P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.
07 февруари 2010
06 февруари 2010
Шоколад
Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.
Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.
Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...
Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.
Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.
Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.
Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.
Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.
Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.
Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...
Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.
Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...
Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.
Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.
Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.
Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.
Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.
Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.
Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...
Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
28 януари 2010
Филмче за любовта
Добре, това не е точно любимият ми "книжен" филм, но е неговият прототип...
Магазинчето зад ъгъла...
Магазинчето зад ъгъла...
22 януари 2010
Чистота и здраве
Мисля си, че свсем скоро пак може да потънем в боклук. Тук още не е ясно коя точно мафия ще вземе почистването на София и затова през година и половина мизерията в града се увеличава драстично.
Явно интригите пак тръгват нагоре, щом отново заваляха задкулисните оферти. След тях ще дойдат нови договори, после обжалвания, евентуално обществени поръчки, после пак обжалвания. И от това ще е потърпевш най-вече "софиянецът", тънещ в боклук.
Жалко и за фирмата, която най-накрая ще започне да чисти. Ще й се наложи да приеме всички негативи от забавянето и мръсотията. Дори и в по-малките райони, общественият натиск ще е убийствен.
И понеже куклата Фандъкова вече трети месец не може да се покаже като истински кмет, положението е сериозно. Моля Ви, госпожо кмет, нека не ми се налага да пиша "Боклукът (и) Фандъкова"!
Явно интригите пак тръгват нагоре, щом отново заваляха задкулисните оферти. След тях ще дойдат нови договори, после обжалвания, евентуално обществени поръчки, после пак обжалвания. И от това ще е потърпевш най-вече "софиянецът", тънещ в боклук.
Жалко и за фирмата, която най-накрая ще започне да чисти. Ще й се наложи да приеме всички негативи от забавянето и мръсотията. Дори и в по-малките райони, общественият натиск ще е убийствен.
И понеже куклата Фандъкова вече трети месец не може да се покаже като истински кмет, положението е сериозно. Моля Ви, госпожо кмет, нека не ми се налага да пиша "Боклукът (и) Фандъкова"!
20 януари 2010
Написах първата си е-книга
Ами това е. Седнах си на задните части и направих наръчник за оптимизирано ползване на най-голямата социална мрежа за професионалисти в света LinkedIn.Книгата е съобразена с характеристиките на българския пазар и със степента на онлайн представеност на бизнеса у нас. Засега не планирам офлайн представяне, но да кажем, че обмислям дали да не направя още 2 подобни издания и да ги издам в печатен вариант.
Прочетете LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса на специалния сайт.
14 януари 2010
07 януари 2010
Милицията помпи мускули, всички ние й се смеем
Изгледай това видео:
Мен ме притесняват няколко неща в милиционерската акция (След като през декември лично служител на МВР ми заяви: Това тук е милиция, не е паспортна служба, си обещах думата "по№^цай" да не излиза от устата ми.) след убийството на Боби Цанков във вторник:
- В сградата на БулИнс на бул. "Баучър" през целия ден има цивилни граждани - вътре освен офисите на Маргините и на застрахователната им фирма, има и други наематели с клиенти. Вероятно 80% от хората, които се виждат проснати на земята във видеото нямат нищо общо с "организираната престъпност", освен че са нейни клиенти по някое звено в схемата (примерно застраховки, СОТ, счетоводни услуги и т.н.). По разкази на очевидци, при едно от предишните си посещения в офиса на БулИнс "качулките" бяха свалили на земята по същия начин бременна жена във фоайето.
- На 20-та секунда от клипа се чува как единият от спецмилиционерите казва на свой колега "Изключете камерите, обърни камерата!". Добре, бе, пич, нали имате прокурорска заповед за претърсване, защо да не гледаме? Или сте наясно, че цялото бутафорно заснимане може да улови и невинни граждани?
- Гаднярският маниер на говорене... На жените и децата си така ли крещите у вас или само зад качулките се правите на мъже?
- Не знам защо ми показват толкова мобилни телефони. Аз лично имам 3, защо Малкия Маргин да няма 6?
- Дали са стигнали до Царско село без нужните хора да бъдат уведомени предварително? Едва ли само аз се смънявам в това...
Иначе много се радвам, че само няколко часа след разстрела на Боби Цанков В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, МАМИЦАТА ВИ!!!, МВР задържа заподозрени. Показаха, че след като им зашлевиха голям шамар пред всички, могат да кажат: "Извини ми се!". А всичко е като детска игричка, защото всички си спомняме как Маргините си живяха в следствения арест на "Г.М. Димитров" доста месеци (говори се за личен готвач за братята и нов мерцедес за шефа на ареста).
Ако не се разбира, поздравявам спецчастите, а вероятно и министър Цветанов, за реакцията. Ефект обаче не очаквам. Показаха им, че с "Наглите" не плашат никого. Защото показен разстрел по средата на помпане на мускули? Ами да им се смеем трябва, но те трябва да ни пазят.
За самото убийство едва ли е нужно да се коментира. Някой с ресурс да прати килъри е бил ужилен, също както още стотици хора. Но каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.
Истината е, че ако Цанков беше достатъчно бързо осъден и прибран на топло, щеше да е жив и скоро да се радва на дъщеря си. Но понеже живеем в ченгеджийница, мутряците ги гърмят в центъра на София. Нали ги броиш? Защото на информационните агенции списъците с показни разстрели в столицата запонаха да се изтъркват от преупотреба.
Нещо не виждам причина да отглеждам деца в тази държава. И от това ми е най-тъжно!
Мен ме притесняват няколко неща в милиционерската акция (След като през декември лично служител на МВР ми заяви: Това тук е милиция, не е паспортна служба, си обещах думата "по№^цай" да не излиза от устата ми.) след убийството на Боби Цанков във вторник:
- В сградата на БулИнс на бул. "Баучър" през целия ден има цивилни граждани - вътре освен офисите на Маргините и на застрахователната им фирма, има и други наематели с клиенти. Вероятно 80% от хората, които се виждат проснати на земята във видеото нямат нищо общо с "организираната престъпност", освен че са нейни клиенти по някое звено в схемата (примерно застраховки, СОТ, счетоводни услуги и т.н.). По разкази на очевидци, при едно от предишните си посещения в офиса на БулИнс "качулките" бяха свалили на земята по същия начин бременна жена във фоайето.
- На 20-та секунда от клипа се чува как единият от спецмилиционерите казва на свой колега "Изключете камерите, обърни камерата!". Добре, бе, пич, нали имате прокурорска заповед за претърсване, защо да не гледаме? Или сте наясно, че цялото бутафорно заснимане може да улови и невинни граждани?
- Гаднярският маниер на говорене... На жените и децата си така ли крещите у вас или само зад качулките се правите на мъже?
- Не знам защо ми показват толкова мобилни телефони. Аз лично имам 3, защо Малкия Маргин да няма 6?
- Дали са стигнали до Царско село без нужните хора да бъдат уведомени предварително? Едва ли само аз се смънявам в това...
Иначе много се радвам, че само няколко часа след разстрела на Боби Цанков В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, МАМИЦАТА ВИ!!!, МВР задържа заподозрени. Показаха, че след като им зашлевиха голям шамар пред всички, могат да кажат: "Извини ми се!". А всичко е като детска игричка, защото всички си спомняме как Маргините си живяха в следствения арест на "Г.М. Димитров" доста месеци (говори се за личен готвач за братята и нов мерцедес за шефа на ареста).
Ако не се разбира, поздравявам спецчастите, а вероятно и министър Цветанов, за реакцията. Ефект обаче не очаквам. Показаха им, че с "Наглите" не плашат никого. Защото показен разстрел по средата на помпане на мускули? Ами да им се смеем трябва, но те трябва да ни пазят.
За самото убийство едва ли е нужно да се коментира. Някой с ресурс да прати килъри е бил ужилен, също както още стотици хора. Но каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.
Истината е, че ако Цанков беше достатъчно бързо осъден и прибран на топло, щеше да е жив и скоро да се радва на дъщеря си. Но понеже живеем в ченгеджийница, мутряците ги гърмят в центъра на София. Нали ги броиш? Защото на информационните агенции списъците с показни разстрели в столицата запонаха да се изтъркват от преупотреба.
Нещо не виждам причина да отглеждам деца в тази държава. И от това ми е най-тъжно!
01 януари 2010
29 декември 2009
Люси с най-влиятелен екоблог в Европа
Европейският център по журналистика обяви Люси за автор на най-влиятелния екоблог в европейския конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“, съобщавам ти аз ;). Блогърското състезание, продължи повече от 3 месеца и бе посветено на срещата за промените в климата в Копенхаген през декември COP15. (Напомням ти, че аз участвах в първото издание през пролетта, където нищихме предстоящите евроизбори. Някои ги нищиха, аз само уаствах май...)
