Показват се публикациите с етикет блогове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет блогове. Показване на всички публикации

07 февруари 2016

10... Или точно третина от един живот


Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

  1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
  2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
  3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
  4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
  5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10
Прочети

13 февруари 2015

Блоговете и клозетната публицистика


От близо седмица мили хора ме поздравяват в LinkedIn за годишнината от създаването на този блог. Защото в книгите за дигитален маркетинг пише, че е редно да си сложиш допълнителна месторабота Blogger at MyWebsite.com в бизнес мрежата, ако си развиваш такова лично пространство. 9 години. 9 дълги и разнообразни години. Защото всичко започна, когато да имаш блог не беше модерно, а беше по-скоро нужда.

В моето начало, преди почти 10 години, блогове имаха двама-трима политици. За изборите през 2009-та вече бяха десетки. През 2013-та почти всеки кандидат за депутат или местен управник имаше и блог, и фейсбук страница. Единствените, които оставаха живи след всяка кампания, бяха блоговете, създадени да разхвърлят интриги - политически и обществени. Мартин Димитров имаше страхотен блог, после стана лидер на СДС, мина на нов домейн и накрая го изостави. Същото се случи с блога на Николай Младенов на български (но пък той вече списва такъв на английски). Единствено Радан Кънев продължава да стои в добрия стар Blogger от 2007-а насам.

Има си причина за това и тя е чисто технологична - блоговете вече западат. Заради популярността на Facebook и заради това, че е много по-лесно да достигнеш през страницата си в социалната мрежа до своите последователи, отколкото да ги придърпващ да влязат в блога. Push срещу pull комуникация.

Затова и днес повечето (новосъздавани) блогове са по-скоро средство да монетизираш. Да монетизираш популярност, комерсиалност, а най-вече политическата си нищета. Бареков си направи блог, вероятно посъветван от свой близък другар политолог, с когото имаха нещо-като-съвместен хостинг бизнес, в първия момент, в който реши да стъпва на политическата сцена. И там, разбира се, той громеше всички свои противници, докато трупаша маса "абонати" за популистките си текстове и след това за бюлетината с хиксче. След това и Бойко Борисов не остана назад. Само преди месец-два пък друг стожер на политическото статукво е подал заявка за престижната значка "блогър", точно толкова лесно, колкото близо две години раздава значки "протестер" с възможно най-негативната конотация в онлайн бухалката си с роботизирани броячи за посещенията.

И както Бареков опитваше да убива бизнеси и да проваля избори в "блога си", сега и трибуквеният бард ще разпространява клозетната си публицистика и в блогосферата. Ще четем за платени всякакви, за това по колко много сестри имат, ще разбираме за всичките им ненаправени грехове, та и ще се дивим на пищния и талантлив език, пуснат във вентилатора.

Ясно е докога - докато свършат парите. Само не ми стана ясно защо темплетът на блога не е кафяв...
Прочети

01 юли 2013

Вместо About - какво всъщност е този блог

Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

Изображение: AreWeNewAtThis

Представете се.
Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

Представете блога си.
Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

Какъв е вашият желан личен имидж?
Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

Коя е таргет аудиторията Ви?
Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

Коя е най-голямата полза от блоговете?
Винаги има полза от споделянето на познание.

Какво Ви кара да списвате блог?
От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

Печелите ли от блогване?
Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).
Прочети

22 април 2012

Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?
Прочети

01 ноември 2010

Какво казахме на комисар Кристалина Георгиева

Тази сутрин излязох от нас адски изтощен, с огромното желание да се заредя докато пътувам към среща с един от най-важните хора в Европа в момента - еврокомисар Кристалина Георгиева. Среща с политически топблогъри, уредена преди няколко седмици и изпълваща ме с интерес към какъв проект или кауза ще ни предложат да се включим. Вече имам опит с тази част от комуникационната стратегия на Европейската комисия и знам колко много се залага на лидерите на мнение сред младите за прокарването на проевропейската идея. Изненадите обаче тепърва предстояха...

The hidden agenda така и не се появи - комисар Георгиева през по-голямата част от времето се държеше с нас като журналист - опитваше да разбере дневния ни ред, който се предполага да бъде алтернатива на дневния ред на медиите. Никой не се опита да ни наложи възгледите си, никой не опита да ни привлече към дадена политическа идея - една жена, подготвена, явно решена да опознае държавата, която представлява и която вече вероятно не познава толкова добре, задаваше съвсем човешки и преки въпроси. 

