За националния флаг като ценност, която обединява

На национални празници опитвам да формулирам собственото си разбиране за патриотизма - какво е и какво със сигурност не е. Днес обаче искам да споделя нещо за националния флаг. 

Винаги съм се възхищавал на американците за начина, по който обожават своите Stars and Stripes. Те символизират конкретни етапи от тяхната история. У нас това сякаш не е така - свобода, здраве и… простете пропуска в общата ми култура, не съм сигурен червеното за какво беше, може би нещо за юнашката кръв. 

И всеки път, в който развеем знамето, отнякъде се появява някой да обясни на кого дължим съществуването на това знаме. Всеки път, в който искаме да подкрепим нечие страдание, идва някой да пита “Ама защо не си закичиш българското знаме, а си сложил френското?”. Или по-актуалното “Какво е това украинско знаме, сложи българското!” (не са точни цитати) И знам, че сте го видели - всички онези, които са се окичили с руския флаг, защото… за да не са с “ония предатели, дето са с американците”.

Лесно ми е да обясня нещата с дългите години на комунизма, в които всичко интимно, което не е подчинено на Партията, е подтискано. В които няма как да развееш българското знаме, ако до него я няма червената кръпка със сърпа и чука. Която толкова сме ненавиждали, защото ни е била натресена, че в момента ни е срам за слагаме знамето на Европейския съюз, който е наш цивилизационен избор. Защото един режим не може да съществува, ако няма враг. Както Георги Марков пише, „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове!“.

Проблем със сигурност е и фактът, че всеки нов Спасител се кичи със знамето (и със заветите на Ботев, Левски, а напоследък и Таков), докато накрая става ясно, че зеленото в сърцето (а често и джоба) му всъщност е синьо. И това наистина боли, защото с толкова много лъжливи овчарчета важни ценности се изтъркват. 

А националният флаг е точно това - ценност. 

И ако изгубим ценностите си, всеки следващ wannabe император е спечелил войната още преди да е гръмнала първата пушка.

Честит празник! Без значение дали датата на националния празник ни харесва, изпълването му със смисъл зависи само и единствено от нас - поговорете си с родителите си за това, разкажете на децата си. Но нека го отбелязваме, заради самите нас.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво научих от Тед Ласо и сериала на Apple TV

Започвам този текст без да знам, че само преди няколко часа Джейсън Съдейкис е взел "Златен глобус" за ролята си на Тед Ласо, второразреден треньор по американски футбол, поканен да води отбор от английската Висша лига, в едноименния сериал на Apple TV. 

И въпреки че наградата на Съдейкис е в категорията за актьор в комедия/мюзикъл, сериалът е много повече от това. Вижте трейлъра, а след това ще разкажа малко по-подробно:

Спортните сериали винаги са ми изглеждали подценявани - доста пъти съм виждал усмивки “под мустак”, когато разказвам за това защо Ballers всъщност е повече от добра поредица за живота на професионалните спортисти и техните проблеми и възможности. Сега на преден план излиза и комедията на Apple TV и Warner Bros. Television за треньора по американски футбол Тед Ласо, който е поканен да води отбор от Висшата лига като част от отмъщението на новата президентка на клуба към бившия ѝ съпруг. 

Ако трябва да опиша накратко, в 10-те епизода от първи сезон (ще има втори, че и трети) по супер начин са вкарани самоирония и шеги от типа “изгубени в превода”, изключително много социална психология и включително дребни намигвания към живота на псевдознаменитости ("Известна съм с това, че станах почти известна...") и още доста интересни ъгли. "Тед Ласо" ще бъде любопитен не само за любителите на футбола, но и за тези, които си падат по лекия британски хумор (тежкия самият аз не го разбирам 😂). 

Не бива да забравяме нещо много важно - в големия спорт неслучайно има разлика между coach и trainer. 

И може би точно това пропуска Ребека, новият президент на ФК "Ричмънд". Така че, освен чудесно развиваните герои в сериала, за всеки, който управлява екипи или развива собствен бизнес, остават няколко ключови неща:

• Добрият ръководител невинаги има за задача да познава материята в дълбочина, но е длъжен да познава екипа си и да взима най-доброто от него.
• Когато си начело на екип, ти ръководиш хора с техните особености и проблеми. И трябва да си готов винаги да помогнеш и с това.
• Понякога трябва да се разделиш с високоефективен професионалист, който не работи добре с останалите, за да върви целият екип напред. Общият резултат почти сигурно ще е по-добър от този на отделната звезда без екипен дух. 
• Понякога най-добрите познавачи на дадено явление са изненадващи и дори да тръгват от ниска стартова позиция, имат право да получат своя шанс за доказване и развитие.
• Да сложиш край е трудно решение. Но когато го вземеш сам, винаги се усеща по-правилно, отколкото ако друг го направи вместо теб.
• Да вярваш никога не е достатъчно - трябва към вярата си в проекта/екипа/успеха да добавиш и всичко, на което си способен. 
• Да си добър човек е заразително.

Ако имате достъп до Apple TV, със сигурност дайте шанс на "Тед Ласо"! Убеден съм, че ще видите много от себе си в този сериал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 

Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.

Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

• Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
• Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
• Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
• Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:

Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.

Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

• Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
• Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
• По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
• Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.

Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Езикът като цивилизационен избор: Защо думите, които ползваме, са важни

14 април 2019 г., неделя

"Ако си мислите, че ни управлява Бойко Борисов, лъжете се - управляват ни Каракачанов, Джамбазки и Валери Симеонов. Да сте чули Бойко да е въвел нови думи в българския език?"

Използвах тази шега, граничеща с жестоката истина, на няколко пъти през последните седмици. Понякога получава неразбиращи погледи, понякога ѝ отвръщат с тъга, понякога - с кимащо съгласие. Зад нея обаче се крие причинно-следствената връзка за това обществото ни да е постоянно разтърсвано от скандали и медийни димки.

