Звездите ми го говорят

През последната година и половина, поради професионални ангажименти или откровена фенщина, съм бил на почти всички големи концерти в София и на още няколко участия извън столицата. Снощи обаче един истински голям артист ни показа какво е да си звезда.
Само няколко часа след като срутването на сцената на Какао бийч в Слънчев бряг почти не уби Елица Тодорова, диджей №3 в света ATB отказа да свири на частното парти на Еврофутбол и постави ултиматум на организаторите да поканят 150-ната фенове на плажа вътре в основната сграда на Какао. Така Андре, за разлика от повечето свои колеги от музикалната сцена (най-вече рокаджии, по мои изчисления), показа абсолютно уважение към своите почитатели и показа на родните мутри, че обикновено не е нормално да ходиш на място, когато дори не си чувал преди това за съответния изпълнител. Снимаме си партито от 2 метра - никаква музика докато камерите не бъдат разкарани от мястото, предназначена за истинските фенове.


Ти си пич, Андре. Истински пример за звезда. А, за малко да забравя: АТВ започна "като руския цар" - с най-известното си комерсиални среди парче - Ecstasy. E, така се прави.

А кое беше най-якото в цялата минипочивка - да бъдеш с правилните хора на правилното място. И да споделиш. Priceless!

Още инфо и снимки скоро при Генади.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да бъдем ексхибиционисти...

Let's go to the park
I wanna kiss u underneath the stars
Maybe we'll go too far
We just don't care, We just don't care, We just don't

Let's make love
let's go somewhere they might discover us.
Let's get lost in lies
We just don't care, We just don't care, We just don't care

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Mалко по-синьо. Или по-малко синьо

Днес страстта към адреналина взе още един български творец - Дими от Сленг. Харесвах го и като музикант, и като мъж дори. Вярно, изборът му за съпруга не е от най-добрите, но всеки може да сгреши.

Днес към обяд разглеждах последния брой на Gentleman, където Дими говори за манията си по сърфа. кой да предполага, че само на 20 километра...

Сега за човека, възпял един от най-красивите цветове - синьото. R.I.P.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Петъчен пиар

Ще ме извинява колегата Боби Кандов от "Капитал", че му крада рубриката, ама няма начин. Ето какво е получил един приятел от друга агенция на пощата си. При нас още не е дошло, но не се съмнявам, че ще пристигне. За всеки случай ще махна имената и координатите.

Uvajaemi Dami i Gospoda,
Nashata frima ......... razpolaga s razlichni muzikalni sastavi:
dua, tria, kvarteti, kameren orkestar, “Brass Bend”, podhodjashti za vseki povod: obshtinski turjestva, kokteili, oficialni vecheri, delegazii, konferencii, firmeni partita na zakrito I otkrito.
Nashi klienti sa firmi, hoteli, restoranti,obshtinite: Plovdiv, Pazardjik, Asenovgrad, Chepelare, Mejdunaroden Panair Plovdiv i t.n.
Nai-novijat ni produkt e "Brass Bend ", koito s atraktivnata si vesela programa, shte vnese strahotno nastroenie na vsjako turjestvo - na otkrito pred mnogobroina publika ili na po-iziskano kamerno parti na zakrito.
Drugoto ni predlojenie e za unikalnijat strunen kvartet "Amadeus" - prekrasni dami v kostumi ot 18ti vek.Pri interes, mojem da vi uzpratim kratko video na kvarteta s attachment.

Rabotim samo s profesionalni muzikanti, utvardeni u nas i v chujbina.

Ako imate drugi idei i jelanija za muzikalnoto oformlenie na vashieto parti, s udovolstvie shte gi osashtestvim!
Za poveche informazija, reklamni materiali i konsultacii, molja ne se kolebaite da ni se obadite.

Изключително ме радва фактът, че не срещам на нито едно място 4 или 6. Иначе офертата си е добра. Ако някой има нужда от музика за карнавала си, контактите се "пазят в редакцията".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Music On Demand - oще малко от мен

Това ревю пуснах в блога на Петко, където вече също пиша, преди малко повече от седмица. От тогава насам само разпространявам албума наляво-надясно. Не знам дали издателите на 3 Doors Down у нас вече са продали толкова копия, колкото аз съм подарил на хората. Но това е друг въпрос. 