Разбира се, едва ли някой от присъстващите 10-тина блогъри (наистина топ - Комитата, Стойчо, Longanlon, Иво Инджев, Пейо, Акулката, Градинко, не-точно-блогващата Маги Малеева и аз, барабар Алексчо с мъжете) си е помислял, че еврокомисарят ни е неподготвен и казваме кой знае колко нови неща, но тя наистина слушаше и реагираше на разговора напълно адекватно със свое собствено мнение. Ето, че и българските политици можели да правят такива неща.

И точно защото се оказа, че и българските политик може да се вслушва в хората ние опитахме да дадем своята "експертна" версия за това как тя да достига по-лесно до гражданите на Европейския съюз... 

Моят съвет:

- Блог на български, с домейн, различен от официалните домейни на ЕК - ако системата позволява да се изказва лично мнение, на драго сърце бих чел позицията на български над-държавник за това, което се случва у нас. И бих се радвал да се завърне да прави политика у нас, каквото не успя да се случи миналата година.

Комитата е обобщил това, което препоръчаха другите. (Снимката горе вляво е негова.)

Доволен съм, че Кристалина Георгиева отговори по напълно приятен начин на възмущението ми от начина, по който последното правителство се държи с чуждестранните инвеститори. И е права - когато си горе, рядко ти казват че грешиш. А има и вариант да си просто некомпетентен. За настоящия премиер на РъБъ аз избирам втория вариант.

И пак ще го помоля да започне да си върши работата, че куфара не искам да го ползвам... Защото, честно казано, чуждестранните инвеститори са ми в пъти по-мили от ББ... (видях през уийкенда по телевизията изцепката на Борисов с това, че чужденците му били мили, но българите му били по-мили - явно се повтаря, защото е говорил същото и през май...)
Прочети

01 юни 2010

Можеш ли да сбъдваш мечтите на хората?

Приветствам те в новия си личен блог. Нов само по дизайн, разбира се. Но и с леко променена концепция - тук вече ще четем мечти и сънища. Ще ги сбъдваме и ще правим хората щастливи. Стига сме били вълци, събрани да почетат хайку... Желая ти красота и безсмъртие!

Прочети

06 февруари 2010

Шоколад

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
Прочети

28 декември 2009

Равносметка... все пак, блогърска

Явно, че няма да си спазя обещанието от онзи ден и ще направя равносметка на годината и тук. Пускам ти видеото от участието ми в сутрешния блок на БНТ1 "Денят започва" заедно с Иван Бедров и Георги Николов.



Като за последно тази година май е добре. Забележи какви са прогнозите за събитие на 2010 обаче :)
Прочети

04 ноември 2009

Какво е да си блогър?

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...
Прочети

29 юни 2009

От блогър нагоре

Тия дни съм само избори и политически блогове. И накрая ми дойде музата да взема едно среднощно интервю. С кого ли?
Докато представях някои характеристики на българската политическа блогосфера на блогкампа-а през април, една дама ми опонираше съвсем аргументирано. А сега, 2 месеца по-късно, е кандидат-депутат за 41 Народно събранив от листата на Синята коалиция в Перник.

Това е Мария Ненова, автор на блога за преводи и чужди езици "Метафрази".
Ето как отговаря тя на въпросите, чиито отговори ще включа в дипломната си разработка за политическите блогове като средство за печелене на избори.

Какво може да накара един блогър да се захване с политика?
Занимаването с политика или дори с една обикновена гражданска инициатива може да се случи само ако човек наистина се вълнува от дадена кауза и е готов да даде за нея свободното си време, труда си, съня си. Аз лично реших, че политиката е начинът да се боря за нещата, които най-много ме вълнуват и че щом мога физически, то е просто задължително да го направя.

А успешна ли е тази мисия?
Гърците имат една хубава поговорка за подобни въпроси :) „Ще покаже аутопсията“ :)

Всъщност, повече като политик или като блогър се възприемаш?
Блогър. За да почна да се наричам политик, ще трябва да придобия още знания и опит.

Приложим ли е в България моделът “Обама” като начин на водене на предизборна кампания?
Всичко е приложимо. Въпросът е какъв ще е крайният резултат, а аз не се наемам да предположа какъв би бил той днес в България.

Може ли един блог да повиши изборния резултат на един политик и при какви условия?
Да го повиши забележимо - едва ли. Но със сигурност има положително влияние за дългосрочната добра репутация на един политик. Жалко, че не съм мажоритарен кандидат, но дори и като втора в листата на Синята коалиция за град Перник, пак ще може да се види дали онлайн присъствието ми е свършило работа за спечелване на гласове в родния ми град, или просто е повдигнало духа при убедената, а защо не и при колебаещата се съществуваща онлайн аудитория на партията ми.
Прочети

17 май 2009

Нещо се губиш напоследък

В последните дни нямам особено много време за писане по блогове, а се очертава да става все по-малко и по-малко. Така и обаче не мога да се преборя с тази дипломна работа и това си е. Въпреки че пописвам малко, има още какво да се желае.
И за да не е проблем, че откъм съдържание не са добре нещата, мога да се похваля, че в последните дни много оправих формата. Сега ще ти покажа три "чисто нови" проекта. Добре, де, два блога с ново развитие и един чисто нов.

Добре дошли на www.alexanderkrastev.com!

Блогът "Хайку за вълци" вече заслужено е с нов дизайн и нов адрес. Малко ми списна да обяснявам, че личният ми блог е в Blogger и просто си купих домейн, носещ моето име. Същевременно, след близо 3 години с един и същ дизайн, смених и темплейта. Минах през лятно-морски (който така или иначе в един момент просто се "счупи") и финално в напъно тематичен - с виещ вълк. Тук не обичам да вия, знаеш, но няма лошо от време на време да се казват някои по-вълчни неща, както неведнъж съм правил. Махнал съм и досадните банери и вместо тях съм сложил линкове в хоризонталното меню горе. Не ми харесва, че е тъмен, но пък се вписва супер в нощната вълча визия, в която си живеем всички тук последните години.

Намери любимата си книга на www.azcheta.com!

Блогът за книги "Аз чета" също вече е с нов дизайн. Покарах го малко по-дизайнерско и сложих приятна тема с орнаменти, която напомня папирус и определено е достатъчно арт, за да прави четенето на публикациите вътре по-приятно. Малко напомня и кафенце, което си е доста приятна компания за хубава книжка.
Книжка-блогът е и от няколко дни със сериозно присъствие във Facebook. След като направихме група "Аз чета", където да публикуваме ревютата на книги от блога и да правим дискусии около тях, направих и профил на блога, за да мога по-лесно да се свързвам с нови любители на книги и да обменяме идеи. Държа да кажа, че това не е мой личен профил и държа да не получавам там лични съобщения, които не са свързани с книгите и четенето. За всичко друго има... не, не е MasterCard, а електронна поща, която е на най-десния бутон горе. :)

Щастлив на работното си място: Корпоративният блог на агенция PRoPR!

И най-накрая сбъднах мечтата си отпреди 2 години. Още в първия момент, в който започнах да чета корпоративни блогове, знаех, че трябва и нашата агенция да има такъв. А в момент, в който имаме адски много работа, за което просто не мога да не съм щастлив, е истинско съкровище да имаш подобен инструмент за комуникация. Все още не сме развили пълната му функционалност, но поне в екипа има блогъри и не-блогъри, които пишат добре и интересно. Набързо направих контакт с останалите компании с подобен тип корпоративна медия и се надявам разгласяването да продължи добре.
Колкото и налудничаво да звучи, съм си поставил амбицията да направим такава оптимизация, че при написване на "PR агенция" в търсачката на Google да се появява първо адресът на блогът на PR агенция PRoPR. Има още какво да уча за SEO, но пък и има от кого да го науча. Въпреки че Dzver не вярва особено много в корпоративните блогове, успях да го убедя, че блог на PR агенция трябва се списва добре и не можем да си позволим това да не е така, и той го включи в класацията TopBlogLog. Дано нещата се получат, а това ще стане само с редовно писане.
Прочети

09 май 2009

Броим Дните.. на свободното слово


Тази година Дните на свободното слово се провеждат за пети път. Юбилейно издание. Между организаторите съм вече четвърта поредна година и мога да кажа, че е едно от най-смислените неща, които съм правил през живота си.
Защо ли? Просто защото събираме млади и тепърва ориентиращи се в живота хора с личности, които им казват "Крещете! Рушете! Стройте! Бъдете себе си!". Не точно с този пропаганден патос, де :)
Петите Дни ще се проведат в три части. Горе виждаш плаката за журналистическата част, където ще си говорим за свобода на словото и протести в интернет и извън него, за Прехода и това дали той се състоя въобще, както и за политическата журналистика по времето, когато всички полудяват - изборите.