Конкретният пример тук сочи реториката на националистическите партии в парламента, включително активната им кампания срещу Истанбулската конвенция и вкарването на думата "д*енд^ри" (съжалявам, под достойнството ми е да я напиша) като обидно нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или за такива, за които сексуалната ориентация на другите не е болка за умиране.

Всъщност езикът винаги е бил и ще бъде един от основните начини за управление на екипи, организации или цели държави. Помислете за вътрешнокорпоративната комуникация, но и за пропагандата и за "новговор" от "1984" на Оруел. Няма дума за нещо, то не съществува, има често ползвана дума за нещо - то е много важно и евентуално опасно. За демагогия и лицемерие няма нужда да си говорим, сред политиците те са прекалено често срещани, но ние, като личности, можем спокойно да си ги спестяваме.

Освен всичко друго, нашето отношение към езика показва собственото ни отношение към самите нас - дали се взимаме достатъчно насериозно, за да имаме богат речник и да ползваме красиви, дори цветисти изрази в ежедневната си реч.

През изминалата седмица бях обучител в 4-дневен лагер по медийна грамотност за ученици от цялата страна и едно от момчетата ме попита

"Какво значи "лингвистика"?"

Обясних му, че това е науката за езика и изследва начина, по който ползваме думите. Разказах му също, че един от най-великите учени на ХХ век Ноам Чомски (прочети това интервю с него от 2006 г., един от първите текстове в блога) всъщност е лингвист и през последните десетилетия прекарва немалка част от времето си да анализира езика на американските политици и съответно да ги критикува за действията им и разминаванията по оста "обещано-извършено".

Аз лично отделям много голямо влияние на езика си. Той ми дава възможност да се отличавам от хората, които го ползват, за да сеят омраза и разделение - истински цивилизационен избор. Ползваш ли тяхната реторика, техните изрази, ставаш точно като тях... Същевременно се възхищавам не на общите авторитети, а на хора, които умеят да правят вълшебства с езика - за писателите е ясно, но сред онези, с които си говоря всекидневно, също има подобни вълшебници.

Особено в момент, в който грамотността става все по-голям проблем (по-скоро липсата ѝ), връщането ни към средновековните зависимости от мираж се превръща в съвсем реална заплаха. През настоящата година ще гласуваме (най-малко) два пъти, което означава, че ни очаква силно замърсяване на езиковата среда - политиците ще започнат с празните си обещания, маскирани като красиви лозунги, ще се активизират тролските ферми и е много вероятно да се появят големи скандали, базирани на реч на омразата.

Струва ми се, че точно сега е правилният момент да си дадем сметка колко важни са думите, които ползваме, и да започнем да даваме пример на останалите с езика си.

P.S. Разбира се, има и подходяща TED лекция по темата. Отдели ѝ няколко минути.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ерик Фламхолц и неговите 9 критични задачи за успеха на една организация

Следпанаирната седмица би трябвало да е отредена за почивка, особено ако за пръв път участваш на Панаир/Базар на книгата. Аз обаче не смятам така (иначе нямаше да си тук, предполагам) и си планирах няколко вълнуващи срещи и събития. Такова определено беше гостуването на бизнес консултанта проф. Ерик Фламхолц - преподавател в Anderson School of Management, UCLA и президент на Management Systems Consulting Corporation, на поредното издание на Клуб Investor.bg Предприемачество на 30 май. Той беше тук заедно с партньорката си Ивон Рандъл, за да говорят за това кои са двигателите на финансовия успех в различните етапи на развитие на една компания.


Фламхолц акцентира върху това колко е важно всяка промяна да бъде базирана на реални данни, както и различните теории - всеки път, когато прочетете нещо "революционно", трябва да си давате сметка дали зад това стоят изследвания и данни или е просто нечия теория. Заедно с това просто трябва да живеете с незаличими 10% риск от провал - просто трябва да се справите с тази мисъл.

Сред основните акценти в лекцията на Фламхолц и Рандъл бяха жизненоважното за всяка компания справяне с "болките на растежа" и изграждането на подходящата инфраструктура за преминаването към всеки нов етап от този растеж, разделящ се според тях на 7 фази.

Върху какво да се фокусира мениджмънтът по време на всеки от етапите на растеж

Всъщност, към следващите от етапите се преминава само ако си преминал всички препятствия на отминалата фаза, само седмият, най-коварният може да се появи във всеки един момент - упадъкът (decline). Във всяка фаза има конкретни ключови задачи, които трябва да бъдат разрешени, както и съответстващи "болки на растежа". И колкото по-голямо е разстоянието между мястото, където компанията би трябвало да се намира, толкова по-силни са тези болки.

Проф. Фламхолц описа и

9 критични задачи за успеха на една организация

1. Определете адекватна бизнес концепция.
2. Формулирайте стратегическата мисия - какво искате да постигнете за конкретен период.
3. Развийте основната стратегия на компанията - на нея след това ще се основават всички по-малки като време и обем стратегии.
4. Определете подходящ пазар или ниша, в които да оперирате - тогава се подгответе да се състезавате с конкуренцията на база качество на предоставяното обслужване, защото реално продуктът ви може да е почти идентичен.
5. Създайте подходящата услуга/продукт.
6. Привлечете и развийте ресурси, които да позволяват на бизнеса ви да оперира и да са основа за управление на растежа.
7. Развийте система от операции, чрез която бизнесът да функционира на дневна база.
8. Развийте система на управление, която да позволи адекватното изпълнение и постигане на дългосрочните цели пред компанията.
9. Развийте и управлявайте ефективно организационна култура на компанията.

