#TED2016: Година на изненади и мечти

Photo: Bret Hartman / TED 

Всичко започна като изненада. "Освободи си вторник вечер, ще те заведа на едно място, ще ти хареса". Разбира се, нямаше нужда да питам. Изчаках. А във вторник вечер просто седнах в киносалона и се насладих. Откриването на глобалната конференция TED във Ванкувър на живо. Основна тема: DREAM.

Седем чудесни лекции, които тепърва ще бъдат показани на широката аудитория, извън онези щастливци, които гледаха на живо в залата и в десетки киносалони в цял свят. Началото бе дадено от 10-годишната Ишита Катиял с едно просто послание към родителите - не отнемайте детството от своите деца. След това разговори за Космоса, за ДНК, един джемсешън на автора на музиката в "Беднякът милионер" АР Рахман, който приспа половината зала (окей, така е, макар аз да му симпатизирам още откакто с магьосника Дейв Стюарт създадоха супергрупата Superheavy).

После обаче влезе тежката артилерия - един от кураторите на TED, Дан Палота, разказа как мечтае всички да можем да живеем със страховете си, като се изправяме срещу тях всеки ден. Смела мечта, която се е реализирала - да може да се омъжи за своя партньор.

"Време е да започнем да живеем в няколко измерения. Едновременно".

Сега, това е Шонда. Шонда бе представена като "най-влиятелната жена в съвременната телевизия" и това се дължи на един прост факт - тя е създател на някои от най-популярните и успешни ТВ сериали от последните години - "Анатомията на Грей", "Частна практика", "Скандал" и новият "Как да ни се размине за убийство?". Титанът Шонда Раймс говори за това какво е да произвеждаш 70 часа първокласно телевизионно време и все пак да останеш верен на себе си. И на Жуженето.

Страхотно подредено представяне, многократно репетирано, но изпипано до милисекундата. С точния ритъм и пресеченост на говоренето, със страстта и историята - как можеш да погледнеш себе си, да видиш къде какво изпускаш и да се вземеш отново в ръце. Подреждайки приоритетите си правилно, оставяйки си време за малките неща и най-вече за важните неща - децата и близките си. Защото няма по-страшен звук от този, в който не чуваш Жуженето.

И накрая 64-годишният-с-тяло-като-на-десетокласник Бил Джоунс, истинска икона на танците, разказа 4 (добре, де, 5) истории само в 21 пози. Да, и тук имаше много мрънкане и пуфтене в салона, напълно незаслужено. За съжаление, видеото още не е качено, но самото изпълнение бе красиво в еднообразието си от движения и многообразието от комбинации между тях. И наистина внушително излъчване.

П.П. Самата конференция продължи в рамките на 5 дни и приключи в петък, като в паузите на отделните сесии бяха показани 33 кратки филма на различни теми. Ето за десерт един от най-впечатляващите - "Откритият космос" на Сандер ван дер Берг с кадри от мисиите Cassini и Voyager и музика от "That Home" на The Cinematic Orchestra.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

10... Или точно третина от един живот

Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо трябва да останеш "стъпил върху раменете на гиганти”

Понеже Леонардо Ди Каприо при поредната си награда снощи е разказал колко е важно да си даваш сметка, че при всеки голям успех си "стъпил върху раменете на гиганти” (казал го е първо Нютон, между другото), Нийл деГрас Тайсън обяснява същото на миличкия сладък рапЕр B.o.B.

Самият B.o.B. от няколко дни пълни Twitter-профила си със статуси за това, че Земята е... плоска.

I question the international laws that prevent you from exploring Antartica and the North Pole... what's there to hide?

— B.o.B (@bobatl) January 26, 2016

Но Нийл припомня и нещо друго - когато имаш такова голямо влияние - инфоленцер си, един вид - не можеш да си позволиш да говориш като олигофрен, защото това си има последствия.

Та така - изгледайте го, важно видео в неравната борба на науката с невежеството

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.

Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище

Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: