четвъртък, 27 март 2008 г.

Ave, Театре!

27 март. Хубав ден. Ден на театъра. Всички го празнуват. Аз лично съм го празнувал няколко поредни години с изпълнения на различни роли в няколко постановки.

Поздрав с един миг от постановката "Вестникар ли?" по Иван Вазов. Специално за Стелиан, Биляна, Митко, Цеци и Цецо, Тишо, Ванката, Ива, Дени, Ирена, Коко (Брей, с колко много хора съм си партнирал 4 години!) И разбира се, на любимите ми режисьорки - Надежда и Малина!


Усмивка от старите ленти, както се казва ;)
Прочети

вторник, 25 март 2008 г.

Синьо или тъжно?

Ами то все е Blue. И дори без Гери Мур може да бъде красиво. Днес искам да се усмихваш повече от вчера. А утре - повече от днес. Ако не става, изгледай това:

Прочети

четвъртък, 20 март 2008 г.

Двата избора - като на шахматна дъска

Сега ще ти прочета една историйка, която се разпространява по електронен път между познати. В нея става въпрос за изборите които правим и за това, че оптимизмът съвсем не е лошо нещо. 
Предполагам, че освен начин да покажеш на някого, че ти липсва и че мислиш за него, е и закачлива усмивка към хората, които понякога съжаляват за грешките си post factum.
Прати ми я Диди, а тя я е получила от Ива. И понеже има доста хора, на които бих искал да я пратя и ти си между тях най-вероятно, слагам ти я тук. Приятно слушане.


ДВА ИЗБОРА

Имаш два избора!
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... И тръгнали с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен през целия ден, всеки ден... как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".
"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", отвърна Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея." А не те ли беше страх, попитах го. "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."
Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

Избирай! Май не е чак толкова трудно да направиш правилния избор понякога...
Прочети

неделя, 16 март 2008 г.

Красотата на класическата музика

В събота у нас ще гостува Младежкият оркестър на Европейския съюз, който ще изнесе обеден концерт в зала "България" от 11 ч. Под диригентството на маестро Владимир Ашкенази ще свирят над 110 млади таланти от цяла Европа, между които и две българки.
Солист на концерта ще бъде набиращата все повече популярност немска цигуларка с китайски корени Арабела Щайнбахер. Концертът е под почетния патронаж на президента Първанов и премиера Станишев и ще бъде излъчен по БНТ.

Тук можеш да видиш изпълнение на красивата Арабела Щайнбахер, интерепретираща по атрактивен начин пиеса от белгийския цигулар и композитор Йожен Изаи.

Прочети

събота, 15 март 2008 г.

ЧРД, Тоди!

Чакаш ли тортичката?

А ние с братовчедка ти чакаме да почеприш :D

Муц!
Прочети

сряда, 12 март 2008 г.

Пожелах си... страхотен ден

Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).

Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.

Прочети

понеделник, 10 март 2008 г.

Като първото (Ой)Сашко парти второ няма!

Оп. О-о-ой, Сашко, сладуранко Сашко, и забавен Сашко, и красавец Сашко. Умножено по 2. Айде, че свършиха!

Не виждаш нищо, нали! Ами да, те не са за гледане, направо да ги схрускаш!

Е, те са за две конкретно направени тез Сашко, но... въпрос на избор, спорно е кой губи от факта, че ги няма всъщност наоколо.

Следващото Сашко-парти ще е с платен вход. Записването - знаеш къде!
Прочети

неделя, 9 март 2008 г.

Нов дом, нови надежди

"Елис айлънд е символ на американската имиграция и на имигрантския опит." Над 12 милиона съдби за 62 години. Какво ли не е видял този остров.
Островът, намиращ се точно до пристанище Ню Йорк, е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречия дотогава Остров на стридите. Наричан е още Островът на сълзите или Островът на разбитите сърца. От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", аз да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Това е периодът, в който на острова се помещава Имигрантска гара Елис айлънд. тъжните имена на острова идват от факта, че след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина - разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи...

Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти опитват да напомнят на народа си откъде произхожда. Или поне да не позволят на някои да забравят откъде са дошли. Във филма "Хитч" Алекс (Уил Смит) води проекто-любимата си Сара Милас (Ева Мендес) с джет до музея, който се помещава в момента в сградата на Имигрантската гара. Там героинята на Мендес открива (добре, де, помагат й) подписа на свои прароднина-престъпник, за когото семейството и не иска да си спомня. И така - ред сълзи, ред други работи. Също както ронят и хиляди посетители на Статуята на свободата, (част от която се води и остров Елис от 1965 година, тъй като се намира съвсем близко до Острова на свободата).
Самият Музей на имигрантите Елис Айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи - какво по-хубаво място за двама млади "американци" с корени от различни европейски държави от това да се оженят на това символично за преселниците място.

За нас този остров е просто поредната забележителност на Ню Йорк. За туристите и студентите, почиващи си след дългата и изморителна бригада, е още едно място за шумна фотосесия. За американците това е историята. Една малко чужда история.
Прочети

събота, 8 март 2008 г.

Изненада!

Какво има в кутията зависи само от теб, Прекрасна!



Честит 8 март!

Love, x4o
Прочети

сряда, 5 март 2008 г.

OбщуваMето по телефона

Напоследък си задавам много често един въпрос: Защо след като сме достатъчно културна нация и уж все повече напредваме в това отношение, още не сме се научили да контактуваме правилно по телефона. Много често в градския транспорт или когато сами се обаждаме на някого, чуваме прекрасната фраза "Кажи!". Да, хората са измислили "Моля" или поне "Ало", но за някои и "Какво?" върши работа.

Добре, въпрос на лична култура е. Когато не успееш да се свържеш с някого и той не ти се обади обратно, нямаш право да се сърдиш. Най-вероятно има причина, въпреки че обикновено става въпрос просто за нетактичност или недостатъчна толерантност при провеждането на телефонна комуникация. А когато не можеш да говориш, или затвори или изчакай телефона да спре да звъни. Но после върни обаждането! Особено ако имаш 2 или 3 поредни пропуснати повиквания. Изглежда като спешен случай.

Какво обаче правим, когато вдигането на телефона е професионално задължение? Случвало ли ти се е някой да се обади, да търси някого и нито да се представи, нито да каже по какъв въпрос се обажда? Да? В 80% от случаите! Друго си е да чуеш приятен женски глас да ти прошепне (но ясно и отчетливо) в слушалката "Здравейте, казвам се Надежда Димитрова от Сънрайз пропъртиз и търся арх. Тодоров във връзка с новия проект на нашата компания." например. Чак да ти стане хубаво да работиш с интелигентни хора.

Разбира се, съществува и вариантът да не желаеш да разговаряш с някого. Тогава просто показваш колко си пич, пращайки СМС, че не можеш да разговаряш в момента. Или може просто да игнорираш обаждането напълно. Важното е по някакъв начин да покажеш отношението си, било то и негативно.

Защото общуването по телефона е комуникация. Двустранна при това. И изисква взаимно уважение.

Е, ще ми върнеш ли обаждането следващия път? Благодаря.
Прочети

вторник, 4 март 2008 г.

Той порасна!



* От днешния бой на вестник "Труд"
Прочети