Ако има нещо, което задължително трябва да запомните от всичко, което Фламхолц каза, то е, че

„Фирмите не се конкурират чрез продукти и пазари, а чрез инфраструктура и корпоративна култура”

Основните концепции на проф. Ерик Фламхолц и Ивон Рандъл можете да прочетете в новата им книга "Болки на растежа. Изграждане на устойчиво успешни организации", излязлата току-що на българския пазар от ИК "МаК".

Ето ги и тях - класическите "Болки на растежа" пред всяка една организация

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Късметът на колелото

Ако откриването на колелото се смята за начало на една от първите технологични революции (защото огъня го е донесъл Прометей, нали...), то има двама младежи, който продължават да носят въртяща се радост на деца, които не могат да си го позволят. Това са Александър Македонски и Иван Ралчев от 1bike, които в подкрепа на бизнеса си за модернизиране и освежаване на велосипеди, реализират благотворителна акция за набавяне на колела за деца в нужда. Поканихме ги в Читалище.то да разкажат за всичко това през миналата година, беше време да ги посетим и лично в Дряново, за да усетим още по-близко онова, което правят.

Инициативата

Тази година "Колело за смет, за дете велосипед" има своето трето издание, а целта е ремонтирането и даряването на 120 велосипеда – 100 на деца от приемна грижа и 20 на Дом за временнно настаняване от семеен тип в с. Дрен. Кампанията е започнала на 17 април и ще продължи до 31 май. Велосипеди се събират като дарение през цялото време, а тяхното ремонтиране ще се случи в рамките на 3 или 4 доброволчески уикенда в Дряново - освен тази седмица, такива ще има и на 13/14 и 28/29 май, както и евентуално на 3/4 юни.

Първият доброволчески уикенд

Дряново е прилично близо до Стражица, така че имах възможност да комбинирам прибирането си до родния град за дългия уикенд с гостуване до работилницата, в която Алекс Македонски и приятели ремонтират дарените за кампанията велосипеди. Признавам, не съм карал колело от повече от 10 години, затова с Мила бяхме полезни предимно за проверка на гумите и досадни дреболии, с които веломайсторите вероятно не биха искали да се занимават :) Но пък атмосферата беше страхотна, а и имах възможност да разпитам Македонски за повече подробности около тазгодишното издание на "Колело за смет, за дете велосипед".

Вижте видеоразходката:



Още за "Колело за смет, за дете велосипед" можете да научите на сайта на 1bike. А ако имате ненужно, но все пак ставащо за каране колело вкъщи, дарете го - това ще бъде истински късмет за самото колело ;)

Между другото, Александър упорито отказва да напусне родното си Дряново, въпреки че в по-голям град вероятно щеше да бъде в пъти по-успешен. Това заслужава уважение и още повече подкрепа от общността (макар обикновено да ставаме свидетели точно на обратното), а и съм сигурен, че може да е чудесен заразителен пример.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"...

"След като аз бях поканен на среща с главния прокурор преди 2 седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става нетърпимо за него - че какво е това, дето аз подкрепям "Да, България", какво е това, дето "моята" телевизив BiT, в която Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и разбира се, вестник Сега и [Христо] Комарницки"...

Има някакви неща в политиката в китната ни държава, които така и не мога да ги осмисля. Не, не е това как Бойко Борисов може да печели всички избори, не е и как хора с определено трудна за откриване интелигентност стават депутати. По-скоро е за това как се стига до ситуацията на безнаказаност в почти всички институции. Горният цитат е от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ АД и председател на Българската стопанска камара, който на среща с Дамския бизнес форум разказва как главният прокурор Сотир Цацаров го е поканил на среща в чужд офис, за да го сплашва.

Ето го и самото видео, без монтаж във важната си част:



Знам, че най-вероятно няма да последва нищо, дори и след утрешната пресконференция на ръководството на "Да, България". Винаги съм мислел обаче, че е нужно само един да заговори - само един водещ бизнесмен, който е бил заплашван, рекетиран, на когото са опитвали да вземат част или дори цели компании. И колелото ще се завърти. Дали ще се случи сега?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Каква е отговорната компания?

Седмицата ми започна с разговори с компании от гледната точка на клиент, който търси правата си и компромисни варианти по направени от двете страни пропуски. В първия вариант - водеща енергийна компания - казусът предстои да бъде разрешен за броени дни. Във втория - водеща мебелна верига - вече броени дни комуникираме на база автоматизация и липса на желание/възможност от страна на мениджър на средно ниво да направи компромис към прилично щедър лоялен клиент.

Казусите са доста различни, но решаването им ще покаже коя от компаниите доколко е отговорна - към своите служители и към потребителите си (първото ми е малко по-важно в дългосрочно отношение). И понеже темата за корпоративната отговорност ми е любима, не е странно, че тези случки съвпадат с четенето на "Отговорната компания" на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли (ИК "Жанет 45"), двама от създателите на производителя на екстремна екипировка Patagonia (в "Аз чета" вече имаме ревю от една запалена планинарка - Пепи). Те говорят не просто за своята компания като пример, а за изцяло променящия се начин, по който бизнес гигантите развиват своето производство и отношенията си със служителите, околната среда и клиентите.

В търсене на #ОтговорнатаКомпания @patagonia

A post shared by Alexander Krastev (@al_x4o) on Apr 10, 2017 at 4:09am PDT

Все още съм в ранна фаза на книгата, но тя е част от любимата ми поредица "Шеста кохорта", така че съм сигурен, че очакванията ми ще се оправдаят.

Смятам да направя и още една крачка към научаването на правилния отговор (ако може да има такъв) на въпроса "Каква е отговорната компания?" - кандидатствах за обученията на CEED България за бизнес развитие и корпоративна социална отговорност в малките и средни предприятия. Работил съм със CEED около тяхната годишна конференция през 2016 г., която се проведе в София, и познавам няколко души, останали изключително доволни от предишни техни събития.