Българската участничка се пребори с близо 90 топблогъри от над 40 държави от целия свят. Публикациите й за климатичните промени предизвикаха интереса на еко-организации и компании от цял свят, а участието й бе подкрепено от повечето български „зелени“ медии. „Зеленият блог на Люси“ беше номиниран и за 6-те Годишни награди на Deutsche Welle „The BOBs“ в специалната категория „Блогове за климатичните промени“. Здължително гласувай тук!
Люси Сетиян е студент последна година в Техническия университет в София. Солидният за възрастта й журналистически опит е натрупан във водещи електронни медии, сред които онлайн отделите на вестниците „Труд“ и „24 часа“. В момента тя е главен редактор на единствения у нас портал за арменския геноцид ArmenGenocide.org и редактор в сайта за книги и четене „Аз чета“. Наскоро бе избрана и за български делегат на международната младежка среща „One Young World“ в Лондон в началото на 2010 година.
„Близо шейсетте публикации на Люси генерираха много сериозни дискусии на нашата платформа.“, казва главният редактор на конкурса Рут Спенсър от ЕЦЖ при обявяването на официалните резултати. „Люси пише за всичко: от еко-секс, през български зелени инициативи до интерактивни двубои между растения. През цялото време тя беше закачлива и забавна и определено оригинална“, добавя Спенсър.
Наградата на Люси включва участие в третото издание на конкурса на Европейския център по журналистика (ЕЦЖ) догодина, което ще бъде посветено на развиващите се страни. Състезанието е обвързано и със срещата на ООН за Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г.
„Изключително горда съм, че в мое лице българската блогърска общност получи признание за качеството на алтернативните медии у нас.“, каза Люси Сетиян. Тя обяснява успеха си с нестандартния подход при поднасянето на информацията в нейните публикации. „Като журналист аз добре знам колко важно е хората да бъдат информирани за темите извън традиционния политически дневен ред. Точно затова опитах да давам малко по-страничен и интересен поглед към проблема за глобалните климатични промени.“
Блогърският конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“ продължава неофициално до март. Най-добрите 10 участници през следващите 2 месеца ще получат покани за третото издание „Th!nk About It 3: Развиващи се страни“.
Българската участничка се пребори с близо 90 топблогъри от над 40 държави от целия свят. Публикациите й за климатичните промени предизвикаха интереса на еко-организации и компании от цял свят, а участието й бе подкрепено от повечето български „зелени“ медии. „Зеленият блог на Люси“ беше номиниран и за 6-те Годишни награди на Deutsche Welle „The BOBs“ в специалната категория „Блогове за климатичните промени“. Здължително гласувай тук!
Люси Сетиян е студент последна година в Техническия университет в София. Солидният за възрастта й журналистически опит е натрупан във водещи електронни медии, сред които онлайн отделите на вестниците „Труд“ и „24 часа“. В момента тя е главен редактор на единствения у нас портал за арменския геноцид ArmenGenocide.org и редактор в сайта за книги и четене „Аз чета“. Наскоро бе избрана и за български делегат на международната младежка среща „One Young World“ в Лондон в началото на 2010 година.
„Близо шейсетте публикации на Люси генерираха много сериозни дискусии на нашата платформа.“, казва главният редактор на конкурса Рут Спенсър от ЕЦЖ при обявяването на официалните резултати. „Люси пише за всичко: от еко-секс, през български зелени инициативи до интерактивни двубои между растения. През цялото време тя беше закачлива и забавна и определено оригинална“, добавя Спенсър.
Наградата на Люси включва участие в третото издание на конкурса на Европейския център по журналистика (ЕЦЖ) догодина, което ще бъде посветено на развиващите се страни. Състезанието е обвързано и със срещата на ООН за Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г.
„Изключително горда съм, че в мое лице българската блогърска общност получи признание за качеството на алтернативните медии у нас.“, каза Люси Сетиян. Тя обяснява успеха си с нестандартния подход при поднасянето на информацията в нейните публикации. „Като журналист аз добре знам колко важно е хората да бъдат информирани за темите извън традиционния политически дневен ред. Точно затова опитах да давам малко по-страничен и интересен поглед към проблема за глобалните климатични промени.“
Блогърският конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“ продължава неофициално до март. Най-добрите 10 участници през следващите 2 месеца ще получат покани за третото издание „Th!nk About It 3: Развиващи се страни“.