3 години след третия си студиен албум 3 Doors Down се завръщат. С 3 Doors Down. Четвъртата тава на рокаджиите от Ескатаупа, Мисисипи ни връща към старите спомени за тежките китари във вариант от три врати по-надолу. Чакаме я толкова дълго и в крайна сметка имаме щастието да я слушаме я повече от седмица преди официалното й пускане на пазара.

Силно начало, класическа същинска част, последвана от китарен екстаз и успокояващ край. Едноименният албум на 3 Doors Down е една истинска рок-тава в сонатна форма.

На първо слушане като нищо може да си помислите, че сте с последното от Nickelback, но тази илюзия изчезва в първия момент, в който се усетите, че си припявате “I think I'm better off alone these days, these days...”.

И с право. Началото е като отнасяне с експресния влак София-Варна (именно с Train), а след това продуцентите са подредили и излезлите вече два сингъла – посветения на американските морски пехотинци Citizen/Soldier и съвсем пресния It's Not My Time.

Американците и този път са заложили на две от основните теми в дискографията си – себеоткриването и отдадеността към другия. Бързо става ясно откъде идва леко комерсиалната нотка - основната им аудитория са тийнейджърите. Тепърва започват да търсят истинската си същност, защо да не го правят с 3 Doors Down и Let Me Be Myself, These Days и Runaway.

През целия албум човек чака балада от рода на “Landing in London”. И тя се появява едва с последния трак. От онези, които само 3 Doors могат да правят. Със силна акустика и дрезгав Бред Арнолд в She Don't Want the World те показват защо са 3 Doors Down.

Едноименният четвърти албум на 3 Doors Down е отдавна в най-големите торент тракери, а на пазара е след 20 май. Сега можеш да си го изтеглиш тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кака ти и леля ти

Моите каки ги познаваш. Снощи обаче отидох да видя леля ти. Леля ти Кайли. Нещо не бях особено ентусиазиран, а и най-малкото ми желание се изпари в събота вечер, след като в просъница успях да извъртя веднъж и половина последния й албум "Х". Бях почти напълно сигурен, че ако изпее повече от 5 песни от него, ще се тръшна на тревата.
Не стана. Кайлито май изпя 7 нови парчета, но 4 от тях ми бяха поносими. Ей-толкова ми остана, както се казва. Но пък със Зорничка такива танци му ударихме - нито Мирко от Каризма, нито Деси Тенекеджиева, нито Владимир Каролев успяха да скрият усмивката от лицата си. Ама и аз бих се усмихвал - ако някой ми беше казал 2-3 часа по-рано, че ще се забавлявам така - цъ, нямаше да му повярвам грам.
Оказа се, че на кака също не й е харесало чак толкова. Как да стане - първият половин час не успя да се усмихне нито веднъж. После била "засияла", но как да е иначе - 25 хиляди, които я чакат 20 години вече, да крещят "Kylie, Kylie" не е малко. Накрая каза (изпя), че трябвало да бъде много "лъки", ама не й личеше нещо. Да се усмихва малко повечко на хората, не трябва с лошо. Едно е да си звезда, друго е да се мислиш за звезда, но и трябва да можеш да задържаш хората до себе си.
Леля ти още е хубава. Моите каки обаче са по-хубави - усмихват се по-често и обичат по явно. Кайли да се учи от тях и като реши пак да ни пее на стадионче, да се обади.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Let the music... Speak!

Напоследък пиша много за музика. Нищо, аз и без това живея предимно с музика. Лошото е, че не обичам да я деля. Не обичам и някой друг да ми пуска музиката. Но ти това много добре си го знаеш.
Винаги съм искал да говоря с... песни. Именно затова много се зарадвах на един от роботите в Трансформърс, който говореше чрез песни от различните радиостанции. Моят идол! Защото понякога една песен казва толкова много неща. Затова си и направих x4o Music Station - да говоря чрез музиката, която ти пускам там.
Слушай смс-тата, но никога не ходи с мен на концерт! Няма да има време за теб. Просто тогава съм напълно Неин. На музиката. По-силно е от мен, а аз никога не скачам срещу сърцето си. Рациото ми е чуждо, дето се вика. Най-много да споделя 2-3 балади, но това е всичко. Другото си е за мен. И за Нея. Но ще се разберем някак.

Така че, нека музиката свири. И говори.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

I love the rain

Лени Кравиц си е прав, че обича дъжда. И аз го обичам. Допреди няколко години всички пееха за луната, сега пеят за дъжда. Да, но за мен дъждът е малко по-специален. За пореден път вчера. Една мишка. Още веднъж и днес. Друга мишка.
Е, обичам дъжда. И ти подарявам тази дъждовна компилация, да си я пуснеш, като свърши песничката вдясно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Жени...

Без значение къде ще поставиш ударенето - жени или Жени, поздравявам те с тази песничка... Изпята с недостатъчно развит талант, но с много желание.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Пожелах си... страхотен ден

Още като се събудих, знаех, че денят ще е вълнуващ. И така се получи.
Две прессъобщения, още няколко странични задачки, научаване на "факта", че с Роско имаме публикация в печатното издание на "Капитал". И новината за дългоочаквания клип на ПИФ към песента "Обещавам" (Дълго-дълго, от октомври някъде го чакам.).

Време е и ти да се почувстваш страхотно заедно с мен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Клубната рок-култура у нас

Миналата седмица видях, че във Велико Търново отново са отворили "Спайдър", което означава, че старата столица отново има своето място за (не-чалга) музика на живо. Спомних си за времето, когато тъкмо откривах, че музиката на живо е от съществено значение за моя живот. И музиката въобще. Най-жалкото е, че докато си намерих хора, с които да ходя в "Спайдър", клубът бе ремонтиран и превърнат в дискотека. Така трябваше да се простя с мисълта да виждам любима група всяка седмица. И с нетърпение чаках идването в София, където има доста повече възможности за "изживяване" на жива музика.
Миналото (или по-миналото, не си спомням вече) лято правих едно интервю с Йордан Караджов от "Сигнал" и ненадейно стигнахме до въпроса за клубния рок и това дали има почва за развитие у нас. В София, разбира се, има много повече клубове за жива музика и е далеч по-лесно, отколкото в провинцията, но и бандите май вече нямат много полза от подобни изяви. Ето какво всъщност каза Данчо...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Великолепната LP седморка

Ето един прекрасен начин да генерираме посещения за своите блогчета. Правилата са прости, цитирам:

:) Всеки участник цитира тези правила

:) Цитира този пост; - един линк повече за Човека от сребърната планина. Блогчето му е хубаво, лошо няма.

:) Цитира този, който го е посочил - Све-то. Още един линк за как ти - там пък е задължително посещението.

:) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си

:) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

Дотук добре. Сега почвам с тормоза. Някои неща мога да ти дам да ги изслушаш, ако вече не съм ти ги пратил. Лично аз предпочитам да карам в хронологичен ред, по блоговата хронология - т.е., от последния албум към първия.

7. Д2 - 6 - Няма какво да говорим. С Дидо вече са съвсем различна група. Задължителни тук са Moonshadows, И пак вали, както и лиричният финал In the begining.

6. P.I.F. - Passion In Fact - няма друг албум, който така да съм чакал, без дори сам да го осъзнавам. "Всеки ден" е акцентът, "Лебед" пък е специален поздрав.

5. Rob Thomas - Something To Be - Нещо наистина жадувано. Едно време се зарадвах на Део, когато каза: "Не разбирам Енрике Иглесиас - как може да живее с Анна Курникова, а все да пее за нещастна любов!". Е, жената на Роб също е изключително красива, а той пее най-красивите песни на света.

4. 3 Doors Down - Away From The Sun - Първото нещо, което си изтеглих на любимата ми рокгрупа. Съдържа съдбоносното за мен Here Without You, извиняващото Changes и страхотното I Feel You.

3. Ricky Martin - Ricky Martin - Може би най-силното от Рики. Поне най-силното, преди да почна да усещам как всичко се комерсиализира силно. Tук She's All I've Ever Had е просто върхът, дуетът с Мадона предупреждава нежно да внимаваш с чуждите сърца, а Spanish Eyes е за най-красивото и най-истинското у човека - очите.

2. Carlos Santana - Supernatural - Няма такава китара. Дори и аз не свиря толкова добре. Всичко, свързано с жицата, започва за мен с този албум. Metallica-та на брат ми не се брои, тя е друга категория. (После пък се оказа, че "червената касета", която представлява рокнаследството на семейство Кръстеви, е първият албум на проекта Phenomena, носещ като заглавие името на формацията. И тя не попада, но пък е емблематична за моето възпитание.) Та... тук открих Роб Томас, за когото ти казах вече горе, има добро парче с Евърласт (любимото ми), както и своеобразен battle с Ерик Клептън. Най-добрият албум на 1999-а с около 1 милион Грами-та.

1. Britney Spears - Baby... One More Time - Всяка сутрин гледах пилотния сингъл на кака ти Бритни и му се наслаждавах. Прекрасно чудо на музикалния мениджмънт. Купих си албума още първия ден, след като го пуснаха у нас. Сигурно е между първите 100 продадени в България. Сега тази "реликва" е у Петко, на когото я подарих. Той поне остана истински фен докрай. Аз се отказах още след събирането й с Джъстин. Не можах да преживея, че няма да съм първия мъж в живота на Бритни Спиърс...

Няма нужда да ти казвам, че това е нищожен списък. Просто защото много добре знаеш, че аз живея с музиката и без нея съм празен. Това също го има в любима моя песен. Останалите 48963497324 любими тави ще ги запазя за себе си. Или ще ти ракажа за тях лично.

Тъй като, както всички знаем, х4о е пич, ще си позволя да тегля дълъг пас към 4-ма души. Следващите по веригата са Летящата Малинка, Кракерчето, Елина и Чочка. Айде, "ин'жой"!

P.S. В момента ме омайва Майкъл Болтън, ама след като ми досвидяха парите да ида на концерта му в НДК миналата година, нямам достатъчно смелост да го включа в списъка.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Огледало към душата

Случвало ли ти се е някой просто да се страхува да те погледне в очите? На мен - да...

Очи... Кафеви, сини, зелени, сиви, пъстри... Голубие, hazel и т.н. Очи... Различни по цвят, еднакви по функция - помагат ни да виждаме какво става с другите, помагат на другите да виждат какво става вътре в нас.
Някога сравнявах очите (не е от значение чии) с езера с много дълбоко дъно. И съм бил дяволски прав - човешката душа е толкова дълбока, изпълнена с толкова подводни скали и малки камъчета, често и подмолна. Но това е то - човек - сложно нещо.

Подбрал съм няколко песнички за очите (вероятно вече започваш да чуваш). За искрени и дълбоки очи, но и за лъжещи и измамни. За сини и за кафеви. За дълбоки и прочувствени, за такива, които могат да те накарат да се влюбиш само с един поглед.

Важно е да гледаш хората в очите. Важно е да можеш да кажеш на всекиго нещата, които искаш той да знае, гледайки го право там. Няма трудни разговори, има само плахи сърца.

От x4oSMS.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Гери Мур изправи на крака Зала 1

Пълна Зала 1 на Националния дворец на културата. Един велик музикант. Няколко китари. Близо 4000 освирепели фенове. Едно изпълнение (само интрото, но то е достатъчно завладяващо):

Това е Гери Мур. Мъжът, който изправи на крака Зала 1, както никой скоро не го беше правил. Сред зрителите имаше 15-тина годишни младежи, придружавани от своите бащи и дори дядовци. И всички те пееха с Гери великото "I Still Got The Blues". Защото след тази песен концертът вече не беше същият.
Музикантът започна с част от парчетата от новия си албум "Close As You Get", а когато тълпата чу зашеметяващото соло от "I Had A Dream", всички станаха на крака. Неусетно оркестрината се напълни с хора - те танцуваха и се разтапяха под звуците на китарите на Мур. Без никакви инциденти - просто преразпределение на разположението на момчетата от VIP Security и всичко продължи като на наистина голям концерт.
Последваха 2 биса. Дори самият китарист се учуди как тази публика, която при първите няколко песни се държеше по-скоро резервирано, може да покаже подобна любов към неговата музика. "You were such a great audience tonight. Thank You!".
И накрая - почти 10-минутно изпълнение на "Parisienne Walkways". Мисля, че коментарите са излишни.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

x4o Summer Hit Compilation

Лятото няма как да мине без хубава музика за фон. А и за нещо повече. Ето защо дълго обмислях как точно ще изглежда тазгодишният ми “морски диск”. Миналата година сиди-то беше пълно предимно със свежи хитове от Лято’06, но този път залагам на качествени и изпитани попълнения за всеки вкус. Дори за вкуса на Тангрьо, който вече загрява с първата песен.

1. Буря. Deep Purple – Sometimes I Feel Like Screaming. След рок-началото на сезона няма как и тази компилация да не започне с нещо силно и класическо – невероятни китари. Песен. Видео. Текст.
   
2. Нежност. The Cranberries – Linger. Силна мелодичност в комбинация с пленяващия глас на Долорес О'Риърдън. Песента е любима на холивудските продуценти що се отнася до музика за влюбени и сьрцераздирателни моменти. Тук е, за да внесе нужната доза лятна романтика. (Oпитай да си я пуснеш на плажа…). Песен. Видео. Текст.
   
3. Бьдеще. Kaskade – I Feel Like (Freemasons remix). Едно парче отпреди няколко години, заживяло нов живот в последния албум на Freemasons. Моят първи личен хит за лятото. Песен. Текст.
4. Болезнено. Matchbox 20 – Disease. Роб Томас е просто ненадминат. Ето защо е с две песни в “x4o Summer Hit Collection 2007”. Първата от тях е едни ритми.но завръщане към годините на рока в диско-одежди. За другата – след малко. Песен. Видео. Текст.
5. (Не)Раздяла. Carlos Santana feat. Los Lonely Boys – I Don’t Wanna Lose Your Love. Понякога любовта е коварна и не пита преди да отлети. Тогава се получават подобни шедьоври с горещо латино звучене. Красив начин да не дадеш възможност на любовта да отлети. Видео. Текст.
6. Промяната. Deepsky feat. Jes Brieden – Ghost. Търсиш цял живот човека и точно когато си на път да се откажеш, той се появява сам. С песен под ръка. Тогава всичко призрачно приема чувствената обвивка на плътта. Видео. Текст.
7. Защо? Maya Saban und Cosmo Klein – Das Alles Aendert Nichts Daran. Няма начин и това лято да мине без нещо немско. (Modern Talking обаче отдавна не са на мода, а и никога не са били в личния ми топ.) Сега Мая и Козмо отново казват колко много си липсват на стотици километри един от друг. Но дали това променя нещо? Видео. Текст.
8. Заедно. Usher feat. R Kelly – Same Girl. Преди да се хвърлиш в поредната One Night Stand-авантюра, помисли си дали си струва. Особено когато може да загубиш нечие доверие. Песен. Видео. Текст.
9. Камбани. Rob Thomas – Little Wonders. Малките неща наистина имат значение. Малките неща са най-важни. Това да не загубваш детското у себе си също не е без значение. Видео. Текст.
10. Класиката. The Rolling Stones – Anybody Seen My Baby. Тук коментарът е излишен. Просто задължително парче, особено при наличието на китара-“кухарка”. Песен. Видео. Текст.
11. Екот. Владимир Димов – Яно, ле, пьрво либе. Единствената песен на български език. Но с тежест като за останалите 15. Визуалната прилика на Владо Димов с Роб Томас не е единствена – нашето момче не му отстъпва и по гласови данни. Песен. Текст.
12. Страст. Мариана Попова и Орлин Горанов – Lejos. Марианка бледнее пред великия Орлин Горанов, но поне опитва да навакса. Уханието на тази песен обаче е невероятно. Тежестта на испанския език и акустичната китара – незаменими. Песен. Видео. Текст.
13. Тайнственост. Hypnotic Rage – Secret Sins. Песен, която едва ли ще получи необходимата подкрепа от родните музикални медии, въпреки че не отстъпва по нищо на последните композиции на Morandi, например. С този ритъм и красив текст обаче тайните грехове застават заслужено в личния ми топ 3. Песен. Видео.
14. Моментът. The Goo Goo Dolls – Before It’s Too Late. Да намериш онова, което те кара да се чувстваш най-добре, е трудно. Да го запазиш – още по-трудно. Тогава всеки един момент е важен. Важно е и с кого ще го споделиш – защото “Nothing is real ‘till it’s gone…”. Песен. Видео. Текст.
15. Самота. Hypnotic Rage – Feeling Blue. За да не се чувстваш тъжен и самотен – дрешките в сака, приятелите, влака и моренцето… Песен. Видео.
16. Доверие. Freemasons – Watching. Лятото е доста коварно, стават разни прегрешения. Но все пак сме разумни хора и не правим лоши неща. Не се наблюдаваме, но си имаме доверие. Е, някои неща, са разрешени. Стига после да няма наранени и огорчени. Песен. Видео. Текст.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

9-ти годишни музикални награди на ММ

Тази вечер първата българска музикална телевизия ММ ТВ раздаде за девета поредна година своите награди. Шоуто се състоя в сравнително празната зала на Народния театър "Иван Вазов". Отличници на наградите станаха Gravity Co., които грабнаха цели четири статуетки. Явор и компания взривиха и публиката с изпълнение на живо на последния си сингъл "Paper Trail". Добро представяне направиха и Д2 с изпълнението на "И пак вали", британският соул-изпълнител Моузес, както и румънците от "System", които свириха на... варели. Нелеката задача да води церемонията имаше Любо от "Те", който, въпреки първоначалното притеснение, все пак успя в начинанието.
Може би най-голямо забавление на публиката обаче донесе изпълнението на ЛилАна, която "летя" над сцената. Всъщност обаче "звездата" изглеждаше, все едно е окачена на бесилка. Лошо впечатление направиха и всички, които пяха на плейбек (може би първите ММ-награди от доста години насам, за които песните не получават специален аранжимент) - дори и Васил Найденов, само секунди след като бе получил наградата си за цялостен принос към българската музика.
Опити за скандали, разбира се, не липсваха. По средата на церемонията "Хората от гетото", явно вбесени от факта, че не успяха да вземат статуетка в хип-хоп категориите, решиха да се направят на интересни и си тръгнаха с доста шум и изказвания от рода на "Егати музиката, дето ни пускате тука!".
-----------------------------------------------
А имаше и още нещо грозно - тъй като Вивател бяха основен спонсор на Наградите, в откъсите от номинианите клипове, заснети с помощта на мобилния оператор, неизменно бяха показвани кадри с корпоративното лого. Касавицата ЛилАна пък увисна над сцената с емблема на Глобул, окачена на врата, можеш да се увериш от снимката горе.
Трагична картинка.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Туку-що свърши филмът. "Леон" с Жан Рено и Натали Портман в главните роли. Едва ли има нужда да ти казвам за какво става въпрос, най-малкото клипът, който съм ти пуснал горе, е попадал пред очите ти десетки пъти.
Всъщност най-доброто, което видях на този торент, бе... преводът на текста на песента на Стинг, която започва съвсем накрая. Той, както и целия филм, са преведени от Симеон Влахов, който тук получава още веднъж моите адмирации.

А сега си пусни песничката и потъни в магията на музиката и киното.


"Формата на моето сърце"

изп. Стинг

Той раздава картите, сякаш медитира.
И никой от тези с които играе, не подозира,
Че той не играе нито заради парите
Нито заради уважението.
А просто раздава картите, за да налучка
Свещената геометрия на късмета.
В скрития закон на възможната победа
Цифрите играят водеща роля.

Знам, че пиките са мечовете на войниците.
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце...

Вале каро може той да пусне,
Дама пика да даде не ще се колебае той.
Но поп в ръкава си ще скрие,
Докато спомена живей...

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце...

И ако призная, че само теб обичам,
Ще си помислиш, че те лъжа аз.
Но аз човек със сто лица не съм
И маската при мене е една.
Тези, които говорят много, не знаят нищо.
Но това си е техен проблем.
Като тези, които късмета си
проклинат постоянно,
И тези, които се страхуват,
че са го изгубили навеки.

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Пощипване по ушенцето

Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.
И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.

*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време за музика

Това е една песен, кояти винаги ме е карала да потръпвам. Елен Сегара и Лаура Паузини - две от най-известните попдиви на Европа, пеещи предимно на родните си езици. Този италиано-френски проект, озаглавен "On n'oublie jamais rien, on vit avec", разби конкуренцията на англоезичните песни в своите страни през не чак толкова далечната 2004 година.
Хубавото на францозойката е, че много прилича на едно красиво момиче, което срещнах миналото лято. Другата й сравнително добра черта е, че е издала последния си албум "Quand l'eternite" точно на рождения ми ден 18 септември 2006. И това ако не е късмет.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Любовта между Буш и Блеър

Джордж Буш и Тони Блеър заформиха прекрасно дуо по време на мандатите си. Техният край обаче наближава, така че и двамата имат върху какво да помислят. Не съм сигурен дали са се обрекли един на друг на "Вечна любов", но клипчето е монтирано невероятно добре. И определено дава много материал за размисъл на съгражданите на двамата "изпълнители". И най-важното е, че Блеър е жената в случая. Дали му харесва?*

* Звукът в материала е част от песента "Endless Love", изпълнена в оригинал от Дайана Рос и Лайънъл Ричи.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: