снимката на сцената на митинга, направена с моя телефон, при останалите ми фотографии във Flickr.com, редакторите на NowPublic.com пожелаха да я публикуват като допълнение към техен материал.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.
Е, вече се изявих и като фоторепортер. Снимката не е нищо особено, но дано ти хареса и на теб. Скоро ще допълня още колекцията от документални кадри.
23 февруари 2008
Най-накрая и аз на блогосреща
Доживях! След няколко пропуснати срещи на блогъри...
Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.
Гаден Блогър, затри ми текста. А бе, прати ми снимки, на които ме има, това е.
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2008/03/blog-post_06.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAWevVdFC2ab2n56cC_juElnmi8LFvb5GWLw1-N0HhX7F2yk-GhJ5YJZrfalYREwpOB1DkiNNxKZnF1GIiGrrBVxAodGg75uedQ0K-UC5JdIIldKA1NyMDr-PVPotP8tM_zs4k/s72-c/ellis-island-picture.jpg&description=" Е лис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял...){kind=link}