В рамките на проекта ще бъдат организирани 6 обучения:

• Варна - 18-19 април
• Бургас - 20-21 април
• Пловдив - 22-23 април
• София - 25-26 април
• Велико Търново - 27-28 април
• Враца - 11-12 май

Местата за курсовете са ограничени, така че ви препоръчвам да се регистрирате максимално бързо тук. Признавам, лично аз имам допълнителен стимул - не очаквам да чуя крайно много нови неща, но победителите в Demo Day след семинарите ще спечелят пътуване до Швейцария за обмен на опит.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Днес кандидатствам за работа - виж моето CV

Изборите не са нищо друго освен отворени работни позиции, в които кандидатите за свободните работни места се оценяват от народа. Или поне така вярвам, че трябва да протича изборният процес.

В първото ми участие в активен партиен акт, което са настоящите парламентарни избори, често ми се случваше хората просто да подминават масичките без да се поинтересуват какви са като личности кандидатите, затова нека направим кандидатстването за работа по класическия начин - с автобиография.

И понеже една от целите ми ще бъде идеите и мечтите на младите хора в България да могат да бъдат реализирани тук с възможност за разширяване и в чужбина, ще ползвам един подобен страхотен проект, създаден от чудесни мислещи младежи - EnhanCV. (Само да си кажа, досега ми се е налагало да пиша CV максимум 5 пъти в живота - някак успявам да се справя с действия, а понякога и профилът ми в LinkedIn върши работата)




Ако това резюме ти харесва, на изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!

Моля те да прочетеш този текст докрай. Може би ще ти се стори дълъг, но той ще отнеме само малка част от времето, което правилният избор в неделя би ти спестил. Да, животът няма да спре след 26 март, но именно от теб зависи как ще продължи той.

Може би вече ти е писнало от подобен тип разговори преди избори, но до неделя можеш да помислиш:

• Искаш ли градът ти да продължава да пропуска възможности за развитие - и нови работни места, и нови гости от културен или друг вид туризъм, и по-добро образование за всички (то не е само за младите - ученето през целия живот е чудесна ценност)?
• Искаш ли градът ти да продължава да бъде контролиран от Цветан Цветанов и Делян Пеевски и онези, които стоят зад тях?
• Искаш ли градът ти да продължава да бъде напускан от десетки, дори стотици млади хора всяка година, защото не им предлага достатъчно добри условия за живот?
• Искаш ли България да продължи да бъде на дъното на всички класации - особено на тези за грамотност, свобода на словото и щастие?
• Искаш ли България да продължи да бъде мащеха на своите граждани, докато "политиците" от старите партии използват данъците за своя собствена изгода, вместо за подобряването на стандартите на живот?

Аз и моите съмишленици от "Движение Да България" имаме много идеи и уменията да променим всичко това. Освен това, ние сме доказали, че можем да се борим докрай за своите каузи, без да правим компромиси. Да, имаме решения - можеш да ги видиш тук. Ето само част от тях, свързани с проблемите горе:

• Ускоряване на икономиката, стимулиране на предприемачеството и заздравяване на връзката им с образованието и науката;
• Спиране на кражбите, контрабандата и нагласените обществени поръчки чрез изграждане на прозрачна администрация и електронно управление;
• Въвеждане на съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани;
• Подкрепа за българската култура, която да излезе от унизителното си състояние.

За да се случи обаче това, твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!

И аз имам нужда от твоята подкрепа, за да реализирам всички идеи и решения на проблеми, с които в "Да, България" разполагаме, за да направим страната ни по-добра!

На изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

И още нещо - изгледай това видео и се включи в промяната:

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#каквощенаправиш, за да помогнеш на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти?

Извеждам в отделен пост от серията #каквощенаправиш отговора си на въпрос на Катя Михайлова, преподавател по комуникация в УНСС и НАТФИЗ. Тя попита в профила си във Facebook свои познати, кандидати за народни представители, "Как политиците ще помогнат на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти, учещи в България?", а се оказа, че няма как да съм лаконичен по темата. Ето и отговора:

Всеки има различен извор на самочувствие, особено поколението Z, което сега е на входа на университета. Но държавата е най-малкото длъжник на висшето образование от гледна точка на създаването на наука във висшите училища - ако студентите се чувстват въвлечени в научните проекти, то те ще имат много повече поводи за гордост след всеки успешен проект, след всяко ново постижение. Когато виждаш, че си последен приоритет на държавата - а тази сфера общо взето през последните десетилетия си оспорва с културата този приз - едва ли има как да се чувстваш комфортно.

Влизаш трудно, а излизаш лесно, вместо да влизаш лесно, но да излизаш изключително трудно, с много работа и отличаващи се резултати и приети куп познания.

Има и един индиректен начин, който също се подценява - когато спре да е престижно да си университетски преподавател, ти няма как да предадеш адекватно магията на висшето образование към своите студенти. Тук политиците също имат силни "заслуги", макар голяма част от тях реално да са силно свързани с университетите... С ниско заплащане на висококвалифицирания труд няма как да има мотивация.

Държавата не е направила достатъчно, за да има повече чуждестранни студенти в България, държавата не е направила все още достатъчно, за да бъдат българските изследователи разпознаваеми в чужбина (нека не виним автономията за липсата на политики), не е направила нищо за това дипломите от чужбина да бъдат признавани бързо и у нас - затова специалистите, преподавали в престижни университети в чужбина, не се връщат да преподават тук: невъзможно им е.

Само ще обърна внимание, че по света отдавна погледът е насочен към ученето през целия живот, а големите бизнес платформи залагат на връзката между бизнеса и образованието - такъв е все повече случаят с LinkedIn, която аз преподавам в НБУ. В България тази връзка все още до известна степен липсва...

Оставям за накрая най-видимия проблем - корупцията във висшето образование. Когато стоящият на банката до теб колега ще си плати изпита (а често е защото му се налага заради личните "навици" на преподавателя), част от колегите, които никога през 4-те години не си виждал, също ще завършат твоя курс с отлична (отлично купена) диплома, нямаш поводи да се чувстваш успешен.

Умният човек не се гордее с лош продукт, а младите хора в България са умни. Хубаво е да им помагаме да развиват потенциала си. Спокоен ден!

П.П. Няма как да гласувате за мен в София, така че, Катя, губя гласа ти  Но във Велико Търново и Благоевград, където съм в листите на "Движение Да, България", има няколко университета на различно ниво, в които студентите влизат по различен начин и излизат с още по-различно ниво на усвоените знания. Затова съм и точно там.

Попитай ме и ти #каквощенаправиш тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Три причини да бъдеш застъпник в изборния ден

Около всеки вот ставаме свидетели на разследващи репортажи за купуване на гласове, в дните на избори - също. Тези практики обаче не спират - нито има наказани сред организаторите на този процес на фалшификация, нито пък доведените до отчаяние хора спират да продават гласа си. А когато 20-годишен младеж, учещ в чужбина, те попита "Ти колко даваш?" по средата на улицата (да, случи ми се преди броени дни в Сандански), значи средата е силно отровена.

Време е да изпием противоотровата, струва ми се. Това е и идеята на кампанията на "Движение Да България" "Стани застъпник" за събирането на доброволци, които да представляват коалицията в секциите в страната и чужбина в изборния ден. Сигурен съм, че знаеш защо е важно изборите да не бъдат фалшифицирани, но искам да ти дам три причини точно ТИ да бъдеш един от тези застъпници.

1. Ще имаш възможност да си активен участник в това изборите да НЕ бъдат фалшифицирани. Без изкуствено направени невалидни бюлетини, без подмяна на гласове, без подмяна на протоколи, без пасивно агитиране в самите секции, без заблуждаване на гласуващите от недобре подготвени членове на секционните комисии - всичко това звучи немислимо в една демократична държава през 2017 г., но продължава да се случва. Твоето активно участие като доброволен застъпник на "Движение Да България" в изборния ден ще помогне да запазим изборния процес чист.

2. Ще покажеш на системните партии, че само с купуване не става - публична тайна е, че с плащането на застъпници партиите си осигуряват гласове - 30, 40, 50 лева на застъпник. Целта на "Движение Да България" е да събере 12 хиляди доброволни застъпници, активни хора, които са готови да отделят от времето си в най-важния ден от годината, за да извадят мафията от изборите. Това не означава, че не ценим времето ти - напротив, точно затова разчитаме, че посланието ще бъде още по-силно, ако го направим заедно. Докато те купуват, ние ще им покажем, че демокрацията не струва пари.

3. Ще помогнеш на десетки принудени да участват в манипулациите хора да запазят достойнствотто си. Изборната мафия до такава степен е овладяла процеса по манипулиране на вота, че разчита на хора, които вече нямат друг избор, освен да продадат гласа си или директно да се включат във фалшификациите. Твоето присъствие по време на изборния ден и броенето след това ще ограничи максимално възможността подобна подмяна да се случи.

И още една, финална причина, която обединява всички останали: Ще извадиш мафията от изборите. Да, точно толкова просто е и зависи от теб, от нас - да се противопоставим активно на всеки един опит за манипулация при броене на изборите. Защото не става въпрос само за морал или ценности, става въпрос за цивилизационен избор - демокрация срещу фалшификация.

Виж повече за това какво трябва и какво не трябва да правят застъпниците в изборния ден и на сайта на ЦИК.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Патриотизмът е поглед, насочен към бъдещето

Разговорът на 3 март е винаги насочен към миналото. Да си патриот (или родолюбец) обаче означава много повече отвсякога да си насочен напред във времето.

Патриотизъм е да искаш да направиш нещо за това родното ти място да е по-добро за живеене за теб, семейството ти и твоите съграждани.

Родолюбие е това да искаш страната ти да се развива, без да е подвластна на чужди интереси, но и да базираш мнението си по темата върху факти, а не върху недоказани твърдения.

Патриотизъм е и това да искаш да учиш в чужбина, за да вземеш най-добрите познания, които ще ти дадат възможност да се върнеш тук и да създаваш по-добра среда на живот.

Родолюбие е да реализираш мечтите си в собствената си страна.

Патриотизъм е да уважаваш собствения си език, без да настояваш той да е единственият легитимен начин за комуникация. Защото патриотизмът означава да признаваш и правото на идентичност на всички останали.

Родолюбие е да се прекланяш пред паметниците от историята на своята страна, но и след това да събереш всичкия боклук, който си оставил по пътя натам.

И патриотизмът, и родолюбието се състоят в твоя поглед, насочен към бъдещето - във всичко, което искаш да направиш за България. Не някой друг - ти!

Не вярвай на политиците, които те учат от телевизора какво е патриотизъм.  

Вярвай на сърцето си и прави това, което то ти казва. Това също е патриотично.

Честит 3. март!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Още един урок по медийна грамотност: Кажи НЕ на фалшивите новини

Има няколко начина да познаеш кога една публикация има за цел да привлече задължително аудиторията и най-вероятно да я заблуди - тя или започва с гръмко определение като "Шок", "Бомба", "Скандално", "Ексклузивно" (подкрепено със задоволително количество удивителни), или дава почти невероятна теория, свързана с известна личност, а понякога дори обещава информация, която ще промени живота ти.

