17 май 2009

Нещо се губиш напоследък

В последните дни нямам особено много време за писане по блогове, а се очертава да става все по-малко и по-малко. Така и обаче не мога да се преборя с тази дипломна работа и това си е. Въпреки че пописвам малко, има още какво да се желае.
И за да не е проблем, че откъм съдържание не са добре нещата, мога да се похваля, че в последните дни много оправих формата. Сега ще ти покажа три "чисто нови" проекта. Добре, де, два блога с ново развитие и един чисто нов.

Добре дошли на www.alexanderkrastev.com!

Блогът "Хайку за вълци" вече заслужено е с нов дизайн и нов адрес. Малко ми списна да обяснявам, че личният ми блог е в Blogger и просто си купих домейн, носещ моето име. Същевременно, след близо 3 години с един и същ дизайн, смених и темплейта. Минах през лятно-морски (който така или иначе в един момент просто се "счупи") и финално в напъно тематичен - с виещ вълк. Тук не обичам да вия, знаеш, но няма лошо от време на време да се казват някои по-вълчни неща, както неведнъж съм правил. Махнал съм и досадните банери и вместо тях съм сложил линкове в хоризонталното меню горе. Не ми харесва, че е тъмен, но пък се вписва супер в нощната вълча визия, в която си живеем всички тук последните години.

Намери любимата си книга на www.azcheta.com!

Блогът за книги "Аз чета" също вече е с нов дизайн. Покарах го малко по-дизайнерско и сложих приятна тема с орнаменти, която напомня папирус и определено е достатъчно арт, за да прави четенето на публикациите вътре по-приятно. Малко напомня и кафенце, което си е доста приятна компания за хубава книжка.
Книжка-блогът е и от няколко дни със сериозно присъствие във Facebook. След като направихме група "Аз чета", където да публикуваме ревютата на книги от блога и да правим дискусии около тях, направих и профил на блога, за да мога по-лесно да се свързвам с нови любители на книги и да обменяме идеи. Държа да кажа, че това не е мой личен профил и държа да не получавам там лични съобщения, които не са свързани с книгите и четенето. За всичко друго има... не, не е MasterCard, а електронна поща, която е на най-десния бутон горе. :)

Щастлив на работното си място: Корпоративният блог на агенция PRoPR!

И най-накрая сбъднах мечтата си отпреди 2 години. Още в първия момент, в който започнах да чета корпоративни блогове, знаех, че трябва и нашата агенция да има такъв. А в момент, в който имаме адски много работа, за което просто не мога да не съм щастлив, е истинско съкровище да имаш подобен инструмент за комуникация. Все още не сме развили пълната му функционалност, но поне в екипа има блогъри и не-блогъри, които пишат добре и интересно. Набързо направих контакт с останалите компании с подобен тип корпоративна медия и се надявам разгласяването да продължи добре.
Колкото и налудничаво да звучи, съм си поставил амбицията да направим такава оптимизация, че при написване на "PR агенция" в търсачката на Google да се появява първо адресът на блогът на PR агенция PRoPR. Има още какво да уча за SEO, но пък и има от кого да го науча. Въпреки че Dzver не вярва особено много в корпоративните блогове, успях да го убедя, че блог на PR агенция трябва се списва добре и не можем да си позволим това да не е така, и той го включи в класацията TopBlogLog. Дано нещата се получат, а това ще стане само с редовно писане.
Прочети

15 май 2009

Бомбардират сайта на Нова Зора?

Преди малко в блога на Dzver видях, че има сложена бомбичка за сайта на Нова Зора. Пичове от Варна вероятно, ако се съди по адреса на сайта, са направили автоматично пренасочваща се през 2 секунди заявка към BoyKostov.org. Така вероятно се опитват да претоварят сървъра и да го изкарат от строя.



Струва ми се нелошо като идея. Още повече, че интернет потребителите се очаква масово да гласуат за Синята коалиция и се очаква доста компютри да стоят включени към сайта.

Да видим какво ще се случи.
Прочети

10 май 2009

Аз съм спокоен


... защото те обичам, както никой друг на света не е обичал друг човек.

Честит празик, Буба!
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

06 май 2009

Грешка или не: Честит рожден ден

И днес получиш честитка за рождения ми ден. Благодаря, благодаря. Но както добре знаеш, той ена 18-ти септември. И то всяка година, представяш ли си?

Само че от Sony Ericsson са големи пичове и ми честитиха и днес. За щастие не пишеше "Честит рожден ден, Жоро", защото тогава щеше да е още по-голям смях.


И сега двамата с теб се заимсляме колко добър маркетингов ход е това. Защото отдолу на P.S. пише "Рожденият ти ден не е днес? Извинявай тогава. А можеш ли да ни помогнеш? Нека заедно да коригираме личния ти профил при нас, за да може следващия път да получиш честитката си точно на рождения си ден." (Малко свободен превод, ама така или иначе не се вижда особено какво пише там ;) )

И така влизаш там, за да си сигурен, че шведите няма да те карат да черпиш всяка седмица, а само когато имаш повод, и им помагаш да си оправят базата данни. След което получаваш още безброй много съобщения. Вероятно, аз така и не опитах.

Но поздравления за поредния хитър случай, в който грешката е вярна.
Прочети

28 април 2009

Редизайн

Я, че интересно, като на туристическа агенция. Да, ама не. Това е новият облик на Хайку-то. След като минавам за "....." (добре, де, нали ме слагат за интернет ВИП-аджия), е хубаво да имам и приличен дизайн на блога.
Надявам се, че ще ти хареса и ще ти е по-веселичко. Ако не се чете добре, обаждай се, да го оправям. Щом успях до тук да го пригодя към вкуса си, няма нищо да ми се опре.

P.S. Като гледам как се справих, май идва време за редизайн и на книжка блога. Очаквайте изненади.

Редакция от 30 май: Цитати: И какво сега, това блог на туристическа агенция ли е или блог за възхвала на сомалийските пирати? :)
Прочети

VIP личностите в "българския" интернет

Няма толкова голяма изненада - вчера в сутрешния блок на Нова ТВ са говорили за "VIP личностите в "българския" интернет", че даже са ме наредили сред тях. Супер, отчели са каузата на "Аз чета", даже си личи, че са обиколили всичките ми блогове, защото има снимки, взети и от Големия тандем, и от блога за Брюксел.

Само дето не мисля, че съм от най-ВИП-овете в нета у нас :)

Ето и клипчето:

Прочети

25 април 2009

И презентацията ми от днес

Прочети

"На P2P Конференцията съм"

И така. Сега съм в любимото ми Велико Търново, където се провежда петата P2P конференция, организирана от Бого Шопов и компания.

Следобед имам лекция на тема "Има ли обратна връзка между политика и избирателя?", която е посветена на политическите блогове у нас. Заглавието е странно, но се надвам да е интересно. После обещавам да я кача :) Ето сега малък тийзър.

Прочети

22 април 2009

Когато порасна...

Прибрах се вкъщи за първи път от близо половин година. За да открия нещо скъпоценно, което яврвам, че е променило живота ми и ще го променя все повече.
Това е прототипът на най-големия блог за книги в България “Аз чета”. Представлява тетрадка от около 20 страници, а на етикета отпред пише “Читателски дневник на Александър Кръстев, V “в” клас”. Вътре има кратко описание на 22 книги – никакъв текст, само подробности за автора и книжното издание. Годината е 1997, а някоя от учителките ми явно здраво е решила да затегне примката с четенето на задължителната литература. (Нещо, което преподавателката ми по литература така и не успя да направи в гимназията. Сега едва ли ще ми повярва, като кажа какво представлява “Аз чета”.).
За разлика от дневниците на другите, моят имаше скала с 5 нива, с които давах оценка на прочетените току-що книги – от “Прочетете я непременно!” до “Не си струва времето”. Още тогава си личи опитът да насърчавам другите да четат, препоръчвайки им заглавия, които са ми допаднали. За щастие един от най-добрите ми приятели от детството беше също толкова влюбен в четенето и прекарвахме дълги часове в разлистване на пожълтели вече страници на класически произведения (предимно приключенски).
Малката зелена тетрадка със схематично инфо за двайсетина приключенски книги се е превърнала в мащабен интернет-блог с повече от 50 автори и над 300 публикации. Досега не се бях замислял, че от тези пет реда, на които самоуверено съм изредил петте степени на харесване на книгите, всъщност се създаде една микрообщност на влюбени в четенето хора. И искрено вярвам, че зелената тетрадка направи много хора щастливи – сега ще прозвучи много странно – давайки им шанса да се докоснат до нови сенки на незнанието, но изпълваща ги с жажда да прогонят тези сенки, прочитайки още неколкостотин страници.
Къде обаче съм 12 години по-късно?!? Предстоят ми няколко изключително тежки и съдбоносни месеци, с които очаквам да се сборя с нетърпение. Налага ми се да “работя” на 4 места - едно истинско и 3, които смятам за лично мои проекти като будала, въпреки че знам, че са абсолютно нерентабилни и контрапродуктивни. Те обаче ме правят щастлив и чрез тях аз правя други хора щастливи.
Къде са всички останали 12 години по-късно?!? Управляват ни някакви самозабравили се наглеци, които харчат и крадат парите на хората, игнорирайки напълно обществения натиск отвътре и извън държавата. Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света. Младите хора вижеят в абсолютна апатия, възрастните – в безпомощност да променят каквото и да било. Всички опитват да избягат.
Аз не обичам да бягам. Аз се изправям очи в очи с проблема и го преборвам. Или той ме преборва. Обичам да се сблъсквам с реалността. През цялото останало време “Аз чета”.
Прочети