Програмата на Дните на свободното слово 2009 можеш да видиш тук. Не забравяй и редовно да влизаш в блога на адрес www.svobodno-slovo.com.
Прочети

28 април 2009

Редизайн

Я, че интересно, като на туристическа агенция. Да, ама не. Това е новият облик на Хайку-то. След като минавам за "....." (добре, де, нали ме слагат за интернет ВИП-аджия), е хубаво да имам и приличен дизайн на блога.
Надявам се, че ще ти хареса и ще ти е по-веселичко. Ако не се чете добре, обаждай се, да го оправям. Щом успях до тук да го пригодя към вкуса си, няма нищо да ми се опре.

P.S. Като гледам как се справих, май идва време за редизайн и на книжка блога. Очаквайте изненади.

Редакция от 30 май: Цитати: И какво сега, това блог на туристическа агенция ли е или блог за възхвала на сомалийските пирати? :)
Прочети

VIP личностите в "българския" интернет

Няма толкова голяма изненада - вчера в сутрешния блок на Нова ТВ са говорили за "VIP личностите в "българския" интернет", че даже са ме наредили сред тях. Супер, отчели са каузата на "Аз чета", даже си личи, че са обиколили всичките ми блогове, защото има снимки, взети и от Големия тандем, и от блога за Брюксел.

Само дето не мисля, че съм от най-ВИП-овете в нета у нас :)

Ето и клипчето:

Прочети

25 април 2009

И презентацията ми от днес

Прочети

25 февруари 2009

Евроконкурсът за блогъри почна и за мен

Май ще почвам активно на защитавам получения незаслужено (поне според мен) статус "виден блогър". Изчаквах до последно, за да се включа активно, но вече подкарвам с пълна сила. Тук може да четеш как аз виждам проблема с евроизборите и европейската идея въобще. Не забравяй да влизаш и на официалната платформа на конкурса и да слагаш по 5 звездички за мен и моите публикации :)
Прочети

18 февруари 2009

Постоянството в интернет и офлайн

Напоследък се чувствам много далеко от блогърската си същност. Откакто нямам интернет вкъщи имам доста по-малко време за наблюдение върху блогосферата, а в интерес на истината точно сега ми трябва да съм още по-дълбоко вътре.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.


Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.
Прочети

10 февруари 2009

Защо ме нямаше?

В събота Хайкуто за вълци беше изтрито от автоматъте на Blogger/Google. Да са живи и здрави. Почувствах се адски засегнат от толкова сериозното натрапване в личното ми пространство - някой с лека ръка бе заличил един отпечатък (и то доста сериозен, както знаеш) от 3 години от живота ми.



Блогчо отново е тук. Отношението ми към тези 2 компании обаче никога няма да е същото.
Прочети

03 декември 2008

Миналата седмица ми дойде редът да правя седмичния блогърски коментар в "Булевард България". Ето какво си говорихме с Иван Бедров и Янко Янков.


Хиля се. Ужас. Иначе кавам едно-две смислени неща.
Прочети

11 септември 2008

Буквичка

Да те питам: имаш ли си любима буква? Не просто тази, с която започва името ти, а буквата, която смяташ, че е най-чаровна.


Преди малко се замислих, че за мен такава буква е "Ж". Звучи много яко - хем сериозно и каращо се, хем едно лигаво такова. (Почти като в "Жаааааааааааапцооо!", но не съвсем). Пък и я има в някои от любимите ми думички:

Стражица, Жена, Живот, Жабчо, Журналистика, Жужа (тази не я познавам, ама никога не бих си кръстил дъщерята така.)

И сегаааа. Коя е твоята любима буква? Предавам щафетата на Васи, Павлина и Росен.

P.S. Сорка, разлигавих се. Ама и ти да трябваше да четеш в 1.30, и ти щеше да се разлигавиш така.
Прочети