Показват се публикациите с етикет свят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет свят. Показване на всички публикации

08 май 2007

Любов ли е...

Мъж. Жена. Той е видимо по-голям от нея. Те се обичат или поне така твърдят. Тя най-често го вярва, докато той показва наченки на привързаност. Вероятността да видиш по улиците или още повече в кола младо момиче с по-върастен мъж и това да е баща й е 1%. Добре, 1.5% да са. Въпреки че в този случай нормалната реакция е "Гледай я тази, няма ли за нея нормални пичове на нейната възраст, че се е хванала с тоя чичка?", истината е, че проблемът е по-скоро психически. И то за самите млади момчета.
Общо взето това е плод на младежкия мачизъм, защото се смята за нормално младите момичета априори свързани с момчета. Това обаче се оказва все по-голям мираж. (Вярно е и това, че много рядко хората се настройват против мъже, които живеят с по-възрастна жена.). Предполагам, че на много места любовта е двустранна. Но кой обича парички, кой свежа плът... Трудно е да се разгадае, особено когато човек не е способен да чете мисли.
Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.

"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...
Прочети

17 април 2007

Раздадоха наградите "Пулицър" за 2007

Бордът, който присъжда ежегодните награди за журналистика, литература и музика "Пулицър", и тази година раздаде своите награди. Журито, съставено от известни редактори и учени от Щатите, обяви дългоочаквания списък с отличилите се. В него прави впечатление постижението на "Wall Street Journal", който единствен грабна две статуетки - за международен репортаж за отразяването на растежа китайската икономика в поредица от 10 части, озаглавена "Голият капитализъм на Китай", както и за обществено полезни репортажи - поредицата "Perfect Payday", която доведе след себе си сериозни разкрития за злоупотреби, разтърсили корпоративна Америка.
Тази година първенец при художествените романи е Кормак Маккарти с "Пътят", а "Естествен пазител" носи Пулицър за поезия на Наташа Трюдъуей. Специалните награди отидоха при фантаста Рей Бредбъри и при иконата в джаза Джон Колтрейн.

Пълният списък на наградените може да видите тук.
Прочети

18 март 2007

New Ice Age

Формула 1 се раздели със своя голям шампион. В "Година първа след Шумахер", както много медии по целия свят наричат започналия преди няколко часа състезателен сезон 2007, имаме обаче нова звезда на бяло-черния кариран небосклон. Дойде истинският миг на Kimi Raikkonen a.k.a. Iceman.
1:25:28.770 е цифрата, която съпровожда първата победа на Кими за новия му отбор. Точно толкова бе необходимо на финландеца да докаже, че и тази година "черните кончета" ще се борят докрай за титлата срещу отново силния тим на Макларън, окрилен от идването на световния шампион Фернандо Алонсо и младата надежда Хамилтън. Рено също показаха, че не са за подценяване, а съпротивата от страна на Renault, Toyota и BMW отново ще е изключително засилена по традиция.
Едно е сигурно - в началото на новата Ледена епоха Райконен има подкрепата на стабилния и изключително опитен Фелипе Маса и гениалния Жан Тод.
Прочети

13 март 2007

Дейвид Френд за "Vanity Fair': Едно от любимите търсения на Дик Чейни в Google е "saddam "al qaeda" bulgaria"

Малко повече от седмица след скандала със статията за Бойко Борисов в Кънгрешънъл Куотърли и няколко дни след изказването му, че заради нея вече е евентуална мишена на Ал Кайда, имаме нов удар по българската държавност (преформулирам изказване на президента Първанов).
Оказа се, че съм пропуснал нещо важно, докато съм чел януарския брой на Vanity Fair. Току-що попаднах на една много интересна закачка с американския вицепрезидент Ричард "Дик" Чейни - че едно от нещата, които най-често търси в Google, е връзка между България, "Ал Кайда" и Саддам Хюсеин. Материалът е тук, а аз този път ще си спестя коментара.

Само ще напомня една основна моя теза - че във всяка шега има голяма доза истина. Сега остава да открием извора на конкретната закачка.
Прочети

12 март 2007

Старият пуловер на брат ми, документалното кино и Маги Малеева

Като малък, когато трупах първите си познания за околния свят, брат ми носеше един пуловер, на който бе изписано Al Gore. Дълго време се чудих кой всъщност е този Ал, че чак името му е изписано на батко ми на блузата. Днес най-накрая осъзнах, че това е било част от кампанията на Гор за избирането му за американския сенат в края на 80-те. Не питайте как блузата е попаднала у дома.
А това ми се изясни, докато гледах фолма за Гор, озаглавен "An Inconvenient Truth". Прожекцията бе осигурена от ПроОптики и Маги Малеева (и за нея ще обясня по-късно). Най-важното, което ми остана в главата, е, че нещата не вървят особено добре - замърсяването расте, температурите се вдигат, ледовете се топят, белите мечки се дават (особено сърцераздирателно - понеже ледът се топи, те нямат къде да почиват по време на пуването си и изходът е летален ;( ), както и че всичко е въпрос на политика. Може би ще има отзиви, че това е началото на поредния поход на Ал Гор към Белия дом, но засега това е далеко от нас. Цялото инфо за филма е на официалния му сайт.
Нещото, което в тази прекрасна вечер със Симион ни свърза с Магдалена Малеева (едва ли има нужда да обяснявам коя е, но все пак - виж тук), е нейното участие в Горичка.БГ и помощта и за това филмът да дойде у нас. Помолихме я да ни съдейства за нещо около филма и много скоро се надяваме да имаме изненада за теб. И то голяма.
Прочети

27 февруари 2007

Крадци на мозъци

Днес получих една невероятна покана да спечеля едни "скромни" 2500 щатски долара. От мен се иска само да давам и давам идеи, които да бъдат ползвани от други хора, а ако благоволят - може и да ми дадат някой цент:

Dear Website Owner,

You're invited to enter the US$2500 Snap Preview Anywhere Extreme Makeover Contest.


We're reaching out to the 650,000 websites and blogs that use our technology and asking for YOUR ideas on how to make it better.

The top 3 ideas submitted on our blog will receive cash prizes:

1st Prize: US$2500
2nd Prize: US$1000
3rd Prize: US$500

But even if you don't have any ideas on improving Snap Preview Anywhere, please visit the contest and vote on the ideas you would like to see on your site. Your votes will help determine the winners.

And don't forget to leave comments. The two most compelling comments will receive US$500 each. And be sure to click the Add This link which will help promote the contest in Digg and other social media.

Best regards,

Team Snap


Винаги съм обичал да ме използват. Ама този път ще пропусна възможността. Някак хоу-хауто ми свиди да си го давам ей така.

P.S.
Оставям линковете активни, ако случайно ти се прииска да станеш дарител на мозъчни клетки.
Прочети

15 февруари 2007

Живот под прицел или един аспект на войната

Новинарските емисии по целия свят всеки ден са изпълнени с току-що получени сведения за нови жертви на войната в Ирак. Някои организации пък се занимават с изчисляването на това колко струва въпросната война на бедния американски данъкоплатец. Истинското лице на сраженията обаче сякаш остава скрито зад безбройните данни и статистики.
Тук идва мястото да се намесят журналистите от мястото на събитието. По-големите медии могат да си позволят да пратят в горещите точки на събитията стрингъри (журналисти, които пътуват по мисии с войсковите части, след като са преминали специално обучение наравно с останалите войници). За малките обаче остават само кадрите от видеообмена, защото подготовката на един такъв специален пратеник и издръжката на екипа е доста солидна.
Постепенно обаче се появяват нов тип фрийленсъри, които работят сами - само с цифрова камера, лаптоп и интернет връзка (в повечето случаи чрез сателитен телефон в съответната военна база). Пращайки съвсем кратък текст и видео от порядъка на няколко минути, те показват пълните възможности на one-man журналистиката.


Сега ще ти разкажа за един такъв човек. Преди е бил мениджър и агент в Холивуд. Занимавал се е с делата на Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Днес обаче можем спокойно да го наречем журналист. В по-широкият смисъл на думата, разбира се. Журналистическото в неговата работа е това, че показва една нова точка от войната. Филмите му не са просто документи, а представят историята в реално време.

Това е Патрик Долард. От известно време неговите документални филми за войната в Ирак предизвикват обществото отвъд Океана, а и по целия свят. Често е обвиняван от левите политици в щатите, че с документалните си серии "Младите американци" прокламира про-военно отношение.

Днес "Vanity Fair" пуснаха за свободно гледане поредната проция от работите на Долард. Филмът е озаглавен "Living With Snipers" и проследява ежедневието на няколко американси военни в Ирак. Те са снайперисти и всекидневно трябва да се справят с опасностите, идващи от противниковите мерници. Това е една прекрасна картинка за местата, където американците (а и не само те) пращат своите деца - разбити от РПГ стени, полуразбити бронирани прозорци, постоянно профучаващи снаряди и куршуми. Гледката е наистина внушителна. А когато снаряд се взривява само на метри от камерата, всичко сякаш замръзва.

Войната в Ирак обаче скоро няма да бъде замразена. Не и докато GWB и неговият "пудел" демонстрират, че държат структурната сила.
Прочети

14 февруари 2007

Back to basics

Мисля, че светът отново е полудял. След години на разделяние и войни, когато вече си мислех, че нещата са утихнали, се оказа, че много съм се лъгал. Току-що "Монитор" пуснаха онлайн новия брой и там видях една прекрасна статия от Гуин Дайър, озаглавена "Светът гради разделителни стени".
Явно много държави строят предпазни стени, за да се предпазят от нежелана миграция. Фактически те представляват огради, но обективно погледнато са стени, символизиращи отчуждеността на целия свят. Никак не ми се иска да вярвам, че се връщаме към древността и средновековието, но явно това се случва.

Тук ти слагам три картинки на начина, по който е изглеждал светът, когато високи стени са предпазвали отделни народи от евентуални варварски и "неприятелски" нашествия. Някои от стените съществуват досега, други - до съвсем скоро:

Това са българските земи през VI-VII век. Хан Аспарух вече настъпва от североизток. Славяните отдавна са готови със своите защитни стени. Те разбира се ги пазят най-вече от византийците, но това в случая е без значение.








Сега преминаваме към Великата китайска стена. Знаеш, че това е един от малкото обекти на Земята, които се виждат от открития космос с невъоръжено око. Тук няма да коментирам повече. Ще оставя сам да си прецениш.






Берлинската стена пък е друго чудовищно изобретение на световния "архитектурен" гений. В един прекрасен момент на 1961 година тя разделя хиляди семейства, буквално разбива милиони животи. Тя "умря" на 9 ноември 1989 г., но духът й е все още жив.




В ерата на електронните комуникации, когато голяма част от контактите ни се осъществяват дистанционно, светът ни е достатъчно обграден от стени. Нека не
се получава така, че тези стени да бъдат изградени допълнително. Този път наистина от тел и бетон.
Прочети