Току-що обаче получих и много забавен auto-reply от Pressekretariat i vruzki s obshtestvenostta на sdrujenie "NACIONALNO OBEDINENIE SUHRANI BULGARSKOTO", след като учтиво ги бях помолил да спрат да ми изпращат спам за подписката за проекта "Севтополис" на 3 пощи по 7 пъти на ден:
Blagodarim Vi za pismoto.To shte bude razgledano v srok ot 48 chasa, ako e pristignalo blagopoluchno. Въпросче: Каква е вероятността да получа автоматичен отговор, ако писмото не е "pristignalo blagopoluchno".
Трябва да мислим малко повече понякога. Или просто да мислим въобще.
От днес хората из София ще се разхождат рано сутрин с А4 вестник "без пари". 19 минути е заглавието на новата медия, която се оказа, че се издава от групата "Слава", собственост на АБ ООД. Групировката, която досега издаваше блудкавото жълто списание "Слава" (според мен с таргет - 12-18 и 55-70 години) и има няколко рекламни проекта с браншови организации, най-вече в сферата на туризма и инвестициите, вече е решила да се прехвърли към масовия сегмент и то с доста амбициозен проект като безплатна медия.
Предстои да видим дали ще излезе нещо смислено, но всъщност се оказа, че Слава печелят спора между Вестникарска група "България" и Икономедия за безплатно издание. Пазарът у нас е под дълбока лупа за информационни безплатни медии в последните 3 години, но досега никой не се решаваше на най-важната стъпка - пускането на подобен вестник. Хората на Иво Прокопиев пуснаха ZaGrada.bg, което се сочеше за основна прелюдия към безплатен инфовестник, но българските ВАЦ-ови издания контрираха със заплахи да пуснат конкурентно издание, което не само да конкурира, а да възпрепятства издаването на подобен род медии у нас. И така се почна голямата българска издателска война - докато основните играчи се заплашваха директно, някои по периферията плюеха безплатните издания като цяло. Вече обче имаме първата безплатна информационна медия, остава да видим как ще потръгне и как ще се задействат останалите на пазара. В същото време тенденциите по цял свят са към намаляване на тиражите, но поява на все повече безплатни печатни медии - в бум в Лондон в края на 2006 и сега в Лос Анджелис.
През последната година и половина, поради професионални ангажименти или откровена фенщина, съм бил на почти всички големи концерти в София и на още няколко участия извън столицата. Снощи обаче един истински голям артист ни показа какво е да си звезда. Само няколко часа след като срутването на сцената на Какао бийч в Слънчев бряг почти не уби Елица Тодорова, диджей №3 в света ATB отказа да свири на частното парти на Еврофутбол и постави ултиматум на организаторите да поканят 150-ната фенове на плажа вътре в основната сграда на Какао. Така Андре, за разлика от повечето свои колеги от музикалната сцена (най-вече рокаджии, по мои изчисления), показа абсолютно уважение към своите почитатели и показа на родните мутри, че обикновено не е нормално да ходиш на място, когато дори не си чувал преди това за съответния изпълнител. Снимаме си партито от 2 метра - никаква музика докато камерите не бъдат разкарани от мястото, предназначена за истинските фенове.
Ти си пич, Андре. Истински пример за звезда. А, за малко да забравя: АТВ започна "като руския цар" - с най-известното си комерсиални среди парче - Ecstasy. E, така се прави.
А кое беше най-якото в цялата минипочивка - да бъдеш с правилните хора на правилното място. И да споделиш. Priceless!
Прекалено дългата почивка ми се отрази много добре. Починах, поработих сравнително успешно върху няколко странични проекта, резултатите от които съвсем скоро ще станат ясни. И въпреки че това лято имам само 5 дни на море (без да се брои работният престой в началото на сезона), ваканцията ми беше наистина прекалено дълга и именно затова прекарах последната седмица... на работа - в офиса.
Всъщност, подготвям си новия работен сезон. Освен че се аклиматизирам в така или иначе стилната обстановка, събирам информация и още източници за работния процес (когато отново се включа на МАХХХ, както се казва). Отново почнах да обръщам внимание на RSS-четеца си, който беше позахвърлен за около 2-3 месеца по обективни причини. Отново там са всички възможни български медии (чиято информация не е "златна" и може да бъде четена от "простосмъртни" през фийд), много специализирани сайтове за международна политика и икономика, блогове и портали за маркетинг и комуникация и т.н. Реших от новия сезон да направя и лека промяна в дизайна на блога. Няма да сменям темплейта, но ще подменя леко банерите отстрани и почти напълно начина, по който изглеждат публикациите. Вече ще ползвам графични акценти като онзи горе, за по-приятно четене. Сложих и джаджа за споделяне на фийд-новини в страничното меню. Така ще можеш да хвърляш по едно око на най-интересните неща, на които съм се натъкнал в мрежата. Вече ще го наричам "Информационно хайку", за да се вписва в цялостната концепция на Блогчо.
Публикациите от сега нататък така или иначе ще бъдат по-дълги заради акцентите, просто прехвърляш страницата надолу и намираш последните 10 най-интересни неща, които съм споделил.
Всъщност тази (полу)програмна публикация излиза днес, защото довечера заминаваме за Слънчев бряг за участието на АТВ на 30-ти - Васи, Генади, Росен и аз. Прекрасен край на лятото с подарък за именния ми ден. А като си помисля какво ни чака за "сбора" - Тиесто. След рок-началото идва и транс-краят. Компанията е обещаваща, а както се казва, купонът е такъв, какъвто си го направиш!
Нещата обаче се влошиха днес, когато прочетох и реалното му обяснение за публикацията, малко след моя коментар: и на него му станало мъчно. А на мен ми стана още по-тъжно.
Та въпросът: нещо сбъркахме ли, та самите ние не си вярваме, че сме хора?
Уж се уважаваме като народ, принципно сме горди с историята си, но май не се уважавае един друг. Конкретен пример няма, както вероятно няма и съвсем конкретен повод за публикацията на Любе. Уж сме най-гостоприемните, а все се гледаме кръвнишки с непознатия, да не ни изяде десерта.
Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън. Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата. Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното. За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик. След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo"Дани Елфман. Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.
Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":
Там, където преди даваха легално порно, снощи прожектираха филми за любовта. Всъщност "10 приказки" (Dus Kahaniyaan) е индийски опит за поглед върху любовта от всичките й страни - изневярата, приятелството между съпрузите, вечната отдаденост, страстта, насилието, честта, братската обич...
Торентът за филма е тук, струва си да се изгледа. Само като тийзър ще ти сложа може би най-стойностният в морално отношение откъс - Губаре. Това е именно онзи, в който се говори за вечната отдаденост - за моментите, в които фразата "докато смъртта ни раздели" става израз на прекалено кратък период от време. Някои си поплакаха сладко, аз се "отчетох" с "Много тъжно филмче, бе...". Мъже, какво да ги правиш - освен да ги обичаш, за друго не стават! (Тук пак цитирам себе си ;) )
Деян Донков и Стефка Янорова обикалят като луди, качват се и слизат по някакви стълби. Следят го безброй камери. Реклама на нова охранителна фирма, осигуряваща и CCTV-оборудване? Не. Това е теийзърът за Биг Брадър 4. Съквартирантите вече са ясни, а днес бяха пуснати и рекламните тарифи за спонсорските пакети на четвъртото издание на успешния риелити формат.
Общо взето, 350 хиляди лева за 11 седмици се равняват на около 3 страници с реклама едновременно в 24 часа и Труд през всяка от тези седмици, като се изчислят всички отстъпки.
Факт е, че новият продуцент от страна на SIA Advertising - Митко Митовски ще използва набраната от последните 5 Брадъра (Big и VIP) инерция и именно затова пакетите са толкова мащабни. Лошата новина обаче е напускането на Ники Кънчев, явно лоялен на Нико Тупарев, който пък ще прави друго reality - "Фремата". Ще видим дали Милен Цветков ще успее да се справи на мястото на обичания Ники, както и дали Венета Райкова ще бъде истински достойна "Малка сестра".
P.S. Който смята, че рекламата в Биг Брадър 4 няма да популяризира достатъчно бизнеса му, ето и рекламните тарифи за в. Шоу.