Разбира се, това в 99,9% от случаите тази промяна не се случва, а

този маниер се нарича "clickbait" - 

похват, който да те накара да кликнеш на линк, който води към почти непознат сайт (понякога препраща и към втори, трети, четвърти...), генериращ пари от реклама от твоето посещение. Вече това обаче се ползва за нещо още по-вредно - създаването и разпространяването на "фалшиви новини". Същите тези новини, които обясняват как зловредни НПО-та променят историята ни, мегакомпании изнасят златото ни, алчни родоотстъпници предават децата ни на чужда пропаганда... А истината е, че точно това е част от същата тази пропагандна машина, която линчува хора, (опитва да) проваля животи, заличава постижения.

И ако заглавие като горното ще е трудно да видиш (поне докато не стана депутат и не се преборя наистина за въвеждането на медийната грамостност в училище - тогава ще ги заболи), то

всекидневно подобни заглавия подвеждат стотици хиляди читатели. 

Ефектът е липса на критично мислене, вяра в неверни твърдения, разделяне на обществото по често липсващи проблеми, отвличане на вниманието от важните теми от деня.

Тъй като вече съм писал за това, а в Читалище.то проведохме цяла серия от събития, посветена на медийната грамотност, не мога да не подкрепя страхотната идея на Mediapool да даде още малко популярност и яснота за това какво са фалшивите новини и как се отразяват на живота на всеки един от нас. Това е фалшивият вестник "Жълтъ байракъ", чиято мисия е да бори фалшивите новини.

Посланията са тези, зад които и аз заставам от години - фалшивите новини водят до живот в заблуждение, а оттам - и до взимане на грешни решения и избори. Така че можеш да започнеш от днес борбата срещу тях. Кажи НЕ на фалшивите новини - не ги споделяй, но споделяй информацията за това колко вредни са.

И не забравяй - ти си това, което четеш.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш

Играта в политиката би трябвало да е чиста - кандидатстваш за работа пред своите съграждани, те гласуват и ако те изберат - изпълняваш обещанията си. Просто, но прекалено рядко срещано.

Затова и в рамките на моята кандидатура за народен представител от листата на коалиция "Движение Да България" можеш да ми задаваш въпроса "Какво ще направиш?" и ако отговорът те удовлетворява, да гласуваш на 26 март с №16 в бюлетината и преференция 4 в област Благоевград и 9 в област Велико Търново.

Моите лични три приоритета са култура, медии и образование, но твърдя, че "Да, България" има най-добрия експертен екип от всички партии, който може да гарантира правилното реализиране на всяка една политика във всеки един отрасъл.

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш, а аз ще ти отговоря какво ще направя заедно с екип от страхотни професионалисти. Задай въпроса си тук:

Отговорите ще давам поне веднъж дневно - сутрин или вечер, но ще правя всичко възможно дискусиите да не спират. Благодаря предварително на всички, които ще се включат!

Абонирай се за този бюлетин, за да научаваш най-важното около кампанията ми за парламентарните избори на 26 март 2017 г.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Началото на края им

За 11 години професионален живот съм се научил, че здравата работа води до реализиране на мечтите. Решаваш къде искаш да бъдеш, начертаваш пътя и тръгваш напред с максимална гъвкавост за коригиране на грешките и преодоляване на трудностите. 11 години след началото ще направя важна крачка по пътя към моята България - ще се кандидатирам за народен представител в предстоящите парламентарни избори.

Моята България е тази, в която не ми се налага всеки ден да правя компромиси със своите разбирания за уважение, достойнство, възможност за развитие, съчувствие дори. Моята България е мястото, където можеш да реализираш мечтите си за нещо ново на пазара без междувременно някой да ти ги открадне. Тя е тази, в която медиите не те заливат с лъжи само и само някой да бъде "опраскан", а зрителите - умишлено затъпени. Моята България е мястото, където можеш да се разхождаш спокойно по улицата без да се налага да прескачаш счупени плочки или да заобикаляш паркирани буквално на средата на платното лъскави и изоставени автомобили. Моята България е тази, в която не се налага една от най-големите културни институции да чака месец пари за ремонт на покрива си посред зима.

Кандидатирам се не само заради доверието на близки и дори непознати хора. Правя го, защото през всички тези години съм правил съзнателен избор за това с кого да създавам контакти, с кого да бъда приятел и с кого да имам бизнес отношения. Сега всичко това дава като резултат страхотната енергия на едно гражданско движение, превърнало се в политическа партия - "Да, България!". Енергия, която събра заедно стотици стойностни хора, която привлече близо 20 000 подиса само за един ден.

Енергия, която ще сложи началото на края ИМ - на онези, които пречат да живеем в Своята България. 

И въпреки опитите да бъдем спрени, заедно с приятелите ни от "Зелените" и ДЕОС - защото аз наистина имам много приятели сред членовете на тези две партии - предлагаме най-качествената в идейно и експертно отношение листа за изборите, която ще се яви с №16 в бюлетината.

Ще бъда кандидат за народен представител в избирателните райони във Велико Търново (там е Стражица, откъдето съм родом) и Благоевград - два от най-големите университетски и културни центрове в страната. Те пасват най-добре на посоката, в която вече се движа 11 години - качествена култура, качествено образование, качествени медии, защото точно там има най-силно изразено отношение потенциал/проблеми в тези три насоки.

Най-големият стимул - и в двата града се изправяме срещу символите на статуквото и потъпкването на демокрацията у нас: във Велико Търново лидер на листата на ГЕРБ е Цветан Цветанов, а в Благоевград водач на ДПС е Делян Пеевски.

Благодарности на всички, които ме номинираха - ще видите много скоро, че няма да ви разочароваме. Но работата заедно тепърва започва! #ДаБългария

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Онова, което се иска от един студент

Започвам да пиша този текст, докато експортвам протокола с оценки от изпита ми по LinkedIn в магистърската програма по "Бизнес комуникация в социалните мрежи и социалните медии" на Нов български университет. Водя курса за втора поредна година и за втора поредна сесия си бях обещал да съм строг.

Какво обаче се случва - в курса има по 6-7 студенти, с част от които така и не се срещаме на живо. Едни от тях са се отказали, други пък предстои да станат или току-що са станали родители, трети просто не смятат за достатъчно важно да идват на лекции по LinkedIn (за което вероятно вината е предимно моя). Предполага се, че те трябва да получат значително по-ниски оценки, защото в началото на семестъра съм посочил, че оценяването ще е текущо, на базата на участието в съвместното изграждане на стратегия за позициониране в професионалната мрежа и нейното реализиране, а аз така и не съм се срещал с тях.

Всъщност, само се предполага. По време на семестъра някои от тези студенти са се включвали в лекциите през Skype, комуникирали са си със своите колеги при правенето на стратегията, а след това са изпълнявали своите (получени задочно) задачи. Интересува ли ме дали знаят колко знака е ограничението за статуси в LinkedIn? Не, стига да могат да ми кажат поне 3 начина, по които да използват познанията си в дадена сфера, за да привлекат потенциален клиент да се свърже с тях.

Защото онова, което се иска от един студент, не е да може да каже нещо научено наизуст, той трябва да е схванал есенцията в конкретната дисциплина и да може да я ползва като свое оръжие в професионалния си живот. Това е и нещото, което се изисква от висшето образование - да даде инструментите за създаването на мислещи хора, да им покаже начините те да реализират потенциала си и да ги постави в симулация на реална работна среда, за да усетят натиска.

Именно LinkedIn е един чудесен пример за това как образованието се променя, стремейки се да задоволява нуждите на бизнеса от работна ръка. Платформата измерва данните и може да направи връзка не само между най-успешните университети и компании, но и да насочи към нужните учебни заведения или онлайн обучения всеки млад специалист, които иска да се реализира в дадена сфера.

И ако аз съм видял, че добре направените и активно и адекватно поддържани LinkedIn-профили на студенти, с които съм се срещал веднъж-два пъти, ще им помогнат да привлекат клиент по време на или след следващото голямо събитие, мога да съм спокоен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Ла Ла Ленд", защото светът не бива да спира да танцува

Странен тип киноман съм - обикновено не харесвам най-кинаджийските филми, падам си по малоумни екшъни, обичам да говоря за смислените и замислящи ленти, а добрият саундтрак може да ме направи фен до гроб. Гледам по няколко пъти или спирам по средата и не доглеждам, гледам всичко най-интересно на кино (с пуканки и много шумен смях!!), но ползвам и PopcornTime.

Това няма много общо, но пък ти го казвам, а също така ще ти кажа, че се влюбих в "Ла Ла Ленд". След пропуснатата прожекция на "Киномания", трябваше да се гледа още на премиерния уикенд. За филми обикновено не подгрявам с ревюта, така че единствено хайпът по подценявания like-photoshopped-тип (кхм-кхм, Шон от "Брейкър хай", нали така?), когото харесвам в "самотни" роли, беше водещ. Добре, де, бях се подготвил за роматичен мюзикъл със съвременен сюжет иииии...

Хвана ме най-вече неспиращият устрем към танца, а намигванията към класическите холивудски филми дават онзи баланс, който често не достига на изпълнените с клишета филми. Да, макар и явно немасов, "Ла Ла Ленд" е пълен с клишета, за да може достатъчно много зрители да се идентифицират - гонещият мечтите си герой, неразбраният творец, страхът да скочиш нависоко, привличането на противоположностите, тъгата по високото изкуство, търсенето на "онзи някой в тълпата"... Така че постоянните препратки към филмите от 50-те и 60-те, разходките из студиата и на фона на LA и класическото звучене ни вкарват в онази романтика, която ни кара да загърбим здравия разум що се отнася до сценария.

Големите аплодисменти би трябвало да са и за Джъстин Хъруиц, чиято музика е брилянтна. Комбинираме с ролята на Джон Леджънд (ех, никак, никак не съм доволен) и нехепиенд-хепиенда и се съгласяваме, че филмът си заслужава да се гледа поне 2 пъти на кино, а след това - по веднъж на всеки 3 месеца. Поне.

А сега - да потанцуваме с Миа и Себ, защото светът не бива да спира да танцува. Никога.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо казвам "Да, България"

Когато останалите правят равносметки, аз обичам да гледам напред. Набързо прехвърлям нещата, които не съм успял да реализирам през изминалия период, и започвам да планирам как и с каква помощ бих могъл да успея през следващия. Именно затова прецених, че краят на 2016-та е точното време да насъбера всички неща (дейности/кампании/политики), които през последните години съм опитвал да осъществя в рамките на своите интереси и познания, да ги разположа в освободилото се време, откакто не съм част от екипа на PRoPR, и да открия съмишлениците, благодарение на които те да станат факт.

Моментът съвпадна с появата на бял свят на ново политическо формирование - проектопартията "Да, България", която ще бъде учредена на 7 януари. Вече разказах, че зад идеята стоят хора, на които вярвам почти безрезервно. И когато няколко дни след първото официално събитие на проекта последва покана да се включа в инициативния комитет по създаването на партията, отказът не стоеше на дневен ред пред мен.

Активната обществена дейност и политиката са най-директните начини да създаваш бъдеще. Да го правиш за себе си, за семейството и приятелите, за служителите и партньорите си. Ако си бил разочарован, запретни ръкави - щом хубави неща се случват по света, могат да се случват и тук.

И макар да съм напълно наясно, че поради десетилетия политическо безхаберие болшинството от хората у нас имат различни приоритети (и реално нямат особен интерес към личности, които са готови да жертват собствения си бизнес и личен живот, за да се хвърлят в политиката), ето ги моите причини да се присъединя към "Да, България", засега като редови член:

• Енергията е адски привличаща - лицата, които виждам около срещите на общността, са на хора, които пряко или непряко са ме вдъхновявали през последните години неведнъж. И всички те вече са си казали, че няма какво повече да се чака - останалите средства явно са изчерпани, трябва да променим страната си с политическа активност.
• Твоите мисли, изказани от толкова много други хора - въпреки че сред създателите на "Да, България" има хора, които се определят като "десни", "леви", "либерали", "либертарианци", "консерватори", не бива да се забравя, че тези определения са толкова остарели, че само едно е важно - как искаш да направиш промяната и кои са стъпките, които самият ти би извървял. И понеже при всяка среща с тях чувам толкова много от своите мисли, вярвам, че общите ценности ще ни изведат до по-доброто бъдеще.
• Да даваш на другите, след като вече си успял за себе си - в почти всички партии се появяват "нови лица", които обаче просто се появяват - в биографиите им стоят съмнителни успехи, още по-съмнителни връзки и последваща анонимност в парламента. До моето име в инициативния комитет на "Да, България" са имената на предприемачи, продали бизнесите си на инвеститори от страната и чужбина, на хора на изкуството, постигали успехи неведнъж и не само у нас, на мениджъри, управлявали стотици и хиляди служители, на хора изследователи и преподаватели... Има дори такива, които са губили работата си заради своите ценности и желанието си да ги защитават. След което отново са се изправяли, още по-силни. Всички те са нови имена за 99,9% от населението на България. Но сега са тук с идеи за това как да си върнем държавата от силната хватка на мафията.
• Нуждата от силно модернизиране на образователната и културната сфера - двете зони, в които имам най-силни интереси, стоят в основата на по-доброто бъдеще. Това е. От години работя по своите си канали за подобряването им, но настъпи времето да се подходи по-сериозно, включително със средствата на политическите действия.
• Време е за истинска борба с корупцията, която да започне от съдебната система - когато немалка част от общността на "Да, България" участваше в инициативата "Правосъдие за всеки", реакцията от политическите среди беше повече от подигравателна. Тези хора обаче, като добавим към тях и Христо Иванов, показаха, че знаят какво да направят и са решени да доведат борбата до край. Действаме!
• Никой няма да свърши работата вместо теб - това е истината, разочарованията през последните години следваха едно след друго, затова може би е време сами да взимаме решенията. Очевидно много хора мислят по този начин, след като за по-малко от две седмици над 3000 души заявиха своята подкрепа за "Да, България". Много от тях предлагат не само финансова помощ, но и искат да са доброволци, да създават местни организации, да реализират идеи за политики.

Божо Божанов, Йовко Ламбрев и Боян Юруков също дадоха своите причини да се присъединят към инициативния комитет за създаването на партията.

П.П. Има и нещо, което не бива да бъде оставяно на заден план - освен създаването на партията отдолу нагоре, важна е и прозрачността и себеотдадеността на съмишлениците още от самото начало:

Здравейте, днес в офиса, с куриер, пристигна този принтер от град Варна, подарен ни от Todor Dobrev, а Valentin Vachkov ...
Posted by Да, България on Friday, December 23, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Има ли българска мечта? Да, България!

Пълната зала на Модерен театър по време на обявяването на проекта на 9 декември 2016 г.

Обичам да се оглеждам. Всеки ден, възможно най-много пъти, за възможно най-много неща, най-вече надежда. Иска ми се да откривам искрицата на по-доброто бъдеще във възможно най-много хора, да чувам идеите им, да виждам как ги реализират. Оглеждам се за 20-годишни момчета и момичета, които имат не само мечти, но и потенциал на 30 да са действащи gamechanger-и. И ги виждам, о, виждам толкова много от тях!

Разбира се, важни са ми и онези хора в активна възраст, които не се отказват, които искат да променят средата и които успяват да спечелят доверието ми с последователността в действията си. С доста такива човека преди 2 години създадохме Читалище.то, а част от тях тази седмица ме поканиха на полутайно събитие в Модерен театър. Получавайки 6 различни покани от хора, на които вярвам, знаех, че се готви нещо важно, нещо голямо.

Оказа се вдъхновяваща петък вечер - с десетки хора, с които съм се запознал през последните 5 години, с които сме осъществили множество важни инициативи, а поводът - обявяването на политическия (а скоро и партиен) проект "Да, България" с основни лица Мануела Малеева, Христо Иванов и Кристиан Таков.

Атмосферата в залата, липсата на излишен патос, ясно определените цели и обраността на говоренето дадоха добра заявка, а присъстващите на събитието - още по-добра. И трите основни приоритета, които са и в моя списък - работеща правосъдна състема, борба с корупцията и работеща образователна система.

Тук ключово отново е доверието и фактът, че много пъти съм бил рамо до рамо с повечето от инициаторите без да бъда разочарован, че гледаме в една посока, ме успокоява. Защото за мен те са олицетворение на "българската мечта". Защото знам, че вече имам кого да подкрепя на следващите избори, без да правя компромис със себе си, както отчасти се наложи преди месец заради фактора "Реформаторски блок" в кандидатурата на Трайчо Трайков. (Е, в Модерен театър имаше и хора, които не трябваше да са там - точно тези лица от РБ, които в момента би трябвало да са се скрили някъде, но ще видим доколко ще успеят да се прикачат)

Няма нужда да казвам повече, просто изгледайте видеото от обявяващото събитие на  "Да, България" и имайте надежда. Защото това са хора, които наистина са доказали искреността си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: