Продължаваме напред - новото национално мото на българина

Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.

Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.

Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)

Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.

Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.

Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.

Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!

P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Имаш ли си любим психолог? Запознай се с Михай Чиксентмихай

Не разбирам почти нищо от психология. От онази, истинската, за която пишат по книгите и учиш 4 години, докато получиш диплома за начинаещ. Всичко, което съм научил, съм прихванал покрай професионалните книги, които опитвам да чета през половината от времето (в другата половина редувам български и чужди автори). Ако ме питаш за имена на известни психолози, не мога да ти кажа. Това е.

Едно име обаче ме преследва вече няколко години, без да имам възможност да се запозная отблизо - Михай Чиксентмихай. Познат у нас на места като Михали Чиксентмихали. Определено най-цитираното име в бизнес книгите, които чета. Какво обаче можете да прочетете от него? Нищо. Защо? Не знам. Вероятно не би се продавал толкова добре, колкото поредната брошурка за лесно забогатяване.

Трябва обаче да ви запозная. Ето малко инфо за Михай:

Михай Чиксентмихай е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикагския университет. Роден е на 29 септември 1934 година в хърватския град Риека, тогава носещ италианското име Фиуме. На 22-годишна възраст емигрира в САЩ, където получава психологическо образование и завършва доктурантура в Чикаго.

Чиксентмихай е автор на над 120 книги, изследвайки усилено щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението, въвеждайки психологическото понятие "поток". Според него състоянието на поток е състояние, в което ние сме толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение. Изживяването по време на поток е толкова въвличащо, че ние сме склонни да го изживяваме дори и това да ни струва много. Изпадаме в това състояние, когато сме погълнати от задача, която сама по себе си ни носи удоволствие.

"Егото остава на заден план. Времето лети. Всяко действие, движение и мисъл следват идват непосредствено след предходното, като джаз мелодия. Цялото ви същество е въвлечено, ползвате силите си до краен предел", пише Чиксентмихай. (повече: тук)

Срещам името на Чиксентмихай предимно в книги на Изток-Запад, така че надеждите ми за неговото издаване са насочени най-вече към тях. „Потокът: психологията на оптималното преживяване“ ми се струва задължителна, така че... стискам палци.

Дотогава, един TED Talk на тема "Потокът: тайната на щастието":

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

Снимка: Някъде из Facebook

3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:

Зависимостта на вестниците от Лафка не идва от рекламите, а от контрола на разпространението, за който само Капитал пише. Нас не ни мислете
— Капитал (@CapitalBg) November 17, 2014

* Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Хейтенето" като начин на забавление

Колкото и да ти се струва невероятно, тази песен е на 15 години. В седми-осми клас, когато се закачахме с момичетата и те ни "разкарваха", им дърпахме косите и им пеехме "You can hate me now, but I won't stop now"... Тогава [хейт] означаваше само едно - мразя, и то на чужд език. Сега си има свое собствено значение и в българския - мрънкам почти безпричинно за щяло и нещяло... И е доста далеко от дефиницията на "реч на омразата", макар под повърхността да не е чак толкова безобидно, колкото ни се струва.

В един случай бих казал, че "хейтенето" е станало нещо като национален спорт, но там Марко Семов е писал достатъчно, макар и с различни термини. Напоследък обаче ми се струва, че сипването на негативни мнения по разни теми и поводи се е превърнало в начин за забавление - стоиш отстрани, негодуваш спрямо някакви странни за теб неща или хора, тук-таме пускаш някоя злостна шегичка и си хепи. Да, и аз съм го правил, преди - по-често, сега - по-рядко, но и съвсем наскоро. Действа отпускащо, но в много малки дози.

И без да омаловажавам собственото си включване, забелязвам, че сред много хора "хейтенето" е нещо като криворазбран хумор в стил Самуил от "Не!Новините" - виждаш, че хората се смеят на негативни неща, ама някак не ти се получава. Самуил го прави по много специфичен, интелигентен начин, с който успява да създаде чудесно настроение, и там "не"-то е по-скоро като сигнал, че става въпрос за сатира. Иначе през цялото време си казваш "Да, да, да!".

Да четеш негативни коментари във Facebook обаче никак не е забавно. Понякога ти става тъжно за хората, които се превръщат в автентични тролове просто защото не им се получава да бъдат негативно забавни. И тогава се превръща в чист "хейт".

И накрая, трябва да кажа, че не харесвам термина "хейт/хейтя" още от появата му преди няколко години (затова изписвам в кавички - с лека погнуса от самия себе си). Звучи ми като нещо от речника на нискоинтелигентен или безразличен човек, който не иска да погледне какво стои като подбуда зад нечии действия. Нещо като лишения от всякакъв смисъл израз "прави си пиар".

А сега, след дозата понеделнишки хейт - прекрасна седмица! ;)

Тематична хипстърска картинка. Източник: fluentu.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За "Читалище.то". Или най-добрият Ден на будителите

Учредяване на Читалище.то, 1 ноември 2014 г. (Снимка: Тихомира Методиева)

Имам много особени взаимоотношения с културните институции. Като малък баба Райна често ме водеше в селското читалище в Живково, където сред праха и тъмницата симпатична лелка (ту с турско, ту с българско име - сещаш се защо) ми даваше интересни книжки за четене. После в гимназията така и не се спогодихме с училищната библиотека - посещавах я само преди олимпиадата по литература и толкова. Чак в първи курс, когато интересът ми към журналистиката не беше още "опетнен" от реална представа за какво се ползват медиите у нас, започнах да прекарвам голяма част от дните си в Университетската библиотека на СУ, четейки сутрешните вестници.

Появи се и "Аз чета" и започнах да търся начини за популяризиране на дейностите на библиотеките в цялата страна, защото хората там го заслужават. И ето ме, няколко години по-късно, вече официално "Посланик на библиотеките", празнувам почти професионално Деня на будителите на всеки 1 ноември. А вчера - вчера взаимоотношенията ми с културните институции минаха на изцяло ново ниво, след като с немалка група ентусиасти и подкрепата на над 200 души, дошли в Аулата на Софийския университет, учредихме Читалище.то. Както се вижда от името, това ще е традиционната българска институция, но поддържана по съвременни методи и с напълно подходящ за 21. век набор от читалищни услуги. Най-добрият възможен начин да отпразнуваш Деня на будителите, нали?

Вчерашното учредително събрание бе плодът на над 3-месечна подготовка, много срещи и будувания "по нощите", за да налучкаме най-добрия формат. Много от инициаторите са членове на Протестна мрежа, но всички имаме една цел - нормално развитие на обществото и основа за добро бъдеще на децата ни в България. Да, едно читалище е идеалната форма, в която да допринесем за всичко това.

Истината е, че вчера бяхме прекалено развълнувани и вероятно доста разхвърляни, което се надявам да не е объркало хората. Искахме обаче всичко да се случи "по буквата на закона" - не проформа, както често се случва при основаването на подобни инициативи. Като резултат от гласуванията бе приет предварително подготеният и разгласен във Facebook-събитието устав на "Читалище.то" и бяха избрани членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Секретарят на самото Читалище. Последното се случи почти импровизирано - в последния момент решихме да не "даваме" един от най-ценните хора в екипа в Настоятелството, а да го помолим да си направи отвод от гласуването и да бъде предложен за секретар. Любо Авджийски бе избран единодушно за този пост, а уменията му като адвокат и организатор със сигурност ще са от първостепенна важност за институционализирането на Читалище.то в трудните първи месеци.

Аз лично бях избран за член на Настоятелството, като пред себе си поставям 3 основни приоритета - създаване на медийна грамотност, повишаване на финансовата грамотност и разбира се, засилване на функционалната грамотност при четене на художествена и нехудожествена литература. Грамотност. Къде другаде да се насърчава, ако не в Читалище(.то). След съвсем скорошното си местене съм подготвил и доста сериозен брой книги, които ще отидат като дарение за читалищната библиотека.

На практика Читалище.то ще даде възможност на "Аз чета" най-накрая да има свой офис (при намиране на добра сграда това ще може да се случва и за много други организации) и място за провеждане на много от инициативите, за които досега сме си мечтали. Това е и причината почти половината екип да бъде сред учредителите, а много от останалите ще се включат веднага щом е възможно.

Сега се заемаме за работа - сайт, Facebook страница, и-мейл комуникация с членовете, първи концепции - всичко това, което умишлено задържахме, за да има максимална прозрачност при подготовката и реализацията. Още сме в процес на търсене на физическо място за Читалище.то, защото големите ни планове изискват добра локация и подходящо пространство. С финансирането също ще е трудно, но писането на проекти до европрограми и донори не ни плаши.

На добър час на Читалище.то и всички заедно да вървим напред! Вярвам, че идеята е заразителна и скоро ще се мултиплицира в цялата страна.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Годината на новите начала

Не знам какво мислят по въпроса Венера, Марс и ретроспективният Меркурий, но 2014-та определено е годината на новите начала. Давам само няколко примера:

Поне дузина мои познати, някои от които много близки приятели и роднини, официално поеха по пътя на щастливия брак. Че и аз покрай тях :)

Още толкова разбраха, че ще стават родители, а други дори успяха да станат.

Няколко дори смениха работните си места с изгледи това да е повече от правилно решение.

Ами - смело напред, през 2015-та ще жънем посятото!

P.S. Е, нали не си мислеше, че ще пропусна големите начала от тази година след падането на Орешарски и класирането на мегаотбора на републиката в Шампионската лига :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#обещавам

Това не е просто значка, това е отговорност! (клик на снимката и носи)

Ден е за размисъл, затова дори няма да ти обяснявам колко е важно утре да гласуваш, въпреки всичко, което така и привидно не се промени. Но ще си размишлявам на глас и ще ти обещая няколко неща с уговорката, че ще се радвам да бъдеш до мен в случването им:

Обещавам да запазя гражданската си непримиримост към "следващите", макар че те не направиха особено много, за да си тръгнат "предните". Вероятно защото всички са от "онези".

Обещавам утре да подредя вкъщи, да се разходя до мола, за да напазарувам и да платя сметките, може би да си купя и нещо есенно за носене. Но преди това ще мина през урните, за да гласувам.

Обещавам утре наистина да гласувам, макар да не виждам за кого мога да сложа преференция в избраната от мен листа в моя МИР (това доста боли, особено след като в други райони има поне 4-ма души, за които бих гласувал на драго сърце, но мога да го преглътна).

Обещавам, ако ми се наложи да прекарам още една нулева година заради нечия бърза алчност и наглост след избори, да направя всичко възможно тя да не бъде изцяло нулева. Сигурен съм, че ще има с кого.

P.S. Обещавам да послушам Сани Жекова, направи го и ти:

Post by Alexandra Jekova Pro Snowboarder.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Печеливши винаги са аргументите, подкрепени с факти

Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година...

Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около "Южен поток" се принизява до "работа в полза на чужди господари", журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.

И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.

Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и "правотата", а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.

И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо грешната комуникация с блогърите може да Ви навреди?

Днес получих доста интересен имейл на пощата си в AzCheta.com - от издател, който (смята, че) е доста активен в комуникирането на новите си книги, но е озадачен как така не е получил нужното внимание от екипа на нашия сайт.

Като изключим чисто комуникационната абсурдност на един подобен имейл от човек, който всъщност с това си вади хляба (припомням - книгата е най-старата медия), поставянето на начало на разговор с когото и да било в подобен тон означава само едно - нулева вероятност за положителен изход. И гледаме на това чисто човешки, нали така!

Всъщност, проблемът се състои в това, че често компаниите/мениджърите смятат, че блогърите се ласкаят от всеки осъществен контакт и, бидейки на седмото небе, веднага започват да пишат хвалебствени материали в блоговете си. Да, ама не, както би казал всеки средностатистически потребител на Wordpress. Това разбиране, характерно за първото десетилетие на века, може да доведе до много негативни последици.

Ето и причините:

• Блогърите са докачливи - всеки от тях е човек-медия и държи да получава нужното внимание и уважение. Ако то липсва, блогърът също може да покаже неуважение - най-вече в Twitter и Facebook, ако сте започнали зле, блогът му/й дълго ще е затворен за Вас;
• Доказалите се блогъри се радват на постоянния контакт от брандовете, така че със сигурност някой Ви е изпреварил. Затова и първото впечатление трябва да е добро, иначе отивате далеч на опашката;
• Блогърите не обичат да им говорят за пари - ако го направите още в първия разговор, може да ги отблъснете. Те имат блога си като кауза и смятат, че дължат на читателите си обективност и безпристрастност. (Е, това в общия случай не би трябвало да е така, защото обективността на медиите е нещо като мит, а един блог трябва да е всичко друго, но не и безпристрастен - нали все пак списващият го блогър има лично мнение). Ако пък случайно намекнете, че съдържанието им е платено, краят на света е близо!
• Блогърите са задружна общност, мафия дори. Ако се държите зле с един от тях, срещу вас може да се обърне цялата блогосфера. Ако подходите лошо с блогър и той сподели в социалните мрежи, с останалите ще Ви е далеч по-трудно.

На много компании им се налагат да се справят с миникризи, причинени от оплаквания или изказвания на блогъри. Най-доброто справяне с кризата обаче е превенцията. Така че - бъдете дружелюбни с блогърите и не им правете нищо, което не бихте искали някой да направи на Вас.

Успех!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да се ожениш за 60 секунди

Подготовката за една сватба вероятно е редно да продължи между половин и една година. Ние се спряхме на втория вариант. А след 1 година подготовки, следва обричане за цял живот, което продължава 60 секунди. Усещането, както има шанс да знаеш, е невероятно.

Обаче никой досега на успя да опише всичко от събота вечер, както го направи майка:

А най-добрата фотография в реално време, струва ми се, е от Роско (тази горе е другият ми фаворит засега - от Ив Атанасова). В очакане сме и на официалната фотография :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: